3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1526 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на [фирма] и Т. Д. Г. и на [фирма] срещу Решение № 299 от 04.11.2013 год. по гр.д.№ 579/2013 год. на Варненския апелативен съд с което, произнасяйки се по въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на ВнАС е потвърдил Решение № 131 от 04.06.2013 год. постановено по т.д.№ 333/2012 год. на Добричкия окръжен съд.
С първоинстанционното решение е бил уважен до размера на 31923.58 лв. и отхвърлен в останалата му част и до предявения размер от 101373.97 лв. предявеният от [фирма] срещу [фирма] и Т. Г. иск за установяване по реда на чл.422 ал.1 ГПК дължимостта на посочената сума за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 т.9 ГПК. По записа на заповед ответното дружество има качеството на издател, а управителят му Т. Г. – на авалист.
Позоваването в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] е на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: 1./ „От кой момент започва да тече давностният срок за вземане, произтичащо от запис на заповед, падежът на който е определен на предявяване съгл.чл.477 ТЗ – от момента на издаване на ефекта или от момента на предявяване на същия за плащане?”; 2./ ”Дерогира ли се правилото по чл.343 ТЗ при наличие на уговорка в договор за лизинг, лизингодателят да застрахова лизинговата вещ, съответно когато обектът на лизинга погине вследствие на случайно събитие, за което лизингодателят е имал задължението да сключи договор за застраховка, но не го е изпълнил, освобождава ли се лизингополучателят от отговорност?”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора [фирма] се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на седем въпроса:
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице по отношение на два от тях, които освен, че отговарят на критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. имат обуславящо значение за изхода на спора, както и че произнасянето по тях би допринесло за точното прилагане на закона – чл.343 ТЗ и развитието на правото. Това са въпросите: 1./”При договор за финансов лизинг до кой момент лизингополучателят носи иска от погиване на вещта; 2./ Поемането на задължение от страна на лизингодателя да застрахова лизинговата вещ за срока на действие на договора за финансов лизинг, дерогира ли отговорността на лизингополучателя по чл.343 ТЗ”.
По останалите, посочени от този касатор въпроси, предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК не са налице, доколкото те касаят съществото на спора.
Вторият от посочените въпроси до голяма степен съвпада и с втория от въпросите, посочени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ТПК на [фирма], поради което по отношение на него също са налице предпоставките за допускане на касационен контрол и касационната жалба ще следва да бъде допусната за разглеждане по същество с оглед произнасянето по него. По отношение на първия от посочените въпроси не е налице която и да е от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото в съдържанието на касационната жалба на [фирма] се сочи, че тя има характеристиката на такава по чл.287 ал.2 ГПК, предпоставката на чл.284 ал.4 ГПК е налице.
Ще следва да се отбележи, че по въпроса за прилагането на чл.343 ТЗ е налице задължителна съдебна практика, като в Решение № 170 от 23.07.2012 год. по т.д.№ 806/2010 год. на ІІ т.о. и Решение № 294 от 20.04.2010 год. по гр.д.№ 670/2009 год. на ІІ г.о. са разгледани принципни аспекти на преминаване на риска по договор за лизинг, като с произнасянето с посочените по горе въпроси тези аспекти могат да бъдат конкретизирани и допълнени.
Всеки от касаторите ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса върху обжалваемия интерес. Дължимата от [фирма] и Т. Д. държавна такса е в размер на 319.24 лв., а дължимата от [фирма] – в размер на 694.50 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 299 от 04.11.2013 год. по гр.д.№ 579/2013 год. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], че следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 694.50 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на касаторите [фирма] и Т. Д. Г., че следва да заплатят по сметката на ВКС държавна такса в размер на 319.24 лв. и представят вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.