4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№114
София, 08.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1044 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 228 от 23.12.2014 год. по т.д.№ 532/2014 год. на Варненски апелативен съд с което е отменено Решение № 95 от 13.08.2014 год. т.д.№ 278/2013 год. на Силистренския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.537 ал.2 вр.чл.88 ЗКИР вр. 179 ЗЗД.
Като е счел, че искът на банката за установяване нищожността на вписванията (отбелязванията) на заличаването на ипотеки, учредени от [фирма] в нейна полза за обезпечаване на изпълнението на парични задължения е основателен, въззивният съд на основание чл.88 ЗКИР е постановил заличаването им.
Искането за заличаване на учредените в полза на банката ипотеки е било инициирано от [фирма], поради обстоятелството, че по реда на ЗОЗ е било предприето изпълнение срещу търговското предприятие на [фирма] и [фирма] е придобил ипотекираните имоти, като активи на заложеното предприятие. За да поиска прогласяване нищожността на това вписване/отбелязване в имотния регистър, ищецът [фирма] се е позовал на нарушение на чл.179 ал.1 ЗЗД и чл.19 ал.1 от Правилника за вписванията. В исковата молба е посочил алтернативно основанията по чл.604 вр.чл.124 ГПК и чл.537 ал.2 вр.чл.88 и чл.90 ЗКИР.
Ответникът по иска [фирма] е противопоставил възражението, че придобиването на имотите по реда на ЗОЗ следва да бъде приравнено на придобиването им при публична продан, поради което намира приложение хипотезата на чл.175 ал.1 ЗЗД.
За да отхвърли иска и в двете алтернативно посочени хипотези, първоинстанционният съд се е позовал на неприложимост на реда по чл.604 ГПК, и на неоснователност на иска по чл.537 ал.2 вр.чл.88 вр.чл.90 ЗКИР поради това, че приобретателят по реда на чл.37 ЗОЗ [фирма] е придобил имота необременени от вещни тежести, приравнявайки продажбата по този ред на публична продан. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на ВнАС е счел, че предявеният иск е единен и е с правно основание чл.537 ал.2 вр.чл.88 вр.чл.90 ЗКИР и той е основателен, поради липсата на законова аналогия между последиците при продажба по реда на ЗОЗ и публична продан. Правата на ипотечния кредитор не са отпаднали, поради което и заличаването им е недействително.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: 1./ Съществува ли самостоятелна категория нищожно вписване по ЗКИР наред с тези, изброени в чл.90 ал.1 ЗКИР и представляваща вписване, извършено при липсата на посочените от закона предпоставки или това е само израз – синоним на недействително вписване по чл.90 ал.1 вр.чл.85 ЗКИР?; 2./ Какви са правните последици при продажбата на недвижим имот – част от заложено търговско предприятие при изпълнение върху отделните му елементи, а именно дали за заварените ипотеки се прилага чл.175 ал.1 ЗЗД?
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът свързва с въпроса “Компетентен ли е съдът да се произнесе по искането за заличаване на вписване по чл.90 ал.1 ЗКИР, което ищецът по иск за установяване недопустимост или недействителност на вписване, или вписване на несъществуващо обстоятелство е направил заедно с така предявения иск?” и противоречието му с Определение № 2 от 04.01.2012 год. по ч.гр.д № 585/2011 год. на І г.о. и Определение № 1093 от 06.12.2012 год. по ч.т.д.№ 373/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответникът по касация [фирма], чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че сочените основания за допускане на касационен контрол не са налице.
Становището на настоящия съдебен състав се основава на следното:
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Определение № 1093 от 06.12.2012 год. по ч.т.д.№ 373/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като с него частната касационна жалба срещу произнасяне на въззивен съд по вписване прекратяването на аренден договор е била оставена без разглеждане. Определение № 2 от 04.01.2012 год. по ч.гр.д № 585/2011 год. на І г.о. няма връзка с цитирания по-горе въпрос, доколкото то съдържа произнасяне по въпроса дали при извършено грешно вписване на наложена обезпечителна мярка съдията по вписванията може пряко да заличи това вписване или следва да се предяви иск за нищожността или недопустимостта му. Отговорът на състава на І г.о., е че е необходимо предявяването на иск по чл.90 ЗКИР.
Първият от въпросите за които се сочи основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е неконкретен и неясен. Налице е приложното му поле, обаче, по отношение на втория от посочените въпроси. По него липсва произнасяне от ВКС със задължителна съдебна практика, като следва да се отбележи, че и в посоченото в отговора по чл.287 ал.1 ГПК Решение № 735/2008 год. по т.д.№ 381/2008 год. на ІІ т.о., постановено по реда на ГПК (отм.), позоваването е инцидентно. Поради това, касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК ще следва да се допусне за произнасяне по въпроса – Дали правните последици при продажбата на недвижим имот – част от заложено търговско предприятие при изпълнение по реда на ЗОЗ са като при публична продан и по-конкретно, дали за заварените ипотеки се прилага чл.175 ал.1 ЗЗД.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 228 от 23.12.2014 год. по т.д.№ 532/2014 год. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на указанията за държавната такса, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване или на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.