О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 07.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 978 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7930/6.VІІІ.2012 г., подадена от Г. Г. Г. от С. в качеството му на ответник по касация, с която той претендира да бъде допълнено постановеното в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 554 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 5.VІІ.2012 г. по настоящето дело, като на молителя бъде присъдена сума в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/, изплатена в брой като хонорар на един негов адвокат – М. В. П. от САК, за осъщественото от него процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба на С. И. С. от С..
При произнасянето си по молбата за допълване на постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение в частта му за разноските настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следното:
Молбата на ответника по касация Г. Г. Г. е подадена на датата 6.VІІІ.2012 г. /понеделник/ и, по аргумент от текста на чл. 60, ал. 6 ГПК, същата се явява постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, считано от датата 5.VІІ.2012 г., поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во е основателна.
Видно от съдържанието на подадения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор на ответника по касация Г. от 13.Х.2011 г., изготвен от двамата му процесуални представители по пълномощие: адвокатите от САК М. В. П. и Ю. Л. Д., е, че освен становище за неприложимост на касационния контрол и, алтернативно – за неоснователност на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение в подадената от С. С. касационна жалба, същият отговор включва и искане за присъждане на направените разноски „във връзка с касационното производство” по приложен договор за правна защита и съдействие.
Видно от съдържанието на процесният договор за правна защита и съдействие от 7.Х.2011 г., е, че той е бил сключен от ответника по касация Г., но насрещна страна по него е само единият от неговите процесуални представители – адв. М. В. П. от САК, като на същата дата нему е била изплатена като хонорар сума в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/, във връзка с което договорът имал и „функцията на разписка” – както изрично е било уговорено между страните по него.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК касаторът С. С. от С., като ответник по молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК с присъждане на разноски в полза на ответника по касация Г., писмено е възразил по основателността й, понеже пред ВКС не се е развило същинско касационно пр-во с насрочване на делото в открито съдебно заседание. В случай, че този негов довод не бъде уважен, касаторът С. поддържа чрез своя процесуален представител, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.
След като с определение № 554 от 5.VІІ.2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение по настоящето т. д. № 978/2011 г. не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното решение на САС, приложимост има правилото на чл. 296, т. 3 ГПК, според което в сила влизат решенията /на въззивните съдилища/, по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Следователно, в равна степен, независимо дали касационно производство се е развило с насрочване на делото в открито съдебно заседание /за произнасяне по съществото на подадената от С. С. от С. касационна жалба/ или то е приключило с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационния контрол, то – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – ответникът по касация Г. Г. Г. от С. има право иска присъждане на направените разноски за възнаграждение на един негов адвокат в това пр-во по чл. 288 ГПК, който е участвал в изготвянето на писмения му отговор по касационната жалба.
По възражението на касатора С. Ив. С. по чл. 78, ал. 5 ГПК:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9 юли 2004 г. – за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела в една инстанция с определен интерес, когато последният надхвърля 10 000 лв., хонорарът следва да е: 650 лв. + 2% за горницата над 10 000 лв. В случая материалният интерес по делото представлява левовата равностойност на процесната сума от 35 600 щатски долара, възлизаща понастоящем на 51 377.92 лв. /петдесет и една хиляди триста седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/. Понеже 2% върху горницата над 10 000 лв. /а именно върху сума от 41 377.92 лв./ прави 827.56 лв., то сборът от двата компонента на дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 1 477.56 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 ЗА, т.е. „не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа”. Според § 2 от ДР на горецитираната наредба, в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско „от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата”. Трикратният размер на посоченото по-горе минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 4 432.68 лв. (1472.56 лв. х 3 = 4 432.68 лв.), докато претендираното такова е за 4 000 лв. Следователно дори и ако противопоставеното от касатора С. възражение за прекомерност на претендираните разноски би било основателно, на молителя не би следвало да се присъди по-малка сума от 4 432.68 лв., а последният в случая претендира далеч по-нисък размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 554/5.VІІ.2012 г., постановено по делото, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. V, ап. № 13, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] , СУМА в размер на 4 000 лв. /ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА/, представляваща равностойността на направените от последния разноски за възнаграждение на един негов адвокат /М. В. П. от САК/ в производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2