4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 22.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 917 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. В. М. срещу тази част от Решение № 236 от 17.11.2017 год. по т.д.№ 400/2017 год. на Варненския апелативен съд с което е отменено Решение № 953 от 27.12.2016 год. по т.д.№ 489/16 год. на Варненския окръжен съд и е уважен предявеният от „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу М. иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.430 ТЗ иск за сумата 28301.32 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу тази част от посоченото по-горе решение на Варненския окръжен съд с която искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД срещу Д. М. Д. е бил отхвърлен, както и в частта с която е бил отхвърлен искът срещу К. М.. В частта с която главният иск на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу Д. Д. е бил уважен, решението на Варненския окръжен съд е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на осъдителните искове е задължение в размер на 28301.32 лв., произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит, сключен между “Банка ДСК”ЕАД и Д. Д., обезпечен с договор за поръчителство, поръчител по който е К. М.. По реда на чл.417 ГПК банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След издаването им е цедирала на „ОТП Факторинг България”ЕАД вземането срещу кредитополучателя и поръчителя, ведно с привилегиите и обезпеченията. Цесията е редовно съобщена на длъжника и поръчителя, съответно на 05.07.2012 год. и на 03.07.2012 год..
Няма спор, че заповедното производство е било прекратено и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист – обезсилени с влязло в сила на 25.01.2016 год. определение по т.д.№ 711/2015 год. на ВнОС. Поради това, предявените на 01.04.2016 год. от цесионера срещу длъжника и поръчителя искове са осъдителни – неизпълнение на договор за кредит и договор за поръчителство.
Последователно подържаната теза на поръчителката-касатор е, че искът на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу нея е недопустим или евентуално неоснователен с оглед правата `и, произтичащи от срока по чл.147 ал.1 ЗЗД. В отговора па чл.131 ГПК е посочила, че към датата на ИМ този срок не е започнал да тече, предвид на липсата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В касационната жалба се подържа тезата, че срокът е започнал да тече, считано от връчване на поканите за доброволно изпълнение, по делото, образувано от ЧСИ на основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които по-късно са били обезсилени. Поканите за доброволно изпълнение са връчени съответно на 13.01.2015 год. и на 25.02.2015 год.
За да ангажира отговорността на поръчителя М., съставът на ВнАС е приел, че уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е настъпило към датата на връчване на препис от искова молба по това дело, поради което не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. Мотивирал се е с това, че преди издаването на заповедта за изпълнение, уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост не е било връчвано на длъжника и това обстоятелство е било безспорно. Не му е бил връчван и препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК, поради прекратяване на производството, поради нейната нередовност, което е дало основание за обезсилване на заповедта за изпълнение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на К. М. се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулираните от нея въпроси са следните: „1.: Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства събрани по делото, които са от значение за установяване на правно релевантните факти в процеса и обуславящи изхода на делото?; 2./ Кога започва да тече 6-месечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, когато е налице договорно задължение, обезпечено с поръчителство с уговорено погасяване на отделни погасителни вноски с различни падежи, по отношение на всяка от тях, при непогасяването и след падежа или за начало на този срок е нужно да настъпи падежа и на последната погасителна вноска?; 3./ Изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя, съставлява ли надлежно уведомяване от страна на кредитора за настъпила предсрочна изискуемост?”.
Становището на настоящия съдебен състав е, че първият от посочените въпроси не отговаря на селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е поставен общо и по естеството си съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалната норма на чл.235 ал.2 ГПК, довело до необоснованост на въззивния акт – основание по чл.281 т.3 ГПК.
По отношение на втория въпрос М. се позовава на приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с произнасянето на ВКС по сходен правен въпрос с Решение № 83 от 26.05.2017 год. по гр.д.№ 50394/16 год. на ІV г.о. За третия от въпросите се твърди основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика по него.
Вторият от въпросите действително кореспондира с отговора на правния въпрос по който съставът на ІV г.о. се е произнесъл с посоченото решение. В случая, обаче, падежът на задълженията за плащане на отделните погасителни вноски е ирелевантен за спора, доколкото предмет на иска не е установяване съществуването на вземането на ищеца по реда на чл.422 ал.1 ГПК и евентуалния му размер с оглед разграничението – падежирани и непадежирани вноски. Съдът е сезиран с осъдителен иск за цялото вземане, макар и при позоваване на настъпила предсрочна изискуемост към датата на предявяването му (01.04.2016 год., доколкото крайният срок по погасителния план е 08.03.2018 год.). Т.е. този въпрос няма качеството на обуславящ.
Качеството на обуславящ изхода на спора и съответстващ на селективните критерии по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК е третият въпрос, който съобразно правомощията на съда по т.1 на същото Тълкувателно решение ще следва да бъде преформулиран с цел по-широк обхват на хипотезите, релевантни за точното прилагане на закона и развитието на правото: Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД?
За произнасяне по този въпрос ще следва да бъде допуснат касационен контрол, като на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП касаторката ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 566.03 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 236 от 17.11.2017 год. по т.д.№ 400/2017 год. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на К. В. М., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 566.03 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.