4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
С., 03.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 923 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Д. А. срещу Решение № 1284 от 13.07.2012 год. по гр.д.№ 775/2012 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено решението от 10.11.2011 год. по гр.д.№ 1364/2009 год. на Софийски градски съд.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. А. с обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр.чл.15 ТЗ и чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за продажба на търговско предприятие, както и с искане по чл.537 ал.2 предл.3 ГПК за отмяна на нотариален акт, материализиращ сделка с недвижими имоти.
Ищецът твърди, че сключеният на 25.10.2004 год. договор за продажба на търговското предприятие Градска потребителна кооперация „Н.-С.” на [фирма] е нищожен при хипотезата „липса на съгласие”, поради обстоятелството, че в активите на предприятието са включени и недвижими имоти (подробно изброени в ИМ), които не са посочени в решението на общото събрание на кооперацията и не са описани в договора по чл.15 ал.1 предл.1 ТЗ. Въз основа на този договор е издаден констативен нотариален акт за собственост на приобретателя върху тези имоти. При условията не евентуалност, А. А. твърди, че сделката е недействителна по отношение на него, като увреждаща интересите му на член-кооператор, тъй като даденото надхвърля по стойност полученото.
Съдилищата са приели, че изброяването и подробното описание на имотите не е задължителен реквизит нито на решението на ОС на кооперативното предприятие, нито на договора по чл.15 ал.1 предл.1 ТЗ. Решението не е било обжалвано по реда и в сроковете на чл.58 ЗК. Не е доказано и качеството на кредитор на А. А..
При преценката относно основанията за допускане на касационно обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол А. А. основава на всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК свързва с противоречие със задължителна практика на ВКС – Решение № 213/30.12.2010 год. по т.д.№ 29/2010 год. на ІІ т.о. по въпроса: „Действителна ли е продажба на цяло търговско предприятие на търговеца, ако то включва недвижими имоти, но в договора за продажба не са описани същите, нито към договора е приложен баланс или друг документ в който да се индивидуализират имотите.”. По отношение на същия въпрос касаторът подържа и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, ако преценката е за липса на идентичност с въпроса по който се е произнесъл съставът на ІІ т.о.
С основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва и поставения въпрос „Действително ли е решение на общото събрание на кооперацията за продажба на цяло търговско предприятие на търговеца, ако то включва недвижими имоти, но в договора за продажба не са описани същите, нито към договора е приложен баланс или друг документ в който да се индивидуализират имотите.”.
Поставените процесуалноправни въпроси, за които се твърди, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС са: 1./ „”Ако първоинстанционният съд не посочи доклада си точно кои факти и твърдения на всяка от страните подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест или погрешно разпредели същата и въззивният съд не поправи този процесуален пропуск, следва ли да се счете, че решенията на съдилищата са обосновани, когато не е проведено доказване от страната, на която не е указано, че носи доказателствената тежест”; 2. „В какъв срок може да се релевира нищожност на общото събрание на кооперацията при иск за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на предприятие, сключен въз основа на това решение. Прилага ли се по отношение на него срока по чл.58 ЗК.”;
Тезата за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК се свързва с въпроса: „Има ли правен интерес член-кооператорът да води иск по чл.135 ТЗ, макар кооперацията да не е прекратена или ликвидирана, ако същата е извършила действие на разпореждане с имуществото си” Позоваването е на Решение № 492/09.07.2008 год. по т.д.№ 525/2007 год. на І т.о.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е произнасянето по въпросите: 1./ „Длъжен ли е съдът да изследва действителността на решението на общото събрание на кооперацията, което е вписано в регистъра, когато в исковото производство е наведен довод за нищожност на това решение”; 2./ „Върху кого следва да падне доказателствената тежест, когато в исковото производство е наведен довод за нищожност на решение на общото събрание на кооперацията”.
Настоящият съдебен състав счита, че от съдържанието на изложението могат да бъдат изведени два правни въпроса, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а именно – „Съставлява ли описанието на активите на предприятието задължителен реквизит на договора по чл.15 ал.1 ТЗ и липсата на такова описание било в договора, било в приложение към него, води ли до недействителност на сделката в хипотезата на чл.26 ал.2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие” и „ Следва ли решението на общото събрание на кооперацията за прехвърляне на предприятието по реда и на основание чл.15 ал.1 ТЗ да включва изброяване и описание на активите му и ако такова е необходимо – липсата му до какъв порок на решението на общото събрание води”.
По отношение на тези два въпроса е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Останалите посочени от касатора въпроси имат отношение към правилността на въззивния акт т.е. към съществото на спора, а не към основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4695 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1284 от 13.07.2012 год. по гр.д.№ 775/2012 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на А. Д. А., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4695 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.