О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1101 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от главна и подпомагащата я страна по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 2517 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от датата 4.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3850/2017 г. С него „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ – да заплати на ищцата Н. Рафадова С. от с. Абрит, община Крушари, област Д. сума в размер на 73 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й А. С. А. при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 2.V.2015 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
Касационната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София с вх. № 21555/18.ХІІ.2017 г. съдържа оплаквания за необоснованост и постановяване на горното въззивно решение в неговата осъдителна част в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поради това се претендира касирането му „ведно с всички законни последици, в това число направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата застрахователят неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с „очевидната неправилност” /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/ на атакуваното решение на САС, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1./ За размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, отчитаща общественото положение на пострадалото лице;
2./ За определянето на каузалния принос на пострадали от ПТП за настъпване на вредоносния резултат при данни за съвместна с водача на катастрофиралия автомобил употреба на алкохол непосредствено преди и в хода на пътуването.
Според застрахователя настоящ касатор, „произнасянето на ВКС” по така формулираните /”повдигнати”/ два правни въпроса би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съответно касационната жалба (с вх. № 991/18.І.2018 г.) на конституираният в процеса като трето лице-помагач на застрахователното дружество Юнджел Р. Р. от с. Абрит, община Крушари, област Добрич., явяващ се пряк делинквент, също се явява насочена срещу осъдителната част на горепосоченото въззивно решение, съдържайки общо /бланкетно/ оплакване на подателя си за неправилност на този съдебен акт по съществото на спора: понеже ищцата веднъж вече била „овъзмездена” за претърпените от нея неимуществени вреди „и то при стриктно спазване на изискванията на чл. 51-52 ЗЗД”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата си делинквентът Р. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. по следните два материалноправни въпроса:
1./ „За правното значение на критерия „обществено положение” на загиналия при процесното ПТП за определянето на справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, понесени от неговата майка”;
2./ „За определянето на справедлив размер на обезщетението за същите вреди от гледна точка на приноса на загиналия за настъпване на вредоносното събитие”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Н. Р. С. от с. Абрит, община Крушари, област Добрич писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Д. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение /вкл. „очевидна” такава/, релевирани в касационната жалба на третото лице-помагач на застрахователното д-во Юнджел Р. Р. /пряк делинквент/, претендирайки за потвърждаването на този съдебен акт по съществото на спора, въведен с прекия й иск по чл. 226, ал. 1, КЗ /отм./.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страна във въззивното пр-во пред Софийския апелативен съд, както касационната жалба на „Общо застраховане” ЕАД-София, така и тази на конституирания в процеса като трето лице-негов помагач Юнджел Р. Р., ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД:
Първостепенният съд е отхвърлил изцяло прекия иск на Н. Р. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 105 000 лв., предявен срещу застрахователя настоящ касатор по повод смъртта на нейния син А. А. в резултат от настъпилото на 2.V.2015 г. по вина на водача Юнджел Р. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, приемайки, че е „недопустимо да се присъжда високо обезщетение за лице, което граби, краде и пиянства и е с най-ниското обществено положение – без видима перспектива да се поправи и да заживее в съответствие със закона и морала”. Докато според въззивната инстанция не следвало да се вземат предвид факти и обстоятелства от миналото на починалия при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на майката му, защото какъвто и да е бил приживе починалият А., това нямало как да рефлектира върху преценката за обема на тези вреди, претърпени от майката, при тяхното възмездяване съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. Преценено е било в тази връзка, че размер на обезщетението от 105 000 лв., каквато е била исковата сума, „е в състояние да отговори на критерия по чл. 52 ЗЗД”. Същевременно, съобразявайки т. 7 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., САС е счел, че конкретния каузален принос на сина на ищцата за настъпване на смъртта му в хода на ПТП от 2.V.2015 г. следва да се определи – предвид неговия „косвен характер” – на 30% (тридесет процента), но по същество е било игнорирано защитното възражение на застрахователя настоящ касатор за междувременно извършено извънсъдебно изплащане на обезщетение в размер на 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева) в полза на ищцата по прекия иск за понесените неимуществени вреди от смъртта на сина й в хода на процесното ПТП, настъпило на 2.V.2015 г.
Решението на САС не е очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Съгласно постановката по т. ІІ на задължителното за съдилищата в Републиката ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., което не е изгубило значението си и понастоящем (след полувековно прилагане), „при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди”. Само след две години, считано от приемането на цитираното Постановление от Пленума на тогавашния Върховен съд обаче, в сила е влязла Конституцията на РБ от 1971 г. (отм.), която в своя чл. 35, ал. 2 е прогласявала, че: „Не се допускат никакви привилегии или ограничения в правата, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование и обществено и материално положение”. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от имащата пряко действие сега действаща Конституция на Република България /в сила от 13 юли 1991 г./ този принцип се доразвива по следния начин: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние”.
Следователно първият от релевираните от застрахователя настоящ касатор два правни въпроса ще следва да се преквалифицира като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид настъпилите в хода на близо 50-годишното прилагане на постановките на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. изменения в законодателството и обществените условия – съобразно разясненията по т. 4 на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
2. По касационната жаба на конституирания в процеса като трето лице-помагач на застрахователя пряк делинквент Юнджел Р. Р.:
При съобразяване на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК и предвид констатацията за идентичност на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази касационна жалба – в съпоставка с изложението към касационната жалба на главната страна „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, не се налага отделна преценка на основанията за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2517 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 4.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3850/2017 г.
У К А З В А на касатора „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София – чрез неговия юрисконсулт Ю. М. К., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 1 470 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора, както и на третото лице-помагач на страната на застрахователя.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2