6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 08.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1220 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13891 от 13.ХІІ.2013 г. на търговеца застраховател [фирма]-София, подадена от неговия юрисконсулт против частта от решение № 1910 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 23.Х.2013 г., постановено по гр. дело № 831/2013 г., с която – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – застрахователното д-во е било осъдено да заплати на малолетния Б. С. А. от [населено място] /род. на 27.Х.2003 г./ застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на процесното ПТП /13.VІІ.2008 г./, при което е загинал неговият баща С. по вина на виновния водач Б. Г. П. от [населено място], конституиран по делото като трето лице-помагач на застрахователя и същевременно ответник по неговия обратен иск.
Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това д-вото претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени изцяло предявените преки искове или, алтернативно – те да бъдели „уважени в намален размер, съгласно събраните доказателства по делото”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл по следните пет правни въпроса:
1/ Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в лек автомобил, който се вози на предната седалка до шофьора без предпазен колан?;
2./ Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в лек автомобил, който се вози на предната седалка до шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без водачът да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия?;
3./ Следва ли да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?
4./ Следва ли да се взема предвид цялостното социално-икономическо положение в страната, както и размерът на минималната работна заплата, при определяне на застрахователното обезщетение /за неимуществени вреди – бел. на ВКС/, предвид общият принцип за справедливост?
5./ Какъв е процесуалният способ за защита на ответника застраховател по пряк иск след отмяна на изгодното за нето отхвърлително решение на първостепенния съд, ако в хода на първоинстанционното пр-во обаче, са били оставени без уважение негови искания за допускане на доказателства?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК малолетният ответник по касация Б. Ст. А. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от застрахователя негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во.
Като ответник по касация делинквентът Б. Г. П. от [населено място], конституиран в процеса като ответник по обратния иск /по чл. 219, ал. 3 ГПК/ на застрахователя, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова първоначална осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на застрахователя [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В процесния случай, при определяне размера на присъденото застрахователно обезщетение в съответствие с критерия по чл. 52 ЗЗД, а именно 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), САС е приел, че то не следва да бъде намалявано поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия баща на ищеца заради непоставяне на предпазния колан – в какъвто смисъл е било защитното твърдение на застрахователното д-во настоящ касатор. Позоваването на въззивния съд в тази насока е било върху комбинираното заключение на назначената по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, според което получените от пътника С. Г. А. несъвместими с живота травми не се явяват следствие от непоставяне на обезопасителен колан, а резултат от драстичните деформации в предната част на катастрофиралия автомобил. Наред с това може да се констатира, че в отговора си по исковата молба застрахователят ответник по прекия иск на малолетния Б. Ст. А. надлежно е възразил, че съпричиняване на вредоносния резултат има не само заради непоставянето на обезопасителен колан от страна загиналия пътник на предната седалка до водача делинквент, но също и защото бащата на ищеца „напълно съзнателно се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над допустимото по закон количество”. Макар последното възражение да е било напълно игнорирано от въззивната инстанция, установяването факта на знание у загиналия наследодател на ищеца, че водачът на МПС в което той приживе се е качил като пътник е употребил алкохол над допустимото по закон количество, би било възможно единствено с гласни доказателства, а като свидетел застрахователят посочил в отговора си по исковата молба само ответникът по неговия обратен иск /пряк делинквент/ – т.е. лице, изцяло заинтересовано да твърди изгодни за себе си /а оттам и за застрахователя/ факти и обстоятелства, вкл. и ако би следвало да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
С оглед изложеното и релевираната от касатора предпоставка чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК ще следва да се отбележи, че служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че на производство пред ОСТК е образувано тълкувателно дело № 1/2014 г., единият от правните въпроси /този с пор. № 7/, по които предстои произнасяне, гласи: „Налице ли е съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол?” Ето защо по въпросите с поредни номера 2 и 3 от изложението на касатора застраховател ще следва да бъде допуснато касационното обжалване на постановеното от САС решение в атакуваната негова осъдителна част, вкл. и тази по обратния иск на застрахователното д-во срещу прекия делинквент, тъй като те се оказват противоречиво решавани от съдилищата в страната.
В заключение останалите три въпроса, формулирани в изложението на застрахователното д-во по чл. 284, ал. 3 ГПК, не са обективно годни да обосноват приложно поле на касационния контрол в атакуваната осъдителна част на въззивното решение, тъй като първият има само фактически, а не и правен характер, докато останалите въобще не са били предмет на произнасянето на САС и поради това се отнасят до правилността на неговия акт по съществото на спора.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и за да не бъде то прекратено, на касатора следва да бъде указано да довнесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това допълнителна държавна такса в размер на 1 000 лв. по с/ка на ВКС, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като своевременно /т.е. в пределите на същия срок/ представи съответния документ /банково бордеро, вносна бележка/ в канцеларията на ТК на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1910 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 23.Х.2013 г., постановено по гр. дело № 831/2013 г. по въпросите с поредни номера 2 и 3 от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК.
У К А З В А на касатора застраховател [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Р-н „В., [улица], ет.V, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д. т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, а също и по обратния иск на застрахователя касатор срещу прекия делинквент Б. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1220 по описа за 2014 г.