О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 763 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14985/16.ХІ.2015 г. на созополското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас против решение № 1881 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.ІХ.2015 г., постановено по т. д. № 1078/2015 г., с което е било обезсилено изцяло първоинстанционното решение № 5400/30.ХІІ.2014 г. на ОС-Благоевград по гр. д. № 305/2013 г. и делото върнато на същия за ново разглеждане: „за произнасяне по предявения иск с правно основание по чл. 61, ал. 1 ЗЗД”.
Оплакванията на д-вото касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Инвокирани са доводи, че неправилно въззивният съд бил приел, че пасивно легитимирани в разглеждания спор са всички етажни собственици – без да обсъди твърдението на търговеца въззивник, че искът му е за заплащане на направени разходи за поддръжка на общи части на сградата на основание възлагане по чл. 11, т. 11 ЗУЕС, а разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от същия закон определяла председателя на управителния съвет (управителя) като процесуален представител на собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с произнасянето си по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при дадена от първостепенния съд неправилна правна квалификация на иска, САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановката по т. 2 на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/2013 г., а също и в противоречие с други три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия /Р. № 364/11.ІІ.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ІІІ-то г.о. , Р. № 71/23.ІІ.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г. на ІV-то г.о., както и Р. 61/13.VІ.2014 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 3306/2013 г./ – доколкото САС „неправилно бил приел, че пасивно легитимирани в разглеждания спор са всички етажни собственици, без да обсъди твърденията на въззивника-ищец за правомощията на управителя на етажната собственост”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Р. С. Х. – в качеството й на собственица в етажната собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер” писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Благоевград както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 500 лв., изплатена като адвокатски хонорар съгласно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН]/4.І.2016 г.
Останалите собственици на обекти в същата ЕС не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на търговеца настоящ касатор за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-гр. Созопол ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По оплакването на търговеца касатор за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Освен, че е голословно, това оплакване е и неоснователно- предвид отсъствието на вероятност на свой ред и решението на САС да е процесуално недопустим съдебен акт, само защото била невярна преценката му за произнасяне на Благоевградския ОС по непредявен иск. Напротив, евентуално порочно произнасяне на въззивната инстанция по този изцяло процесуалноправен въпрос би обективирало приложението на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, т.е. възможната неправилност на атакуваното въззивно решение не може да се приравнява на недопустимост на същия съдебен акт.
2. По твърдението на касатора за наличието на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
За да прецени, че атакуваното пред него първоинстанционно решение е процесуално недопустим съдебен акт, Софийският апелативен съд е приел за установено, че посоченият в исковата молба ответник /”Етажната собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер” в [населено място] с председател на УС – г-жа С. К.”/ не представлява сдружение на собствениците по смисъла на чл. 25 от Закона за управлението на етажната собственост и затова – след като не е юридическо лице – не разполага с процесуална легитимация да отговаря по предявения от търговеца настоящ касатор осъдителен иск, а „пасивно материалноправно легитимирани по така предявения иск са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, във връзка с което съдът следва да извърши надлежните процесуални действия за конституирането им на страната на ответника”. Отделно от това, при констатацията си за „липса на твърдение”, че между ищеца и ответника е сключен договор за поддръжка на общите части на сградата на етажна собственост „Тамплиер” – „с постигнато съгласие относно вида и обема на същите и дължимото възнаграждение за тяхното изпълнение” – САС е приел, че исковата претенция, с която е сезиран не може да се основава на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, а е била такава за заплащане на обезщетение на извъндоговорно основание: в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие, т.е. с правно основание по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, а не на: „изкуствено привнесен от първостепенния съд още в доклада по делото” правопораждащ факт, представляващ договорна връзка между страните по спора. Ето защо, като съдържащо „произнасяне по иск на непредявено основание”, първоинстанционното решение следвало да бъде обезсилено и делото върнато на първостепенния съд: за произнасяне по предявения иск.
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация /на иска – бел. на ВКС/ е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. От друга страна, ноторно е, че правната квалификация на иска би била свързана с допустимостта на постановеното по него решение, но само когато с последното е накърнено диспозитивното начало в гражданския процес – посредством произнасяне извън определения от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато до такова накърняване не се е стигнало, дадената правна квалификация на исковата претенция, с която съответния съд е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В процесния случай първостепенният съд е приел в доклада си по делото, че осъдителния иск, с който е бил сезиран, е основан върху изрично установената възможност за общото събрание на всяка етажна собственост по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС: да приема решение за „възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение”, както в тази връзка определя и конкретни правомощия на УС (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.
С оглед изложеното и при съобразяване на тези данни по делото се налага извод, че произнасянето на САС по процесуалноправния въпрос за допустимостта на исковата претенция на [фирма]-гр. Созопол срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Банско с управител С. К. с предмет присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., се явява в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановката по т. 2 на горепосоченото тълкувателно решение на неговото ОСГТК относно въззивното производство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1881 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.ІХ.2015 г., постановено по т. д. № 1078/2015 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-гр. Созопол – чрез неговия процесуален представител по пълномощие от бургаското адвокатско д-во „К. и Ко” – че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по с/ка на ВКС за държавни такси допълнителна такава в размер на 1 360.04 лв. (хиляда триста и шестдесет лева и четири стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2