О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 03.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 3389 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 18174/25.VІ.2013 г. на събирателното д-во „Г.-Ф. &”-с. К., област П., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-П. против въззивното решение № 922 на Пловдивския ОС, ГК, VІІ-и с-в от 23.V.2013 г., постановено по гр. дело № 1235/2013 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 581/18.ІІ.2013 г. на РС-Пловдив, ГК, по гр. дело № 16202/2012 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, „да опразни и предаде държането” на Туристическо сдружение „Б.”-с. Г. М., [община], област П. върху недвижим имот, представляващ туристическата хижа „В. камък”, построена в държавно място с пространство от 2.055 дка в м. „Б.” от землището на [населено място], [община], област П., ЕКАТТЕ 32038, а именно имот с пл. № 008058, парцел 58, от масив VІІІ по влезлия в сила план за земеразделяне, дължимо предвид прекратяването на наемния договор, сключен между страните по спора на датата 12 юли 2002 г.
Касаторът СД „Г.-Ф. &” поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, претендирайки касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдел отхвърлен иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, като на търговското д-во се присъдят и всички направени по делото разноски. Под условието на евентуалност търговецът касатор претендира, ако искът бъдел уважен, да му се присъди равностойността на всички направени от него в наемания имот подобрения.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл по следните два правни въпроса, по които липсвала съдебна практика, а именно:
1/ Приложима ли е хипотезата на чл. 314, ал. 3 ГПК за възраженията на наемател /като държател на вещта/ за право на задържане върху същата- до заплащането на извършени разходи за ремонти, изрично уговорено между страните по договора за наем?;
2/ Възможно ли е при иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД приложение да намери разпоредбата на чл. 90, изр. 2-ро ЗЗД?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация Туристическо сдружение „Б.” писмено е възразило чрез своите двама процесуални представители по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на търговското д-во оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за .
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на СД „Г.-Ф. &”-с. К., област П. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая въобще да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – в редакцията на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10000 лева – за търговски дела. В процесния случай цената на облигационния иск за опразване с правно основание по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, уважаването на който е било предмет на произнасяне на Пловдивският ОС с атакуваното въззивно решение, е била под посочения законоустановен минимум за тази категория дела, като определена в размер на 7 200 лв. /седем хиляди и двеста лева/: съгласно нарочното определение № 2901/4.Х.2012 г. на първостепенния съд. Процесният наемен договор е бил сключен на 12 юли 2002 г. за срок от десет години и меродавното е, че той е имал характера на търговска сделка – по арг. от текста на чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ. Този извод се налага защото касаторът /бивш наемател/ е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1-във вр. чл. 64, ал. 1, т. 1 ТЗ, а и съгласно клаузата на чл. 2 от същия договор негов предмет е цялата хижа с наименованието „В. к.”, включваща всичките нейни 28 стаи, канцеларии, ресторанти, барове и др. принадлежности, които се предоставят на СД „за експлоатация и ползване под наем”, т.е. отстранено е дори съмнението, че сделката от 12 юли 2002 г. не е свързана с упражняваното от това търговско д-во занятие.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на СД „Г.-Ф. &” – [населено място], област П., подадена против въззивното решение № 922 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 23.V.2013 г., постановено по гр. дело № 1235/2013г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2