О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 29.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 376 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9441 от 28.ХІ.2017 г. на застрахователната компания [фирма]-София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-П. против решение № 275 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 24.Х.2017 г., постановено по т. д. № 442/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 260/11.V.2017 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІІІ-и с-в, по т. д. № 536/2016 г. С последното – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)-във вр. чл. 45 ЗЗД – застрахователят настоящ касатор е бил осъден да заплати на Е. Р. Ч. от [населено място] обезщетение в размер общо на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева) за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейните баба и дядо /Е. и И. К./ в резултат от ПТП, настъпило на датата 20.ІХ.2013 г., както и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата, следваща тази на деликта и до окончателното погасяване на задължението.
Оплакванията на застрахователното дружество касатор са необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, въведен с прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), от настоящата инстанция, с който тази претенция на Ч. да се отхвърли изцяло или, алтернативно – да бъде отхвърлена само за разликата над 50 000 лв. и до пълния й предявен по делото размер, като на касатора „пропорционално” бъдат присъдени всички направените деловодни разноски. Паралелно касаторът поддържа и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ответницата по касация Ч. за изготвянето на писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата застрахователят неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961 г., в ППВС № 5/1969 г., в ППВС № 2/1984 г., както и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от гражданската и търговската колегия на ВКС, по следните три правни въпроса:
1./ „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите акти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата , произтичаща от същото право?”;
2./ „Какъв е действителният кръг на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице и, в частност, има ли право на такова обезщетение за причинената смърт на своите баба и дядо внукът – извън случаите, в които детето е взето за отглеждане и осиновяване, но е неосиновено?”;
3./ „Длъжен ли е решаващият съд при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и посочи всички конкретно установени по делото релевантни във всеки случай обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, личността на пострадалия, икономическото състояние в страната към момента на увреждането, вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Е. Р. Ч. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд касационната жалба на ЗК [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд за уважаването в пълен размер на пряк иск на внучка на починалите лица срещу застрахователя настоящ касатор за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, предшестван от влизането в сила на решение по уважен такъв частичен иск – за сума в размер общо на 20 000 лв., въззивната инстанция е приела, че следва да бъде изоставена задължителната практика на ВКС, обективирана както в ППВС № 4/1961 г., в ППВС № 5/1969 г., както и в ППВС № 2/1984 г. досежно кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой сродник, позовавайки се в тази връзка на настъпили значими промени в обществените условия и прякото действие на Директива 21012/29/ЕС от 25.Х.202 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, позволяваща обаче /в своята т. 19/ на държавите членки да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата по нея. Решаващият правен извод на Пловдивския апелативен съд е бил в посока осъвременяване на тази задължителна практика на ВКС, тъй като: „Низходящите от втора степен също биха могли да търпят вреди от емоционален и психически характер от смъртта на техен близък – жертва на престъпление”.
Служебно известно на настоящия състав на ВКС е, че на производство пред Общото събрание на неговите гражданска и търговска колегия са две тълкувателни дела, образувани през 2016 г. По първото от тях – това с № 2/2016 г., правният въпрос, по който предстои произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, е: „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен?”
Съответно по второто тълкувателно дело – това под № 3/2016 г., един от правните въпроси, по които предстои произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, е: „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право, при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?”
При съпоставка на тези два правни въпроса, от една страна, с релевираните от застрахователя настоящ касатор – от друга, се констатира съвпадане по въпросите с поредни номера 1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба. Това в процесния случай обуславя необходимост от спиране на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателни решения по същите два правни въпроса:
Мотивиран от горното и на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателни решения по тълк. дело № 2/2016 г. и по тълк. дело № 3/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2