6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 16.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2332 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2944 от 8.V.2015 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 92 на Варненския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, постановено на 6.ІV.2015 г. по т. д. № 65/2015 г., с което е бил отхвърлен осъдителен иск на този търговец с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ /във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД/, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Варна, с предмет заплащането на сума в размер на 37 310.89 лв., представляваща „дължима цена” за продадена ел. енергия по данъчна фактура № 19/30.ІV.2013 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния му иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Варна да бъде уважен в пълния негов размер от 37 310.89 лв. – сума, представляваща задължение по фактура № 000019/30.ІV.2013 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /28.VІІ.2014 г./ и до окончателното й изплащане, както и с присъждане на всички направени по делото разноски в размер общо на лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички алтернативно установени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните 10 материално- и процесуалноправни въпроса от значение за изхода на делото:
1./ Съществува ли основание операторът на електропреносната мрежа да задържа суми, платени на база невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС?;
2./ Съществува ли основание дружество, притежаващо лиценз за продажба на ел. енергия /за изкупуване на такава от производител – бел. на ВКС/, да не изплаща в цялост дължимите суми на база на твърдяно от същия прихващане на задължение, но без да е налице договор за прехвърляне на вземане и надлежно уведомление за цедиране на вземането?;
3./ Дали споразумителен протокол за прихващане на вземане „е в състояние да измести” договор за прехвърляне на вземане (договор за цесия), при положение че едната страна в исковото пр-во пред първостепенния съд е твърдяла, че такъв договор не съществува?;
4./ Нищожен ли е договор, който прехвърля задължение на нулева стойност, тъй като задължение без размер не съществува?;
5./ Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведени твърдения за нищожност на споразумителен протокол по реда на инстанционния контрол?;
6./ При определянето на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, които са били платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани /задържани/, да бъдат възстановени на платеца?;
7./ Дали следва да бъдат заличени последиците от постановеното предварително изпълнение при невлязъл в сила административен акт?;
8./ За да възникне задължение за плащане на цена за достъп до ел. преносна мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката, което е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административноправен елемент, а именно законосъобразно решение на енергийния регулатор – ДКЕВР, и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното?;
9./ Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила, води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?;
10./ Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да с зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос през мрежата на съответния лецензиант, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер?
Ответното по касация [фирма]-гр. Варна писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 948 лв.(три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева), съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 5058/16.VІ.2015 г., данъчна фактура № 5604/16.VІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение, с което осъдителния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД-във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е бил уважен, както и за да отхвърли същата претенция – като неоснователна, Варненският апелативен съд е приел, че „новонастъпилите факти, дори да са правопогасяващи, не се отразяват на валидността на сделките /в смисъл на липса на основание/, понеже действителността на договорите се преценява към момента на сключването им и затова обективираните в протокола от 16.V.2013 г. правни сделки не са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД”. Същевременно решенията на ДКЕВР, макар и представляващи административни актове /индивидуални и общи/, подлежат на предварително изпълнение и спиране на действието им не може да се иска в случаите на оспорването им, като по този начин на същите „са придадени качества, в частност, действие, характерно за нормативен акт”. В заключение, тристранното споразумение, обективирано в този протокол, било породило погасителния си ефект, а ищецът настоящ касатор придобивал ново вземане: „по реда, чрез средствата и срещу пасивно легитимираното лице по регламента на Решение № КМ-1/13.ІІІ.2014 г. на ДКЕВР”.
При тези данни по делото ще следва да се отбележи, че наличието на задължителна и безпротиворечива практика на ВКС, вкл. такава, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни негови състави от гражданската и търговската му колегии, изключва наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Служебно известно на настоящия съдебен състав е, че разрешението, според което отмяната на индивидуален административен акт има обратно действие е с ключово за изхода на делото по постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на други състави от двете отделения на търговска колегия по следните дела: т. д. № 2611/2014 г. /с докладчик съдия М. С./, т. д. № 3196/2014 г. /с докладчик съдия Ем. В./, т. д. № 353/2015 г. /с докладчик съдия Т. В./. Следователно значимият за изхода на делото правен въпрос – този с пореден номер 9 от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му, се оказва разрешен в противоречие с тази задължителна практика на ВКС. Поради това атакуваното решение на Варненския апелативен съд ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния правен въпрос: „Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила, води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 6.ІV.2015 г., постановено по т. д. № 65/2015 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-София чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна – адв. М. Т. /с кантора в [населено място], [улица]/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 746.22 лв. (седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2