3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 16.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………….………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 12 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5021 от 14.ХІ.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 223 на Великотърновския апелативен съд от 10.Х.2016 г., постановено по т. дело № 108/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК на Великотърновския ОС от 11.VІ.2016 г. по т. д. № 990/2010 г. С последното
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон – новелата на чл. 374, ал. 2 in fine ТЗ. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, ведно с присъждане на направените разноски за всички инстанции съобразно представен Списък по чл. 80 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС /по т. 5 на ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС/ по следните три правни въпроса, явяващи се също така от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./„Следва ли императивната разпоредба на чл. 374 ТЗ да бъде приложена служебно, вкл. и в частта й за солидарното осъждане на ответниците, когато в петитума на исковата молба е посочена само правната норма, но без същата да е възпроизведено текстово в направеното искане?”;
2./ „Позоваването на новелата на чл. 374 ТЗ в петитума на исковата молба не включва ли имплицитно и искането за присъждане на вземането при условията на солидарна отговорност на ответниците, в каквато насока е изричната разпоредба на чл. 374, ал. 2, изр. последно ТЗ /погрешно посочена от касатора като „ал. 3” – бел. на ВКС/?”;
3./ „Налице ли е солидарна отговорност на ответниците, когато е установено, че те са признати за „последващи превозвачи”с влязло в сила решение в производството, в което са били привлечени като трети лица, а и с исковата молба е било поискано те да бъдат осъдени при условията на чл. 374 ТЗ?”;
Двамата търговци ответници по касация със седалища в [населено място], а именно [фирма] (в ликвидация) и [фирма], не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди отхвърлителното решение на първостепенния съд, постановено в пр-во по искането на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 250 ГПК, въззивната инстанция е приела, че макар в петитума на исковата му молба, заведена в канцеларията на първостепенния съд срещу двамата великотърновски търговци [фирма] и [фирма], „да има позоваване на разпоредбата на чл. 374 ТЗ”, не е било направено изрично искане за тяхното солидарно осъждане, като същевременно няма допълнение или уточнение на тази искова молба за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца процесните суми.
Съгласно чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Следователно в изрично определените случаи институтът на солидарната отговорност между длъжници се урежда от законодателя с императивни разпоредби. Такава по естеството си е и разпоредбата на чл. 374, ал. 2 in fine ТЗ, която – без промени – е в сила от края на 1996 г. Според т. 2 (2) от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечени правилното приложение на императивна правна норма , като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. По аргумент за по-силното основание, служебният почин на въззивната инстанция по обезпечаване правилното приложение на императивна правна норма следва да се прояви и в хипотезата, когато дадената от първостепенния съд правна квалификация на исковата претенция се споделя, т.е. преценката е, че тази правна квалификация е правилната. Такъв е настоящият случай, в който низовите съдилища еднопосочно приемат, че правната квалификация на осъдителния иск на софийското дружество настоящ касатор срещу ответните двама великотърновски търговци е: „по чл. 373.-във вр. чл. 374 ТЗ”. Като постановено в противоречие с горецитираната задължителна практика на ВКС, атакуваното въззивно решение, постановено от Великотърновския апелативен съд ще следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по първия от релевираните три правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 на Великотърновския апелативен съд от 10.Х.2016 г., постановено по т. дело № 108/2016 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-София – чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК адвокат А. М. Китова с кантора в [населено място], [улица], ет. V, офис 1, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 232.48 лв. (двеста тридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2