О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 05.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………….…. и с участието на прокурора…………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2262 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по съвместната касационна жалба с вх. № 8503 от 20.ІХ.2018 г. на пловдивските търговци „Барс`21” ООД и „Сирком” ООД, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие против решение № 74 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 1.ІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 675/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 306/8.VІ.2017 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 154/2016 г.: за прогласяване нищожността /като привидна сделка, абсолютна симулация/ на сключен между тези двама касатори на 22.ІІІ.2012 г. договор, чиито предмет е било извършеното в нотариална форма „прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на изискуемо парично задължение”.
Оплакванията на търговците настоящи касатори са както за недопустимост на атакуваното въззивно решение, така и за неправилност на същото – предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон /чл. 9 ЗЗД/ и „в противоречие с практиката на ВКС”, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират неговото обезсилване, алтернативно – касирането му, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявения срещу тях от „Термо Проект Комерсиал” ООД-гр. Пловдив установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. последно ЗЗД да бъде отхвърлен, ведно с произтичащото от това присъждане на всички направени от тях разноски по водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата двамата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговата гражданска и търговска колегии по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото такъв ищец не може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза?”;
2./ „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на доводи, направени във въззивната жалба?”
Ответното по касация „Термо Проект Комерсиал” ООД-гр. Пловдив не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за вероятна недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна касационна жалба на пловдивските търговци „Барс`21” ООД и „Сирком” ООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване претенцията на едно трето лице за прогласяване на нищожност /като привидна сделка/ на процесната продажба от 22.ІІІ.2012 г., сключена между двамата търговци настоящи касатори, въззивната инстанция е приела, че този иск е допустим и ищецът е легитимиран да установи нищожността на прехвърлителната сделка с предмет недвижим имот, понеже е „кредитор със съдебно признато вземане срещу длъжника” (т.е. прехвърлителя – бел. на ВКС); че сключването на тази сделка между свързани лица не я прави „сама по себе си симулативна”, а също и че привидността цели не друго, а да се заблудят третите лица, най-вече кредиторите на длъжника, вкл. точно този със съдебно признатото вземане, така че да се осуети неговата възможност да насочи принудително изпълнение върху „най-атрактивния имот от патримониума на „Барс`21” ООД”.
По твърдението на двамата касатори за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК:
Съгласно чл. 124, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, „когато има интерес от това”. Прогласяването за нищожна – на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. последно ЗЗД – на процесната възмездна разпоредителна сделка с недвижим имот от 22.ІІІ.2012 г., извършена в изискуемата нотариална форма, се реализира посредством установителен иск с това правно основание. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. При положение, че решение № 306/8.VІ.2017 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 154/2016 г. е било обжалвано в цялост, то пределите на тази служебна проверка за допустимост са съвпадали напълно с обхвата на проверката за валидност на този акт на първостепенния съд по съществото на спора. В процесния случай обаче, изложените от състава на Пловдивския апелативен съд съображения за допустимост на иска за разкриване на симулация на разпоредителната сделка от 22.ІІІ.2012 г. са били изцяло на плоскостта на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, който – за разлика от разгледаният – е конститутивен и уважаването му резултира в обявяване на процесната сделка за относително недействителна спрямо кредитора ищец: именно защото се приема, че тя е реална, а не нищожна. Разграничаването на двете претенции се отнася пряко до активната легитимация на ищеца: ако при Павловия иск ищец може да бъде третото, увредено от разпоредителната сделка лице, то при симулацията само страните по сделката са овластени да разкрият привидността й, за да се установи, че наред с външно обективираната тяхна воля, има и т.нар. „интимно” съглашение, което я отменя или изменя. Ноторно е, че страните прибягват до симулиране не толкова да увредят правата на трети лица, колкото да прикрият техните вътрешни отношения. Така проведеното разграничение обуславя констатация за вероятност атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд да е процесуално недопустимо съдебен акт. Дали в действителност това е така, е въпрос, по който ВКС следва да се произнесе с решението си по съществото на съвместната касационна жалба на пловдивските търговци „Барс`21” ООД и „Сирком” ООД.
С оглед изложеното, в процесния случай не следва да се обсъжда налице ли приложно поле на касационния контрол в релевираните от касаторите хипотези по т.т. 1 и 3 чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 1.ІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 675/2017 г.
У К А З В А на всеки от двамата касатори „Барс`21” ООД и „Сирком” ООД – чрез техните процесуални представители по пълномощие, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер от по 400 лв. (четиристотин лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна държавна такса от ОБЩО 800 лв., чиито размер е бил определен според правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2