О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 03.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2256 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3891 от 2.VІ.2015 г. на велинградското [фирма], подадена против решение № 154 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 4.V.2015 г., постановено по т. д. № 123/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1/7.І.2015 г. на ОС-Пазарджик, ТК, по т. д. № 15/2014 г. С последното – на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма] със седалище в [населено място], [община] сума в размер на 34 000 лв., „представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца”, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (5.ІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на дружеството настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Търговецът касатор инвокира доводи, че в процесния случай налице бил договор /”макар и устен”/ между страните по спора, обективиран в представените и приети по делото фактури и затова както към датата на завеждане на делото и тази на неговото решаване ищцовата страна е разполагала с възможностите било да претендира обезщетение за вреди, настъпили от неизпълнението на същия договор, било да иска отбив от цената „с оглед характеристиката на вещта” или да развали този договор, ако е отпаднал интересът й от сключването му, респ. от неизвършената доставка.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК велинградският търговец обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със своето решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните два материално- и процесуалноправни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ Дали представен и приет по делото първичен счетоводен документ, а именно данъчна фактура, може да обективира търговска сделка по смисъла на ТЗ и дали е достатъчно условие за валидността на тази сделка?; 2./ Дали решаващият съд дължи произнасяне по всички изложени доводи в отговора по исковата молба и съответно – във въззивната жалба?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] със седалище в [населено място], област С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-С. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 3 000 лв. (три хиляди лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-Велинград ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/_19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да страда от порок по чл. 281, т. 1 ГПК или такъв по т. 2 на същия законов текст, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за неговата допустимост, съответно – за валидността му, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
В процесния случай, за да потвърди първоинстанционното решение, с което срещу търговеца настоящ касатор е бил уважен осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 34 000 лв., Пловдивският апелативен съд е приел, че между страните по делото не била възниквала облигационна връзка на основание договор за продажба, тъй като и понастоящем те продължавали да спорят относно съществен елемент на сделката, а именно нейната цена. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД, правото да се води иск по този текст /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, т.е. извън хипотезите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „възниква когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити”. Видно от обстоятелствената част на исковата молба на [фирма] /с вх. № 828/5.ІІ.2014 г. по описа на ОС-Пазарджик/ обаче, е, че „връщането” на сумата в размер на 34 000 лв. се претендира на основание обстоятелството, че от страна на ответника – като продавач – не са били изпълнени условията на сключен помежду им устен /неформален/ договор за доставка на специализирана машина и със задържането на тази нейна цена последният неоснователно се обогатява за сметка на ищцовото търговско дружество. Следователно водещо е твърдението за наличие на сключен между страните по спора договор за продажба, както и че всяка от страните по него има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, т.е., че се касае за търговска продажба по чл. 318 и сл. ТЗ. Тези констатации налагат извод, че в случая е налице вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт: веднъж предвид установеното в закона субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а на второ място – с оглед предвиждането в материалният закон на специфични правила за търговската продажба: „когато цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 4.V.2015 г., постановено по т. д. № 123/2015 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-Велинград чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. адв. С. М. с кантора в [населено място], ул „Б.” № 18а, ет. ІІ, че следва в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 680 лв. (шестстотин и осемдесет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2