4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 21.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 282 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Николова Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х. срещу Решение № 339 от 15.10.2018 год. по гр.д.№ 531/2018 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
С това решение, произнасяйки се по жалбата на Е. и Д. Т. и Н. и П. Хрисчеви, срещу Решение № 790 от 18.06.2018 год. по гр.д.№ 2333/2013 год. на Пазарджишкия районен съд, въззивният съд я е счел за неоснователна, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. Присъдил е разноски.
Пазарджишкият районен съд е бил сезиран от Е. Николова Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х. с два обективно съединени иска с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на форма по чл.18 ЗЗД на договор за учредяване вещно право на строеж и нищожността на същото основание да договор за учредяване вещно право на ползване. Твърдението по исковата молба е, че двата договора са материализирани в единен документ – „Договор за ползване и наем на недвижим имот”, сключен на 17.02.2004 год. Страни по него са П. Х. и Д. Т., наречени „ползватели-наематели” от едната страна и „Кооперативен съюз – Пазарджик”, наречен „собственик-наемодател” от друга.
Ищцовата теза, че се касае за учредяване на вещни права – ограничено вещно право на строеж на масивна двуетажна сграда в гр. Велинград и вещно право на ползване на същата сграда за срок от 5 години е обусловила активната легитимация – като ищци са включени и съпругите на Т. и Х., доколкото договорът е сключен по време на брака им.
Последователно подържаната теза на ответника „Кооперативен съюз – Пазарджик” е, че договорът не е нищожен и негов предмет са облигационни, а не вещни права. Същото становище се съдържа и в представения по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор. В отговора се съдържа искане за присъждане на разноски пред ВКС съобразно заплатеното адв. възнаграждение. Плащането е в брой и е отразено в договора за правна помощ, който в тази част има значение на разписка.
Първоинстанционният съд е счел, че Е. Т. и Н. Х. не са активно легитимирани да проведат иска, доколкото същите не са страни по договора и не се касае за предявяване на права, елемент от съпружеската имуществена общност, което би обусловило процесуална легитимация произтичаща от необходимо другарство. Отхвърлил е исковете на Т. и Х., като се е мотивирал с това, че сключеният договор обективира облигационни, а не вещни права.
Произнасяйки се по въззивната жалба на ищците, за да потвърди първоинстанционния акт, съставът на ПзОС де е мотивирал с това, че от съдържанието на договора не следва извода, че с него е учредено вещно право на строеж. Касае се за възмезден договор за изработка, подвид „строителство” по силата на който Т. и Х. са приели да построят сграда върху чужда земя,, която да ползват без да заплащат наем за срок от 5 години. Т.е. касае се за облигационно право на ползване, което собственикът на имота и сградата „Кооперативен съюз – Пазарджик” се е задължил да престира като възнаграждение по договора за изработка. Като допълнителни мотиви е изложил съображения, че дори да биха били учредени вещни права и сделката да би била разглеждана като търговска, по отношение на нея би бил приложим чл.293 ал.3 ТЗ и в този случай искът също би бил неоснователен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Императивна ли е нормата на чл.18 ЗЗД относно задължителната нотариална форма на сделките с които се прехвърля собственост или се учредяват вещни права върху недвижими имоти и намира ли тя приложение за всички сделки, без значение дали са сключени между търговци?”. Касаторите считат, че произнасянето на ПзОС по този въпрос е в противоречие със становището ВКС по него, съдържащо се в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 201/12.02.2015 год. по т.д.№ 3351/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът по касация „Кооперативен съюз – Пазарджик” изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не е изразил становище по предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Посоченият от касатора въпрос действително съдържа белезите на правен такъв, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, но по отношение на него не е налице втората кумулативна предпоставка, произнасянето по него е без значение за изхода на спора. Изходът на спора е обусловен от преценката дали с процесния договор са учредени вещни права в полза на ищците или с него е създадена само облигационна връзка по договор за изработка. Изхождайки от съдържанието на договора, съгласно който Х. и Т. са се задължили да построят сграда върху земя на ответника, която след въвеждането и експлоатация „да остане в изключителна собственост на „Кооперативен съюз – Пазарджик”, съдилищата са счели, че по отношение на него чл.63 ал.1 ЗС не може да бъде приложен. Счели са, че не съдържа белезите на учредено вещно право по чл.56 ЗС и договорната клауза, съгласно която срещу извършените разходи по проектирането и строителството, Х. и Т. „са получили” от собственика на новопостроенната сграда правото да я ползват за период от 5 години, а след тази дата правото да я държат като наематели.
Допълнителните мотиви, които са изложили РС-Пазарджик и ОС-Пазарджик не са обуславящи, а двойно хипотетични – ако с договора биха били учредени вещни права и кумулативно – ако сделката е търговска. Характеристиката на договора като вещнотранслативен е била отречена, а при условие, че страните са съответно физически лица и кооперация, действаща извън предмета си на дейност, не е ясно на какво се основа приложимостта на чл.286 ТЗ.
С оглед изхода на спора, касаторите ще следва да заплатят на ответника по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно заплатеното адв. възнаграждение в размер на 1500 лв., плащането на които е удостоверено.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 339 от 15.10.2018 год. по гр.д.№ 531/2018 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Николова Т., Н. Р. Х., Д. И. Т. и П. Х. Х. да заплатят на „Кооперативен съюз – Пазарджик” с ЕИК-000351946 сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.