О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
С., 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 4546 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 28571/16.Х.2013 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против въззивното определение № 2806 на Пловдивския ОС, ГК, ХІV-и с-в, от 27.ІХ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 2944/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определението на РС-Пловдив, ГК, ХХІ-и с-в, от 19.VІІ.2013 г. по гр. д. № 9830/2012 г.- за спиране на първоинстанционното пр-во на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: „до приключване на гр. д. № 18505/2011 г. по описа на РС-Пловдив, ГК, ХІІ-и с-в и на гр. д. № 18761/2011 г. на РС-Пловдив, ГК, ХХІ-и с-в с влезли в сила съдебни актове”. Инвокиран е довод, че предмет на настоящето дело били „предявените искове по 67 (шестдесет и седем) отделни договора за изработка на пластмасови изделия и затова не е налице въпросната преюдициалност на други съдебни производства между същите страни”.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл по имащия значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуалноправен въпрос: „Налице ли е основание за спиране на основното (първоинстанционното – бел. на ВКС) производство при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, след като предметът на това дело е различен от предмета на всяко едно от двете, посочени в определението на първостепенния съд други граждански дела?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П., както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето пр-во в размер на платения адвокатски хонорар от 400 лв. /четиристотин лева/, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 37186 от 26.ХІ.2013 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т. е. без в случая въобще да се обсъжда налице ли е приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
В обективно кумулативно съединение търговецът настоящ частен касатор е предявил с исковата си молба вх. № 5853/7.ІІІ.2012 г. срещу ответното [фирма]-гр. П. във връзка с неизпълнението на неформален договор за изработка осъдителни искове за сума в размер на 11 100.42 лв., представляваща сбор от поръчани и приети от последното пластмасови изделия, „съгласно документи за доставка и транспорт № 1020 от 1.Х.2010 г.; № 1035 от 4.Х.2010 г.; № 1049 от 6.Х.200 г. и № 1054 от 7.Х.2010 г.” Отделно от това е предявена претенция за сума в размер на 17 710.38 лв., представляващ сбор от стойностите на поръчани и доставени на ответното д-во пластмасови изделия „съгласно документи за доставка и транспорт № 1192 от 1.ХІ.2010 г.; № 1199 от 2.ХІ.2010 г.; № 1210 от 3.ХІ.2010 г.; № 1218 от 5.ХІ.2010 г.; № 1237 от 9.ХІ.2010 г. и № 1245 от 10.ХІ.2010 г.”. Сборът от двете суми, чието присъждане се претендира по делото е 28 810.80 лв. /с ДДС/ и предвид двете последващи уточнения на ищцовото [фирма], направени с негови молби от 2.VІІІ.2012 г. и от 14.ІІ.2013 г., това всъщност била равностойността на общо 67 отделни поръчки на ответното [фирма] за изработка на детайли, като най-високата стойност на отделна поръчка е 2 855.60 лв., видно от изчерпателното им изброяване в потвърденото от въззивния съд първоинстанционно определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. От друга страна, с влязло в сила определение № 724/7.V.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, постановено по т. д. № 551/2012 г., е било прието, че в приложенията към процесните фактури са били описани различни поръчки с различни единични цени, следователно липсвала дори индиция, че отношенията между страните произтичат от едно и също основание, а и щом цената на нито една от обективно съединените претенции не надхвърляла 25 000 лв., липсвало условието по чл. 104, т. 4 ГПК за разглеждане на делото от окръжен съд като първа инстанция.
С оглед изложеното и при констатацията, че от общо 67-те обективно кумулативно съединени искови претенции, каквото се поддържа да е количеството на предявените осъдителни искове и в настоящата частна касационна жалба, но без нито един от тях да е с цена, която да надхвърля дори първия законоустановен минимум в текста на чл. 280, ал. 2 ГПК, в случая се налага извод, че атакуваното въззивно определение на Пловдивския ОС не подлежи на касационно обжалване – по аргумент от текста на чл. 274, ал. 4 ГПК.
При този изход на делото в настоящето частното касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и във връзка с изрично направеното искане за това от ответното по касация [фирма]-гр. П., търговецът частен касатор ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да му заплати разноски в размер на сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща равностойността на изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-П. – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 37186 от 26.ХІ.2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба (с вх. № 28571/16.Х.2013 г.) на пловдивското [фирма], подадена против въззивното определение № 2806 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ХІV-и с-в, от 27.ІХ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 2944/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща платен от последното хонорар за един негов адвокат от АК-П., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 37186 от 26.ХІ.2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2