3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3113 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. К. Банкусли срещу Решение № 947 от 20.03.2014 год. по т.д.№ 3182/2013 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 3246 от 39.04.2013 год. гр.д.№ 7391/2012 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Лама Банкусли срещу С. Л. Г. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.129 ал.1 ТЗ за сумата 50000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът Лама Банкусли сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответницата по касация С. Г. не е депозирала отговор по чл.287 ал.1 ГПК.
Предявеният иск е за неизпълнение на сключен между Лама Банкусли и С. Г. договор за продажба на дружествени дялове от [фирма] в частта за заплащането на цената. Договорът е писмен с нотариална заверка на подписите. Твърдението по исковата молба на продавача Лава Банкусли е, че посочената в договора по чл.129 ал.1 ТЗ цена от по 1 лв. за дружествен дял е не е била тази за която действително е постигнато съгласие. Действителната цена е уговорена със сключен на същата дата писмен анекс, без нотариална заверка на подписите, съгласно който приобретателката Г. се е съгласила да заплати на прехвърлителката Банкусли сумата 110000 лв. В изпълнение на задължението, поето с анекса, Г. заплатила на Банкусли сумата 60000 лв. Предмет на спора с който е бил сезиран СГС е остатъкът от продажната цена, а именно 50000 лв.
Няма спор, че спрямо [фирма] договорът по чл.129 ал.1 ТЗ е произвел действие. С. Г. е била приета за съдружник, договорът е бил вписан и промяната е отразена в търговския регистър.
С отговора по чл.131 ГПК ответницата е оспорила действителността на анекса, поради липса на форма. По отношение плащането на сумата 60000 лв за което е представено платежно нареждане се е позовала на това, че плащането е от трето лице – баща и Л. Г..
Становището си, че искът за заплащане на остатъка от цената е неоснователен, въззивния съд е основал на тезата, че по отношение на анекса е приложимо изискване за форма, въведено с чл.129 ал.2 ТЗ. Нищожността му, обуславя и недействителност на поетото с него задължение.
Становището на настоящия съдебен състав е, че е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на два от правните въпроси, посочени в изложението, а именно: 1./ Писмената форма с нотариална заверка на подписите въведена с разпоредбата на чл.129 ал.2 ТЗ условие за действителност само на прехвърлителното вещно действие на договора и вписването му в Търговския регистър ли се отнася или се отнася и за облигационния аспект и облигационните правоотношения между страните; 2./ Забранява ли нормата на чл.129 ал.2 ТЗ последващо изменение или допълнение на неподлежащите на вписване облигационни задължения.
Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК не е налице по отношение на посочените въпроси и съдебната практика на която се позовава касаторът по отношение на тях.
Лама Банкусли ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 947 от 20.03.2014 год. по т.д.№ 3182/2013 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Л. К. Банкусли, че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в 1-седмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 1000 лв. и представи вносен документ.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.