5
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№964
София, 19.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 843 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Й. И. срещу Решение № 682 от 20.01.2016 год. по гр.д. № 19283/2014 год. на Софийски градски съд.
В представения писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма], изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение – законосъобразно.
Въззивното гр.д.№ 19283/2014 год. на Софийски градски съд е било образувано по жалба от [фирма] срещу решение от 25.07.2014 год. по гр.д. № 14887/2014 год. на Софийски районен съд. С него първоинстанционният съд, произнасяйки се по иска на Т. И. е приел за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ал.1 ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 263л ТЗ, че ответникът [фирма], /като правоприемник и солидарен длъжник с [фирма]/ дължи на ищеца И. сумата от 12 500 евро, предявена като частичен иск от общ размер на задължението от 80 000 евро. Вземането е формирано от дължима, но незаплатена част от неустойка по чл. 10.1 от Договор от 25.02.2008 год., сключен между Т. Й. И. и [фирма], ведно със законната лихва от 17.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
Както бе посочено по-горе, договорът е сключен на 25.02.2008 год. Безспорен е фактът, че на 18.01.2010 год. е вписано по партидата на дружеството – възложител [фирма] преобразуване чрез отделяне /чл. 263ж ТЗ/, в резултат на което е възникнал настоящият ответник [фирма].
Софийски районен съд е приел за доказано обстоятелството, че за преобразуващото се дружество [фирма], договорното задължение за заплащане на цената е възникнало 17.09.2010 год. Дружеството е изпаднало в забава с изтичане на 90-дневен срок от тази дата или от 16.12.2010 год. От 16.12.2010 год. е възникнало и задължението за заплащане на неустойка, като безспорно е, че нито възнаграждението, нито неустойката са били заплатени към момента на постановяване на съдебното решение.
Според първоинстанционния съд, съгласно чл. 263л ТЗ, за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи дружества, освен прекратените. За възникване на задължението за неустойка е необходимо преди това да е реализирано неизпълнение на главното задължение. Посочил е, че 263л ТЗ служи за защита на кредиторите на преобразуващите се дружества, поради което и под „възникване“ съд е имал предвид поемане на съответното задължение. В конкретния случай задължението за неустойка е било уговорено и е възникнало още със сключването на договора, т.е. преди преобразуването. Поради това е приел, че настоящият ответник – [фирма] се явява солидарен съдлъжник и е уважил предявения срещу него иск за сумата 12 500 евро.
Решението на Софийски районен съд е обжалвано от [фирма]. С въззивно решение, което е предмет на касационен контрол във фазата по чл.288 ГПК, Софийски градски съд е отменил решението на СРС изцяло и е отхвърлил иска.
Мотивирал се е с това, че съгл. чл.263л ал.1 ТЗ за задълженията на преобразуваното дружество, възникнали до датата на преобразуването (чрез разделяне и отделяне), отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. Отговорността обаче за всяко дружество е до размера на получените от него права, освен на дружеството, на което задължението е разпределено с плана за преобразуване. По този начин солидарната отговорност се простира до получените от дружествата права при преобразуването, независимо от размера на вземането.
Посочил е, че солидарната отговорност е предвидена само за задълженията, възникнали до преобразуването на дружеството – случая 18.01.2010 год. От това следва въпроса, към кой момент е възникнало задължението за заплащане на неустойка по консултантския договор. СГС е счел за неправилно становището на СРС, че вземането за неустойка е възникнало към момента на сключване на консултантския договор – 25.02.2008 год. Към този момент не е настъпила изискуемостта на вземането за възнаграждение, поради което не е възникнало и задължение за неустойка за забавено плащане. Вземането за неустойка е акцесорно и зависи от изпълнението на главното задължение. То би могло и да не възникне, ако длъжникът заплати точно и в срок възнаграждението по договора.
С оглед на това, съставът на СГС е достигнал до извода, че вземането за неустойка е възникнало едва след изтичане на срока за заплащане на възнаграждението т.е. на 17.12.2010 год. Отговорността за такова вземане няма да е солидарна между участниците в преобразуването, а остава в тежест на дружеството- праводател, доколкото след отделянето правата и задълженията по изпълнението на този договор не е възникнало за отделеното дружество.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил три материалноправни въпроса:
Първият е: „При преобразуване на дружеството чрез отделяне, вписано в Търговския регистър преди възникване на основното задължение за плащане на възнаграждение по договор, отговаря ли солидарно и новоучреденото дружество?“
Вторият въпрос е следният: „При преобразуване на дружество чрез отделяне отговаря ли солидарно новоучреденото дружество за забава в изпълнението на задължението /уговорена неустойка/ за заплащане на възнаграждение по договор с преобразуваното дружество на основание чл. 263л ТЗ?“
Третият въпрос е така: „При преобразуване на дружество чрез отделяне в кой момент за новообразуваното дружество възниква задължението за заплащане на неустойка, уговорена в самия договор и неизменяна от страните?“
Въз връзка с поставените въпроси касаторът сочи приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, като счита, че е налице противоречива съдебна практика, съдържаща се в Решение № 1928/23.10.2014 год. по т.д.№ 4002/2013 год. на Софийски апелативен съд. То е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 833 от 10.11.2015 год. по т.д.№ 978/2015 год., I т.о. на ВКС.
В допълнение, касаторът се позовава и на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради необходимостта от тълкуване на закона – в кой момент „възниква“ вземането за неустойка за новоучреденото дружество чрез отделяне по чл. 263л ТЗ.
По така поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
Няма достатъчно данни по делото за преценка на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради обстоятелството, че предмет на спора по т.д.№ 4002/2013 год. на САС е било вземане, което е останало неразпределено в процеса на преобразуване, т.е. по отношение на него е била приложима хипотезата на чл.263л ал.2 предл.1 ТЗ, съгласно изричното посочване в този въззивен акт. В настоящето производство, произнасяне на съдилищата по въпроса дали задължението за плащане на възнаграждение е било разпределено по смисъла на ал.2 и какъв е обема на правата по смисъла на ал.1 на чл.263л ТЗ на участващите в преобразуването дружества липсват.
Поради това, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснат касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Посочените от касатора три въпроса, би следвало, съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС да бъдат синтезирани в обобщаващия въпрос за тълкуването на чл.263л ал.1 и 2 ТЗ относно това, кой е моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор в различните хипотезите на разпределени и неразпределени задължения между участващите в преобразуването търговски дружества.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2008 год. касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1488.96 лв. в 1-седмичен срок от съобщението, като бъде представен вносен документ.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 682 от 20.01.2016 год. по гр.д. № 19283/2014 год. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на Т. Й. И., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1488.96 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представи вносен документ.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.