5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
София, 02.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2565 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 433/3.VІ.2014 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното въззивно решение на СГС по гр. дело № 6013/2012 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – с оглед констатираното противоречие на този съдебен акт с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. за правомощията на въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-Б. е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа касационна жалба
Ответното по касация [фирма]-София, редовно призовано, не е било представлявано, поради което бе съобразено становището му в писмения отговор по жалбата.
Като взе предвид оплакванията и доводите на търговеца касатор, становището в писмения отговор на ответното по касация търговско д-во и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното:
Касационната жалба на благоевградското [фирма] е основателна.
Разрешеният от СГС процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска и съответно – за правомощията на въззивната инстанция при неправилна правна квалификация, дадена от първостепенния съд, е решен в противоречие с константната съдебна практика, към която настоящият състав на ВКС се придържа: постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 673/29.ІХ.2009 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 2868/08 г.; Р. № 398/25.V.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 738/2009 г.; Р. № 124/24.ІІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 882/2010 г.; Р. № 138/25.ІІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр.д. № 1127/2010 г. Р. № 375/26.Х.2011 г. на ІV-то го. по гр. дело № 931/09 г.; Р. № 45/20.ІV.2010 г. на ІІ-ро то. по т. д. № 516/09 г., както и Р. № 75/28.V.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 923/09 г. Еманация на точно тази съдебна практика е разяснението по т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.., според което: „Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, вследствие на кщоето на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства”. В посочения смисъл въззивното решение на СГС не само се явява постановено в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, но също влиза в противоречие и с указанието по т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значението си и при сeга действащия процесуален закон (в сила от 1 март 2008 г.), според което правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първостепенния съд, вкл. и по отношение квалифицирането на спорното право и затова, когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното пред него решение, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и да изложи собствени мотиви.
С атакуваното по настоящето дело въззивно решение е било прието, че спорът има друга правна квалификация, различна от посочената от първостепенния съд. В нарушение на процесуалните правила съставът на СГС е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, вместо да даде собствено разрешение в съответствие с приетата от него правна квалификация на претенцията и да изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора между търговците. Ето защо, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, постановеното от СГС въззивно решение ще следва да бъде отменено: като неправилно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на тази въззивен съд, който – съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК – да се произнесе и по отговорността на страните по спора за разноски съобразно неговият изход.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 849 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 5.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 6013/2012 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2