5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
С., 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3341 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 – във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба /неправилно означена като „касационна”/ с вх. № 8044 от 12.VІІ.2013 г. на Д. В. И. от С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от определение № 1253/3.VІ.2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, постановено по гр. дело № 4421/2012 г., с която – в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – искането му за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 690/8.ІV.2013 г. посредством допълнително присъждане на разноски за първата инстанция в размер на сумата от 1 587.50 лв., както и на такива за втората – в размер на сумата от 1250 лв., или общо на 2 837.50 лв., е било отхвърлено за разликата над 1 697.50 лв. Твърди се в ЧЖ, че неприсъдена била останала разлика от 1 230 лв. (но при изваждане на числото 1697.50 от числото 2 837.50 се получава 1 140 лв., а не – 1 230 лв.)
Оплакванията на частния жалбоподател Д. В. И. са за необоснованост и постановяване на изменителното определение по чл. 248 ГПК в атакуваната негова отхвърлителна част при допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до отговорността на страните за разноски. Инвокиран е довод, че присъждането на разноски по компенсация било допустимо само за тези, направени от страните пред първата инстанция в приетото съотношение от 75% за ищеца и 25% за ответника, докато за тези разноски, сторени пред въззивния съд, присъждането по компенсация следвало да държи сметка че въззивната жалба на застрахователя е била оставена без уважение, а тази на ищеца по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 ГПК – уважена.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на наведените оплаквания за неправилност на атакуваното изменително определение по чл. 248 ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в образуваното пред САС въззивно пр-во и постъпила в пределите на преклузивния едноседмичен срок за касационно обжалване – по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во във вр. чл. 283 ГПК, тази частна жалба ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6 от 6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това нито настоящата ЧЖ има характера на „касационна”, нито следва да бъдат обсъждани релевираните в изложението към нея предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника „съразмерно с уважената част от иска” – не според това дали въззивната му жалба е била уважена изцяло или частично. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че доколкото въззивното решение № 690/8.ІV.2013 г., постановено по настоящето дело, съдържа потвърдителен диспозитив досежно отхвърляне на прекия иск на настоящия частен жалбоподател срещу застрахователя за разликата над присъденото му обезщетение от 60 000 лв. и до пълния предявен по делото размер на тази претенция от 80 000 лв., това по необходимост налага извод, че въззивната му жалба е била уважена частично, а не изцяло, но меродавно е какво е положението на иска след разрешаване на спора в тази /въззивната/ инстанция.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1253 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 3.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 4421/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3341 по описа за 2013 г. ЗА РАЗНОСКИ