5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 19.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 937 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288-във вр. чл. 295, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6453 от 9.ХІІ.2013 г. на едноличния търговец Т. В. Т. от [населено място], област Ст. З., действащ с фирмата „Д.-Т. В.”, подадена против решение № 329 на Варненския апелативен съд, ТК, от 27.ХІ.2013 г., постановено по т. д. № 435/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 238 на Добричкия ОС от 27.ХІІ.2011 г. по т. д. № 198/2011 г.: за отхвърляне молбата на ЕТ настоящ касатор с правно основание по чл. 625 ТЗ с предмет откриване на пр-во по несъстоятелност срещу ответното [фирма]-гр. Д. с обявяване на неговата неплатежоспособност или, алтернативно, на неговата свръхзадълженост.
Оплакванията на ЕТ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение по чл. 631 ТЗ както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който молбата му на кредитор с правно основание по чл. 625 ТЗ да бъдела уважена, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Т. В. Т. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по 4 материалноправни въпроса, които бил „решил в противоречие с практиката на съдилищата”, а именно:
1./ Дали дълготрайните материални активи на длъжника следва да бъдат взети предвид при преценката относно това дали неговото имущество е достатъчно за покриване на задълженията му към кредиторите, както и относно това дали са застрашени интересите им?;
2./ Дали с краткотрайните активи на длъжника следва да се погасят само задълженията му към кредитора, който е подал молба по чл. 625 ТЗ, или следва да се погасят задълженията към всички кредитори?
3./ Дали релевантно за определяне имущественото състояние на длъжника в пр-вото по молба с правно основание по чл. 625 ТЗ е само това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото изобщо?
4./ Дали не е достатъчно основание за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ по-големият размер на актива на едно търговско предприятие в сравнение с неговия пасив?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Д. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл. 631 ТЗ, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на всички направени в настоящето пр-во разноски, „включително евентуално възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на ЕТ Т. В. Т. от [населено място], област Ст. З., действащ с фирмата „Д.-Т. В.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения процесуален закон „по същия правен въпрос”. В процесния случай, за да сподели решаващите изводи на съда по чл. 613 ТЗ, въззивната инстанция е приела въз основа на цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на д-вото ответник в това пр-во, базиран върху приетото заключение на назначена по делото ССЕ, че се наблюдава устойчива тенденция за намаляване не само на неговите дългосрочни, но и на краткосрочните му задължения в периода 2009 г. – 2013 г., че в този период показателите му за обща, бърза и незабавна ликвидност бележат стабилност и увеличение, надхвърляйки коефициент „1”, а също и че макар пред 2010 г. да се е наложила разпродажба на Д. за покриване на негови загуби и задължения, това търговско д-во нито е декапитализирано, нито е свръхзадължено, а „притежава имущество, което е достатъчно да покрие паричните му задължения”. Касае се за „фактическа установеност”, въз основа на която е направен правният извод за неоснователност на подадената от ЕТ настоящ касатор молба по чл. 625 ТЗ. Това налага констатацията, че нито един от 4-те релевирани в изложението му към жалбата въпроси, не е такъв, който да е бил предмет на произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваното решение по чл. 631 ТЗ, а още по-малко те да са решавани противоречиво от съдилищата. Ето защо формулираните от касатора въпроси, които са с изцяло хипотетичен характер, не са от естество да обосноват приложно поле на касационния контрол.
В заключение, при този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, на ответното по касация търговско д-во не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като към писмения му отговор по жалбата не са представени доказателства, че такива разходи са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 на Варненския апелативен съд, ТК, от 27.ХІ.2013 г., постановено по т. д. № 435/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 937 по описа за 2014 г.