О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 05.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря……………………………….………..……. и с участието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1933 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 233 ГПК и е било образувано по съвместната молба с вх. № 10390/30.ІХ.2015 г., подадена от [фирма]-София, от самоковското [фирма] и от Н. П. Й. от същия град, в която софийският търговец заявява, че се отказва от субективно и обективно съединените свои установителни искове срещу останалите двама молители /касатори в настоящето пр.-во по чл. 288 ГПК/, водени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което желае обезсилване както на атакуваното от него въззивно решение на САС, така и на заповедта за незабавно изпълнение № 37/13.І.2012 г. на РС-Самоков по ч. гр. дело № 1507/2011 г. и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
За да се произнесе по исканията Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение съобрази следното:
С определение № 229/20.VІІ.2015 г., постановено по настоящето дело, е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК – касационното производство по чл. 288 ГПК, образувано по съвместната касационна жалба с вх. № 5260/30.І.2014 г. на самоковското [фирма] и Н. П. Й. от същия град, подадена против решение № 427 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 11.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3230/2013 г. С последното е било прието за установено по иска, предявен от [фирма]-София срещу ответниците /настоящи касатори/ [фирма]-гр. С. и Н. П. Й. от същия град, че последните двама му дължат солидарно сума в размер на 77 631.55 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 2 600 000 лева, дължимо по запис на заповед от 20.ХІІ.2007 г. с издател [фирма]-гр. С. и авалиран от Н. П. Й. от [населено място], за което е била издадена заповед за изпълнение № 37/13.І.2012 г. на РС-Самоков по ч. гр. дело № 1507/2011 г. и ведно със законната лихва върху така посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, а именно 29.Х.2011 г., и до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 231, ал. 1 ГПК спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му, като в този случай постановеното решение се обезсилва. В настоящия случай, едновременно със съвместното искане на страните по спора за възобновяване на спряното производство по чл. 288 ГПК, ответното по касация и ищец по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове [фирма]-София е направило отказ от същите, претендирайки за обезсилване на атакуваното въззивно решение на САС, на постановеното по спора решение на първостепенния съд /Софийски окръжен съд/, както и на издадената му заповед за изпълнение на парично задължение № 37/13.І.2012 г. на РС-Самоков по чл. гр. дело № 1507/2011 г., а също и на изпълнителния лист, издаден въз основа на същата от дата 13.І.2012 г.
Констатира се, че молбата с вх. № 10390/30.ІХ.2015 г. е с нотариална заверка на подписите на подателите й.
Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло от спорното право във всяко положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция, като в този случай обжалваното въззивно решение се обезсилва. От друга страна, съгласно чл. 415, ал. 2 ГПК, когато заявител в заповедно пр-во не представи доказателства, че е предявил положителен установителен иск за съществуване на вземането си в законоустановения едномесечен срок, заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение, както и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Ето защо, искането на ищцовото [фирма]-София за обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист ще следва в процесната хипотеза на отказ от иска да бъде отправено до заповедния съд (в случая РС-С. по ч. гр. дело № 1507/2011 г.), но едва след влизането в сила на настоящето определение за прекратяване на касационното производство и обезсилване на решенията на САС и на Софийския окръжен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
В Ъ З О Б Н О В Я В А касационното производство по чл. 288 ГПК, образувано по съвместната жалба с вх. № 5260/30.І.2014 г. на самоковското [фирма] и Н. П. Й. от същия град против решение № 427 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 11.ІІІ.2014 г., постановено по т. дело № 3230/2013 г.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 233 ГПК ПРЕКРАТЯВА СЪЩОТО – поради отказ на [фирма] от обективно и субективно съединените негови установителни искове срещу тези двама касатори, водени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /за съществуването на вземане в размер на 77 631.55 лв., като част от цялото вземане в размер на 2 600 000 лв., солидарно дължимо от двамата касатори по запис на заповед от 20.ХІІ.2007 г., издаден от [фирма]-гр. С. и авалиран от Н. П. Й. от [населено място], за което е била издадена заповед за изпълнение № 37/13.І.2012 г. на РС-Самоков по чл. гр. д. № 1507/2011 г. и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, а именно 29.Х.2011 г. и до окончателното й изплащане/
О Б Е З С И Л В А решение № 427 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 11.ІІІ.20014 г., постановено по гр. дело № 3230/2013 г.
О Б Е З С И Л В А първоинстанционното решение на Софийския окръжен съд, ТК, ІV-и с-в, от 6 юни 2013 г., постановен по гр. дело № 29/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2