О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 12.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1192 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 987/15.ІІІ.2017 г. на Рейхат Ш. А. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 8 на Търговищкия ОС, ТК, от 30.І.2017 г., постановено по т. д. № 138/2016 г., с което той е бил осъден – на основание чл. 8 от закона за аренда в земеделието – да заплати на ищцовото министерство на земеделието и храните /МЗХ/ сума в размер общо на 20 866.21 лв. по процесния договор за аренда от 5.VІІ.2011 г., а също и разноски в размер на 1 651.96 лв.
Единственото оплакване на касатора А. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му, както и присъждане „на направените разноски за всички инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й А. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с въззивното си решение Търговищкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два материалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Може ли договор за аренда да бъде конвертиран в договор за наем, когато първият по вид договор не съдържа задължителните реквизити пи смисъла на Закона за арендата в земеделието?”;
2./ „Представлява ли липсата на задължителен реквизит от договора за аренда такъв съществен елемент от формата му, която да влияе върху действителността /валидността/ му, респ. липсата на нотариална заверка на подписите на такъв вид договор предопределя ли нищожността му?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ писмено е възразило чрез юрисконсулта на Областна Дирекция „Земеделие”-гр. Търговище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждането на дължимо – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева). Инвокиран е довод, че
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Търговищкия ОС, касационната жалба на Рейхат Ш. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да осъди настоящия касатор за заплати на МЗХ сумата в размер общо на 20 866.21 лв. по процесния договор за аренда от 5.VІІ.2011 г., Търговищкият ОС е приел, че след като прямо последния не е било спазено императивното изискване на специалния закон за форма на тази сделка, тя ще следва да се конвертира в друг вид договор, а именно договор за наем „и по него наемателят дължи наемната цена, както е уговорена”. Изрично в мотивите си въззивният съд се е позовал в тази връзка на задължителна практика на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на ІV-то г.о.: Р № 541/6.ІІ.2012 г. по гр. дело № 810/2012 г. и Р. № 269/3.Х.2014 г. по гр. дело № 5487/2013 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В този смисъл вторият формулиран от касатора А. в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата материалноправен въпрос е с изцяло хипотетичен характер и не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение. Констатираната в процесния случай липса на форма на арендния договор от 5.VІІ.2011 г., императивно предписана в чл. 3, ал. 1, изр. 1-во на специалния Закон за арендата в земеделието /в редакцията на този текст към датата на сключване на сделката между страните по спора/, не представлява отделен „реквизит”, а изрично предвиден в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД порок на договора, обуславящ квалифицирането му като нищожен. Що се отнася до първия материалноправен въпрос, който в процесния случай наистина е релевантен за изхода на делото именно във въззивната инстанция, той няма естеството на такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като междувременно ОСГТК на ВКС е постановило тълкувателно решение № 2/20.VІІ.2017 г. по тълк. дело № 2/2015 г., според постановката на т. 3 от което: „Сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията”. Разяснено е, че конверсията би била допустима във всички случаи, в които нищожният договор за аренда „съдържа всички съществени елементи на договора за наем”.
В заключение, релевантният за изхода на делото във въззивното производство пред Търговищкия ОС материалноправен въпрос /с пор. № 1/ е решен не в противоречие, а в стриктно съответствие с наличната до датата на постановяването на атакувания съдебен акт задължителна практика на ВКС, обективирана в двете, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІV-то г.о. от 2012 г. и от 2014 г.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация министерство на земеделието и храните /МЗХ/ искане за това, настоящият касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – да заплати на държавното учреждение юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 на Търговищкия окръжен съд, ТК, от 30.І.2017 г., постановено по т. д. № 138/2016 г.
О С Ъ Ж Д А Рейхат Ш. А., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], вх.”Б”, ет. V, офис № 26 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на ответното по касация Министерство на земеделието и храните със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1