Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 19.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1325 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2435 от 09.12.2015 год. по т.д.№ 3005/2014 год. на Софийски апелативен съд.
В представения по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация Застрахователна компания [фирма] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на ЗК [фирма] срещу Решение № 2543 от 17.04.2015 год. по гр.д.№ 2242/2014 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 208 КЗ /отм./ ЗК [фирма] да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 215028.72 лв., както и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД обезщетение за период на забава 30.09.2013-11.02.2014 год. , съизмеримо със законната лихва в размер на 8078.74 лв.,
Първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на валидно сключен застрахователен договор между касатора в настоящото производство и ЗК [фирма], по силата на който застрахователят се е задължил да носи рисковете по застраховане на фотоволтаични и термични соларни централи „ЛУМИКС“. Настъпването на застрахователно събитие е прието също за доказано. По възражението от страна на застрахователя, че процесната фотоволтаична централа не е била изградена съобразно нормативните изисквания и техническото и състояние не е било поддържано изправно в хода на експлоатацията, първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че техническото състояние на фотоволтаичния парк е било поддържано изправно посредством извършвани регулярни проверки с цел профилактика и поддръжка на централата. За недоказано Софийски градски съд е счел твърдението на застрахователя за наличие на обстоятелство, представляващо изключен риск съгласно Общите условия, а именно – некачествено изпълнение на СМР при изграждане на централата. Посочил е, че съгласно представените доказателства по делото строежът е бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти – разрешение за ползване на ДНСК. Цитирани са и направените в рамките на СТЕ изводи за спазване на нормативните изисквания за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействието върху тях, в това число и относно ветрово и снегово налягане.
Поради това, Софийски градски съд е счел предявените искове по чл.208 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД за основателни и ги е уважил изцяло.
Решението на Софийски градски съд е обжалвано от ЗК [фирма]. С решението, което е предмет на касационно обжалване, съставът на Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционния акт изцяло и е отхвърлил предявените искове.
В решението си въззивният съд е достигнал до противоположни правни изводи. Възражението на застрахователя, че в конкретния случай, съгласно клауза в Общите условия, той не дължи заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, за които законово или по договор трябва да отговарят субектите, на които е възложено изграждането и поддържането на застрахованото имущество, въззивният съд е счел за основателно. Заключението на експертизата не е било кредитирано от съдебния състав, на основание чл.202 ГПК, тъй като е приел, че до отговорите на въпросите експертът не е достигнал с помощта на „специални знания из областта на науката“ съгл. чл.195 ал.1 ГПК. Съдебният състав е сметнал, че експертизата съдържа само предположения, които не биха могли да обусловят извода, че причината за настъпването на щетата е ветровото налягане.
В допълнение въззивният съд е изтъкнал, че действително според разрешението за ползване строежът на централата е бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти, но в деня на приемането на строежа не е било възможно да бъде извършена проверка на издръжливостта в условията на предвидената екстремална натовареност, за да бъде потвърдено, че тя отговаря на стойностите, за които е била изчислена.
За основателно Софийски апелативен съд е възприел и възражението, че застрахованият не е изпълнявал задължението си да извършва поддръжка на съоръженията, както и да документира надлежно всички действия по поддръжката им. Съдебният състав е приел, че по делото не са били представени документи, които да установяват надлежното осъществяване на контрол.
Въззивният съд е споделил констатациите на един от свидетелите, съгласно които причина за настъпването на щетите е „комплексното влияние на няколко фактора“: силния вятър, проектирането на фотоволтаичния парк, качеството на изпълнението при неговия монтаж и качеството на поддръжка на оборудването при експлоатация. Като доказан краен извод е приел, че изместването или събарянето на панели не се е случило като еднократно действие вследствие силата на вятъра, тъй като от приемането на обекта до датата на събитието не е била извършвана проверка на укрепването на панелите. Поради това въззивният съд е счел, че щетата не е била внезапна имуществена загуба, а е настъпила поради некачественото изпълнение на СМР, както и от неизпълнението на задължението на застрахования да извършва текуща поддръжка на съоръженията. Това е довело до освобождаване на застрахователя от отговорност съгласно Общите условия.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е посочил пет материалноправни и процесуалноправни въпроса, а именно: 1./ „Допустимо доказателствено средство ли са частните експертни заключения в гражданския процес, както и свидетелските показания на изготвилите ги лица, с които се потвърждават частни експертизи?“. Позоваването е на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 214/29.05.2014 год. по т.д.№ 992/2012 год. на ВКС, I т.о. и Решение № 190/18.12.2009 год. по т.д.№ 364/2009 год. на II т.о.; 2./ „Ползва ли се разрешението за ползване на строеж, издадено от ДНСК, с материална доказателствена сила (има ли удостоверителен характер) по отношение на направените с него удостоверителни изявления от страна на издателя му, и в частност относно изграждането на обекта в съответствие с проектната документация?“. По този въпрос също се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 233/14.07.2010 год. по гр.д.№ 3703/2008 год. на ВКС, IV г.о.; 3./ „Допустими доказателствени средства ли са свидетелските показания и частните експертни становища за опровергаване съдържанието на официален свидетелстващ документ, какъвто е разрешение за ползване на строеж, издаден от ДНСК?“. Този въпрос се свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4./ „За освобождаване на застрахователя от отговорност по реда на чл.211 т.2 КЗ /отм./ следва ли да е налице доказана причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение на условията на полицата от страна на застрахования и настъпване на вредата?“ За този въпрос също се твърди основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 15/12.04.2012 год. по гр.д.№ 454/2011 год. на ВКС, II т.о. и Решение № 102/02.10.2012 год. по т.д.№ 615/2011 год. на ВКС, I т.о.; 5./ „Допустимо ли е при липсата на нормативно или договорно задължение на застрахования, установяващо определен вид и/или периодичност на текущата поддръжка на застрахованата вещ, съдът да извежда, че задължението за опазване/поддържане на вещта не е изпълнено изцяло?“- хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по отношение тълкуването на чл.207 ал.2 предл. 3 вр. чл.211 КЗ /отм./.
Становището на настоящият съдебен състав е, че първите три въпроса нямат качеството на обуславящи правни такива, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са риторични, съдържащи в себе си отговора, като по естеството си съставляват твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон. Първият от тях няма и качеството на обуславящ, доколкото съставлява оспорване не събрано в процеса доказателство, като оспорването е на неговата достоверност и правната му характеристика.
Четвъртият и петият от цитираните въпроси се свеждат до прилагането на чл.211 т.2 КЗ и действително притежават белезите на правни такива, съобразно критериите на посоченото по-горе Тълкувателно решение. Следва да се отбележи, че по прилагането на чл.211 т.2 КЗ и различните аспекти, ВКС-Търговска колегия е имал случаи да се произнесе не само за причинно-следствената връзка, а и за тежестта на доказването с постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 86 от 18.07.2014 год. на ВКС по т.д.№ 2230/2013 год. на ВКС-II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 год. по т.д. № 350/2012 год. на ВКС-I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 год. по т.д. № 840/2012 год. на ВКС-I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 год. по т.д.№ 1031/2011 год. на ВКС-I т.о. Наличието на задължителна съдебна практика по тези въпроси изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на тях.
Поради което и съобразно правомощията, разяснени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, правният въпрос за произнасяне по който следва да бъде допуснат касационен контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е за кумулативността на предпоставките по чл.211 т.2 КЗ (отм.) за освобождаване изцяло или частично от отговорност при заплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тежестта на доказването им.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4462.15 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2435 от 09.12.2015 год. по т.д.№ 3005/2014 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 4462.15 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.