4
Определение по чл.288 ГПК по т.д.№ 3060/2018 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№406
София, 23.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3060 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационната жалба на Министерството на външните работи (МВнР) срещу Решение № 2266 от 28.08.2018 год. по т.д.№ 6073/2017 год. на Софийски апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на МВнР, апелативният съд е потвърдил Решение № 6218/30.08.2017 год. по гр.д.№ 14597/2010 год. на Софийски градски съд с което са били отхвърлени предявените от МВнР срещу „Пиринска туристическа компания”АД иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД за сумата 100000 лв. В полза на акционерното дружество са присъдени разноски.
В касационната жалба на МВнР се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Въпроси, притежаващи характеристиката на правни такива, съгласно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в изложението не се съдържат. Основанията за допускане на факултативния касационен контрол се свързват с твърденията че „1./ Въззивният съд е приел за неоснователни наведените доводи за съблюдаване на нормативно установените гаранционни срокове в строителството и е посочил като ирелевантно позоваването на за Закона за обществените поръчки като основание за сключения от ответниците договор.; 2./ Потвърждавайки първоинстанционното решение въззивният съд приема, че неустойката не може да се дължи ведно с обезщетение за причинени вреди.”.
Ответникът по касация „Пиринска туристическа компания”АД, чрез представен по делото писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като в изложението не са формулирани никакви конкретни въпроси. Освен това, въпросите свързани с нормативно гарантираните гаранционни срокове не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда по конкетното дело. Съдържа се и становище за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски , съобразно заплатеното адв. възнаграждение по представеното пълномощно за адв.Г. Г..
Ответникът по касация „Курортно строителство”ООД не изразява становище.
Спорът по делото произтича от разходи за ремонт на сграда в [населено място], Белгия, [улица] – резиденция на посланика на Република България в Европейската общност. Твърдението на ищеца МВнР (имащ качеството на възложител по договор за изработка, подвид „строителство”) е, че след некачествено извършени от ответниците-изпълнители ремонтни дейности по обекта, наложило се повторно ангажиране на трето лице за отстраняване на недостатъците, като разходите на МВнР към 09.12.2010 год. възлезли на 140901.81 евро. Заявеният петитум е за заплащане от ответниците на сумата 100000 лв., представляваща разходи, необходими за отстраняване на недостатъците на некачествено извършените СМР на обекта.
Съдилищата са счели иска за неоснователен.
Решението на САС, което е предмет на касационно обжалване в настоящето производство е мотивирано с това, че претенцията би била основателна за тези разходи по отстраняване на недостатъци, произтичащи от лошо извършени или неизвършени СМР, които са описани в Приложение № 3 към протокола – акт обр.16. Тяхната сумарна стойност съгласно заключението на техническата експертиза е по-ниска от сумата 55576.24 лв., представляваща удържаната от ищеца неустойка по чл.15 от договора между страните. Неустойката е за некачествено изпълнение. За тази сума е било уважено направено от МВнР възражение за прихващане в предходно производство, приключило с влязло в сила решение. Спорът е бил между „Пиринска туристическа компания”АД и МВнР и за правоотношения, произтичащи от същия договор. САС е посочил, че със сумата, за която предявените в настоящото производство искове биха били основателни, ищецът е вече обезщетен. Обстоятелството, че е обезщетен само от единия ответник, е ирелевантно за спора, и се явява въпрос, който подлежи на евентуално разрешаване между самите ответници, съобразно вътрешните отношения между тях.
Посочил е, че позоваването от МВнР на нормативно установените гаранционни срокове в строителството имат отношение към задълженията за уведомяване по чл. 264 ал.2 ЗЗД, но не и към настоящия спор.
Становището на настоящата съдебна инстанция за липса на предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е посочен, още по-малко, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК. Такъв не може да бъде изведен и от съдържанието на изложението. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да е обуславил крайните му изводи, материализирали решението, което се обжалва.
В конкретния случай, произнасянето на въззивния съд е обусловено не от погрешното прилагане на задължителната практика на ВКС, а от преценката на фактите и доказателствата по делото.
С оглед изхода на спора касаторът МВнР ще следва да заплати на ответника по касация на основание чл.78 ал.3 ГПК направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 3600 лв., съобразно заплатеното адв. възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2266 от 28.08.2018 год. по т.д.№ 6073/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерство на външните работи да заплати на „Пиринска туристическа компания”АД сумата 3600 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.