3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
С., 18.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1087 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Е. срещу Решение № 217 от 17.07.2012 год. по т.д.№ 257/2012 год. на Варненския апелативен съд.
Въззивното производство е образувано по жалбата на Д. Е. срещу Решение № 1585 от 21.12.2011 год. по т.д.№ 210/2011 год. на Варненския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.71 ТЗ и чл.124 ал.1 ГПК предявени от Е. срещу [фирма], приемайки ги за неоснователни. Въззивният съд също е стигнал до извода, че исковете са недопустими, поради което е обезсилил първоинстанционния акт и е прекратил производството по тях.
Твърдението по исковата молба на Д. Е., акционер и член на Съвета на директорите (СД) на [фирма] е, че решенията от 20.12.2010 год. на СД на акционерното дружество за увеличение на капитала на [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е холдингът и за изменение на учредителния акт на едноличното дружество са порочни. Аргументирал се е с това, че на заседанието са присъствали трима от петимата членове на СД и само с техните гласове са взети атакуваните решения. Поради противоречие с чл.42 ал.1 т.6 вр.ал.2 от Устава на холдинга, изискващ решение на управителния орган, взето с единодушие от целия състав на СД, тези решения били нищожни. Заявеният петитум е за отмяна или евентуално обявяване нищожността на взетите решения. В петитумът се съдържа и искане за заличаване на вписването на решенията след установяване нищожността им. Производството по това искане е прекратено с влязло в сила определение.
Първоинстанционният съд е приел, че са предявени главен конститутивен иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на ОС; евентуален иск за установяване нищожност на взетите решения, поради липса на съгласие; евентуален иск за установяване, че решенията на СД са липсващи (невзети). Постановил е отхвърлително решение и по отношение на трите иска.
Сезиран с въззивната жалба на Д. Е., съставът на АС-Варна е счел, че окръжният съд се е произнесъл по недопустими искове, поради което е обезсилил първоинстанционния акт и е прекратил производството по тях. Позовал се е на липса на правен интерес за Д. Е. в качеството му на акционер да предяви и подържа исковете за отмяна или евентуалната нищожност на решенията на СД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на два въпроса: „Кое обуславя правния интерес на ищеца за предявяването на иск по чл.71 ТЗ?” и „Задължително ли е да настъпят вреди за акционера вследствие на решение на орган на търговско дружество или е достатъчно да съществува реална възможност за настъпването им за да се обоснове правен интерес от предявяването на иск по чл.71 ТЗ?”.
Първият от посочените въпроси е поставен общо, поради което не може да бъде квалифициран, като обуславящ изхода на конкретния спор. Вторият въпрос касаторът свързва с противоречие с т.4 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК – достатъчно за активната легитимация на касатора е да е акционер.
Соченото основание по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, доколкото с т.4 общото събрание се е произнесло само по активната легитимация – наличието на членствено правоотношение, но не и по наличието/липсата на други процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска. Поради това, по отношение на този въпрос е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасянето по него би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 188/03.10.2011 год. по т.д.№ 33/2009 год. на което касаторът се позовава няма отношение към произнасянето по този въпрос, поради това, че е съставът на ІІ т.о. е разгледал и се е произнесъл по допустимостта на иск с правно основание чл.431 ал.2 ГПК (отм.).
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1 на МП е внесена. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС таксата по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата, възлизаща на 40 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 217 от 17.07.2012 год. по т.д.№ 257/2012 год. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Д. Е., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.