О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 08.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1283 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5245 от 20.ІІІ.2018 г. на „Корпоративна търговска банка” АД в (несъстоятелност), представлявана от синдиците й А. Н. Д. и К. Хр. М., подадена против решение № 556 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 8.ІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 5582/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 1645/21.VІІІ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-11 по т. д. № 2630/2016 г. С последното са били отхвърлени предявените от банката настоящ касатор срещу „Промишлено строителство холдинг” ЕАД-София, гара Я., искове с правно основание по чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност, чиито предмет е било обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността й извършените от ответното търговско дружество двадесет и едно прихващания със следните негови изявления:
1./ С вх. № 8889/19.ІХ.2014 г.;
2./ С вх. № 8885/19.ІХ.2014 г.;
3./ С вх. № 10221/30.Х.2014 г.;
4./ С вх. № 8900/19.ІХ.2014 г.;
5./ С вх. № 10505/3.ХІ.2014 г.;
6./ С вх. № 8907/19.ІХ.2014 г.;
7./ С вх. № 8908/19.ІХ.2014 г.;
8./ С вх. № 8901/19.ІХ.2014 г.;
9./ С вх. № 8895/19.ІХ.2014 г.;
10./ С вх. № 8886/19.ІХ.2014 г.
11./ С вх. № 8897/19.ІХ.2014 г.;
12./ С вх. № 8904/19.ІХ.2014 г.;
13./ С вх. № 8905/19.ІХ.2014 г.;
14./ С вх. № 8892/19.ІХ.2014 г.;
15./ С вх. № 8882/19.ІХ.2014 г.;
16./ С вх. № 8893/19.ІХ.2014 г.;
17./ С вх. № 9401/16.Х.2014 г.;
18./ С вх. № 10409/31.Х.2014 г.;
19./ С вх. № 10838/4.ХІ.2014 г.;
20./ С вх. № 10834/4.ХІ.2014 г. и
21./ С вх. № 10836/4.ХІ.2014 г.
Единственото оплакване на банката настоящ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивните й искове с правно основание по чл. 59, ал. 5 З. срещу ответното търговско д-во да бъдели уважени изцяло, вкл. ведно с присъждане на разноски в полза на ищцовата кредитна институция.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата банката неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните четири материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ „Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 З. – материалноправна или процесуалноправна, както и дали ако тя е материалноправна, със същата се преуреждат правоотношения, възникнали преди изменението й, обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г.?”;
2./ „С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД (в Н.), на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и в тази връзка извършва ли се преуреждане на възникналото в резултат от прихващането правоотношение?”;
3./ „Към кой момент следва да се извършва преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 З. – към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност, или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за „КТБ” АД е датата 22 април 2015 г.?”;
4./ „Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 З. – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване, или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ” АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната относителна недействителност?”
Ответното по касация „Промишлено строителство холдинг” АД-София, гара Я. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, релевирано в жалбата.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Първа инвестиционна банка” АД-София, конституирана в процеса като ІІІ-то лице-помагач на ответното търговско дружество, писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване на касатора „КТБ” АД (в Н.) за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), представлявана от синдиците й Д. и М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, но само в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърлянето изцяло на кумулативно съединените конститутивни искове на банката настоящ касатор с предмет обявяването за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността й на процесните 21 прихващания, съставът на САС е споделил /”като законосъобразен и правилен”/ решаващия правен извод на първостепенния съд, че приложима била редакцията на чл. 59, ал. 5 З. към момента на извършване на процесните прихващания (най-ранното от които датиращо от 19.ІХ.2014 г.- бел. на ВКС) „и на която не е придадено обратно действие”.
Атакуваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано /не се констатира наличие на грубо нарушение на правилата на формалната логика/, нито е било постановено contra legem /до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл/ или пък extra legem /т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/.
Налице е обаче предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като непосредствено /само 5 дни, считано от датата на постановяване на атакуваното въззивно решение/, е последвало изменение в законодателството – ЗИДЗБН (Обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.), като по силата на § 8 от ПЗР на този закон: „Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г.”
Следователно, а и с оглед разясненията, дадени с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явява релевирания в изложението към касационната жалба на „КТБ” АД (в Н.) правен въпрос /с пор. № 4/ досежно това: „Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителна недействителност на извършените прихващания по реда на чл. 59, ал. 5 З. – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване, или тази, в редакцията й към момента на обявяване в несъстоятелност на „КТБ” АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност?”
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 556 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 8.ІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 5582/2017 г.
Делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните, както и на банката, конституирана като ІІІ–то лице-помагач .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2