О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
С., 01.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 774 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2448 от 6.VІІІ.2012 г. на [фирма] със седалище в [населено място], област Б., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против онези две части от въззивното решение № 113 на Благоевградския ОС от 2.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 74/2012 г., с които е било признато за установено по отношение на настоящия касатор, че е било погасено по давност правото му на принудително изпълнение срещу длъжника [фирма]-гр. Р. по изп. лист от 17.ІІІ.1999 г., издадена от Благоевградския ОС по гр. дело № 225/1998 г. в размер на 12 442.58 лв. главница, 809.02 лв. мораторна лихва и разноски по това дело в размер на 509.54 лв., КАКТО И досежно признаването за установено в отношенията между същите страни, че [фирма] не дължи на [фирма] сума в размер на 240 лв. и съответно – 2 782.52 лв. разноски по изп. дело № 56/2010 г. по описа на ЧСИ М. В. /с рег. № 797 на КЧСИ/- „поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането, за което е образувано изпълнителното дело”.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор, с който да бъдели отхвърлени установителните искове на разложкото [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ срещу [фирма] вкл. с предмет недължимостта на разноски, направени по изп. дело № 56/200 г. по описа на ЧСИ с рег. № 797 в размер общо на 3 022.52 лв. /три хиляди двадесет и два лева и петдесет и две стотинки/, както и да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК д-вото касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две части на решението си въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практика на ВКС, изразена в ППВС № 3/1980 г. и съответно в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 223/12.VІІ.2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по т. д. № 124/2010 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Тече ли погасителна давност за вземането от датата на извършване на последното изпълнително действие по изпълнителното дело и до датата на прекратяване на изпълнителното пр-во на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.).
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Р. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови части, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, касационната жалба на [фирма] със седалище в [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Терминологично уточнение: Съгласно чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Видно от служебна справка на настоящия състав на ВКС в търговския регистър, е, че ответното по касация и ищец в първоинстанционното пр-во дружество с ограничена отговорност, имащо седалището си в [населено място] и с ЕИК[ЕИК], е записано с наименование на фирмата си „М. Т.”, а не – „М. Т.”, както погрешно е било посочено и в мотивите, и в диспозитива на постановеното от Благоевградския ОС въззивно решение.
За да уважи иска на [фирма] срещу търговеца настоящ касатор досежно признаването за установено, че е било погасено правото на последния на принудително изпълнение за вземане в размер на 12 442.58 лв. и разноски в размер на 509.54 лв. по издаден на 17.ІІІ.1999 г. изп. лист по гр. дело № 225/1998 г. на Благоевградския ОС, въззивната инстанция е могла предварително да констатира три обстоятелства:
1/ Прекратяване на образуваното по листа на 1.VІ.1999 г. изп. дело № 50/1999 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при РС-Разлог на датата 30 май 2005 г.: на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.), понеже взискателят /в случая третото за спора лице [фирма]-Б./ не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години;
2/ Извършеното впоследствие възлагане – с влязлото в сила на 24.ХІ.2005 г. постановление № 769/17.ХІ.2005 г. на Благоевградския ОС по т. д. № 305/2004 г., в полза на [фирма] на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността на бившия взискател [фирма]-Б. съгласно баланса на това д-во длъжник;
3/ Депозирането на 5.ІІ.2010 г. пред ЧСИ с рег. № 797 на молба за образуване на второ изп. пр-во срещу разложкото [фирма] въз основа на същия изп. лист от 17.ІІІ.1999 г., издаден по гр. д. № 225/1998 г. на Благоевградския ОС.
Въз основа на тези три свои фактически констатации, но и при съобразяване със задължителните за съдилищата постановки на ППВС № 3/1980 г., въззивният съд е приел, че: „в случаите на прекратяване на изпълнителното пр-во по чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.) давността за погасяване на вземането започва да тече от последното изпълнително действие, а не от прекратяването на изпълнителното дело”, като същевременно изтеклият давностен срок от момента на издаване на процесния изп. лист и до образуването на първото изп. дело, а именно 17.ІІІ.1999 г. – 1.VІ.1999 г., „запазва своето действие”.
Служебно известно на настоящия състав е обстоятелството, че на производство пред ОСГТК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2013 г., като въпрос № 10 от същото, по който предстои произнасяне, гласи: „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.)? Следователно налице е противоречива практика н съдилищата по релевирания от касатора процесуалноправен въпрос, обуславяща допустимост на касационния контрол, но заедно с това и основание за спиране на касационното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, щом като в същия съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, предмет на обжалваното въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 113 на Благоевградския ОС от 2.VІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 74/2012 г. В ЧАСТТА, с която е било признато за установено по отношение на [фирма] със седалище в [населено място], област Б., че е било погасено по давност правото му на принудително изпълнение срещу разложкото [фирма] по изпълнителен лист от 17.ІІІ.1999 г., издаден по гр. д. № 225/1998 г. на Благоевградския ОС в размер на 12 442.58 лв. /дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ главница, мораторна лихва в размер на 809.02 лв. /осемстотин и девет лева и две стотинки/ и разноски по делото в размер на 509.54 лв. /петстотин и девет лева и петдесет и четири стотинки/, а също И В ЧАСТТА, с която е било признато за установено в отношенията между тези две дружества, че второто не дължи на първото сума в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ и още 2 782.52 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляващи разноски по изп. дело № 56/2010 г. по описа на ЧСИ М. В. /рег. № 797 на КЧСИ/ „поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането, за което изпълнителното дело е било образувано”.
У К А З В А на касатора [фирма] със съдебен адрес в [населено място], [улица], ап. № 1 – чрез адв. З. Ст. О. от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 335.67 лв. /триста тридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
С П И Р А настоящето касационно производство, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229, АЛ. 1, Т. 4 ГПК, до произнасянето на ОСГТК на ВКС с решение по тълк. дело № 3/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2