4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 22.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на eдинадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4478 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С Решение № 1751 от 14.08.2013 год. по т.д. № 867/2012 Софийски апелативен съд, произнасяйки се по въззивната жалба на [фирма] е отменил Решение от 29.11.2011 год. по т.д.№ 1488/2008 год. на Софийски градски съд в тази обжалвана негова част с която е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата над и до 185227.84 лв. Като е счел, че искът за сумата над 126699.92 лв. е неоснователен, въззивният съд го е отхвърлил, като е редуцирал и задължението за разноски.
Срещу въззивното решение са постъпили жалби и от двете страни по спора.
[фирма] обжалва решението в частта с която искът е приет за основателен до размера на 126699.92 лв. [фирма] обжалва решението в отхвърлителната му част.
Предявен е иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 289512.31 лв. – неизплатено възнаграждение по сключен на 22.09.2006 год. и анекси към него договор за изработка, подвид „строителство” по който [фирма] има качеството на възложител, а [фирма] – качеството на изпълнител. Спорни пред инстанциите по същество са били обема, естеството и качеството на извършените СМР, както и факта на приемането/одобряването им от възложителя. Основавайки становището си на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен за сумата 185227.84 лв., като до размера на 126699.92 лв. искът е безспорен с оглед направеното от ответника признание. В отхвърлителната му част за сумата над 185227.84 лв. и до предявения размер, решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Въззивният съд е бил сезиран с жалбата на ответника, който освен доводите, касаещи вида, качеството и обема на извършените СМР е въвел и твърдението за допуснато от СГС нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неприемане за разглеждане на възражението му за прихващане. Становището си основателност на иска до посочения по-горе размер, въззивният съд е основал, както на извънсъдебно направеното признание, така и на възпроизвеждането му в отговора на исковата молба. Счел е твърдението на ищеца за качествено изпълнени договорени строителни работи в претендирания обем и на стойност над посочената сума за които да се дължа възнаграждение да не са доказани с оглед едностранно подписаните документи установяващи извършването и/или приемането им. Не е възприел довода на въззивника за процесуална и материална законосъобразност на възражението за прихващане.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- противоречие с произнасянето по Решение № 189/30.06.20008 год. по т.д.№ 793/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС по четири въпроса, свеждащи се до това, как следва да се установи размера на възнаграждението при едностранно подписани протоколи за извършени СМР; следва ли да се възприема заключението на техническата експертиза, работила по осреднени стойности и при оспорване дължимостта на възнаграждението как следва изпълнителя да докаже тезата си при коригирани от възложителя актове обр.19.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случая не е налице. Дължимостта на възнаграждението по договор за изработка и евентуалната му редукция с оглед точното изпълнение на работата и приемането на трудовия резултат е обусловено от доказаността на конкретни факти, твърдяни по делото. Дори тези факти да са неправилно установени, то това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол. Решението на ВКС, съдържащи произнасяне по сходен спор, но то не материализира противоречива практика по прилагането на закона. Липсва противоречие при тълкуването на закона (чл.258 и сл.ЗЗД) между него и решението на САС. Както вече бе посочено по-горе, различният изход на спора по сходни казуси се дължи на различното попълване на делото с факти и доказателства относно тях, както и на оспорването им и оттук – тежестта на доказване.
Касаторът [фирма] е посочи четири процесуалноправни и два материалноправни въпроса. Първите три процесуалноправни въпроса е свързал с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а четвъртият процесуален въпроси и двата материалноправни – с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият и последният от процесуалноправните въпроси не отговарят на селективните критерии, въведени с т.1 на НР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросите допустимо ли е съда да постанови решението си без да обсъди всички искания и възражения и каква е възможността на съда да преценява експертно заключение, съдържащо специални знания освен, че са общи, по естеството си съставляват твърдения за допуснати нарушения на процесуалния закон чл.281 т.3 ГПК. По вторият и третият от въпросите – правомощията на въззивния съд, както и задълженията му свързани с доклада е налице задължителна практика – ТР № 1/2013 год. от 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС и процесуалните действия на САС не са в противоречие с нея.
Първият от посочените материалноправни въпроси дали цифровите отбелязвания върху актовете за изпълнени СМР съставляват признание няма качеството на обуславящ, доколкото такова значение съдът е придал на отговора на исковата молба, съпоставяйки го с протоколите, като допълнителен аргумент. Няма такова качество и въпроса дали според нормите на ЗУТ, въвеждането в експлоатация на обекта представлява точно изпълнение на договорните отношения. Това е така, поради обстоятелството, че не съда, а страните са придали допълнително значението на акта за въвеждане в експлоатация с § 13 от договора и съдът основал становището си именно на постигнатото от тях съгласие.
С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1751 от 14.08.2013 год. по т.д. № 867/2012 Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.