О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 01.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………. и с участието на прокурора…………..…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1729 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5726/27.ІІІ.2018 г. на С. Х. С. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 199 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 19.І.2018 г., постановено по гр. дело № 2339/2017 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 9379/23.ХІІ.2016 г. на СГС, ГК, с-в І-10, по гр. дело № 3104/2015 г.: за осъждането на касатора С. – на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – да заплати на Т. Б. С. от София /негова леля/, сума в размер на 21 520 лв. (двадесет и една хиляди петстотин и двадесет лева), „представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за погасени от ищцата с нейни средства на задълженията по договор за кредит на ответника”, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата завеждане на делото /9.ІІІ.2015 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора С. Хр. С. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени изцяло исковите претенции на С. – „като неоснователни и недоказани”, вкл. ведно с присъждане в негова полза на всички направени деловодни разноски за производството пред ВКС.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й С. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидно неправилност” /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/ на атакуваното въззивно решение, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Дали при предявен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е в тежест на ищеца да докаже своето обедняване в конкретен размер, както и обогатяването на ответника, а също и причинната връзка между тях?”
2./ „Във връзка с трайната съдебна практика относно това кои са релевантните факти по иска по чл. 59 ЗЗД, не следва ли – след прилагането на погасителната давност за претендираното от ищцата парично задължение – за остатъка от сумата последната отново да докаже, че тези средства са нейни лични?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Т. Б. С. от София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване в атакуваната осъдителна част на постановеното от САС въззивно решение, така и по основателността на оплакванията за неправилност на същото на посочените изчерпателно основания по чл. 281, т. 3 ГПК, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева) изплатена като адвокатски хонорар, съгласно приложените пълномощно от 23.V.2018 г. и договор за правна защита и съдействие № А-728209 от същата дата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на С. Хр. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в горепосочената негова осъдителна част /за сумата в размер на 21 520 лв. „като обезщетение за неоснователно обогатяване” и ведно с присъдената върху нея законна лихва, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане/, въззивната инстанция е приела за частично основателно възражението на настоящия касатор за изтекла обща погасителна давност /по чл. 110 ЗЗД/, споделяйки в тази връзка решаващия извод на СГС, че ищцата успешно е осъществила главно доказване на факта на обедняването си за сметка на обогатяването на племенника й /касатора С./ със сумата, която последният би дължал за погасяване на задълженията си по ипотечния договор за банков кредит, „като в разглеждания случай стойността на обогатяването не превишава по размер стойността на обедняването”, както и че двете се намират „във връзка на конекситет – произтичат от един и същи факт и не съществува друга възможност за правна защита” при наличието така установеното неоснователно разместване на материални ценности.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от двата, формулирани от касатора С. Хр. С. в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса, няма естеството на такъв, който да е релевантен за изхода по конкретното дело. Ето защо, при липсата на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането дали е налице допълнителната предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, в атакуваната си част въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. съставът на САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация С. искане за това, касаторът С. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК: съгласно приложените към писмения й отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от 23.V.2018 г. и договор за правна защита и съдействие № А-728209 от същата дата.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 19.І.2018 г., постановено по гр. дело № 2339/2017 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А касатора С. Х. С., ЕГН [ЕГН], от гр. София,[жк]-І, бл. 3А, вх. 1, ап. № 40 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответницата по касация Т. Б. С., ЕГН [ЕГН], от гр. София,[жк], ул. „Хемус”, бл. 61, вх.”Б”, ет. VІІ, ап. № 98, СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2