Определение на ВКС-ТК, І т.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 30.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 398 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 320 от 21.10.2016 год. по гр.д.№ 483/2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
С това решение съставът на П. се е произнесъл по въззивната жалба на А. П. срещу Решение № 183 от 22.04.2016 год. по т.д.№ 116/2016 год. на Пловдивски окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от А. Б. П. срещу дружеството иска с правно основание чл.280 и сл. ЗЗД вр.чл.241 ал.6 ТЗ за сумата 38511 лв. Искът е предявен при условията на частичност – глобална сума 45650 лв. Сумата представлява обезщетение за неизползван от А. П. отпуск (415 платени неприсъствени дни) за време на действието на сключен между него и дружеството договор за управление от 28.12.1999 год. по силата на който ищецът е бил председател на Управителния съвет.
Въззивният съд е счел за основателна жалбата на П., поради което е отменил решението на ПО и е присъдил исковата сума, ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация А. П., чрез процесуалния си представител е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждането на разноски за настоящата инстанция за които е представил доказателства и е приложил списък по чл.80 ГПК.
Безспорно е обстоятелството, че А. П. е бил председател на управителния съвет на [фирма] през периода 01.01.2000 – 08.04.2014 год.
Договорът за управление и допълнителните споразумения към него предвиждат ползването на 30 дни платен годишен отпуск за П. извън празничните дни. В случай, че договорът бъде прекратен по вина да дружеството, довереникът има право да получи парично обезщетение за неизползван отпуск. Счита, че размерът на обезщетението следва да се определи по аналогия с чл.177 КТ – съобразно брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването.
Ответникът е оспорил основанието/мотивите за прекратяването на договора, както и обстоятелството, че П. не е ползвал отпуск. Позовал се е на това, че П. действително е бил освободен с решение на Надзорния съвет от 08.04.2014 год., но решението не е било мотивирано към този момент. С допълнително свое решение от 09.05.2014 год. Н. съвет е постановил, че освобождаването на А. П. е по негова вина тъй като с бездействието си е допринесъл за влошаване на финансовите резултати – чл.28.2 б.“б“ от договора.
За да уважи иска, съставът на П. е приел, че към момента на прекратяване на договора с решението на Надзорния съвет от 08.04.2014 год. не е било въведено като основание виновно поведение на П.. Считано от 09.04.2014 год. облигационното правоотношение между страните е прекратено и промяната в представителството на дружеството е отразена в Търговския регистър. Поради това последващото решение на Надзорния съвет от 09.05.2014 год. не е произвело правно действие. Като допълнителен довод е посочил, че дори да се приеме, че е налице влошаване на финансовите резултати, за което липсват валидни доказателства, то обстоятелството, че това влошаване се дължи на бездействието именно на председателя на УС е останало недоказано.
Въпросите, които са посочени в изложението са: „1./ Решението за оттегляне на овластяването на представляващия дружеството следва ли да съдържа задължителен реквизит основанието за оттегляне; 2./ Липсата на посочено основание за прекратяването на представителството на изпълнителния директор в решението на Надзорния съвет, презумира ли безвиновно прекратяване на сключения с него договор за управление и по същественото – представлява ли пречка за провеждане на спор по същия този договор с навеждане на доводи за недължимост на претендираното обезщетение, в конкретния случай поради това, че условието при сбъдване на което правото на такова обезщетение възниква дължи не е настъпило; 3./ Правото за получаване на обезщетение, в случая за неизползван отпуск, когато е под условие – в конкретния спор поставено в зависимост от сбъдване на едно бъдещо събитие (добри финансови стопански резултати) – прави ли го безусловно дължимо, в случаите, когато в Решението с което е прекратено представителството на Изпълнителния директор изрично не е посочено, че това условие не се е сбъднало. Този въпрос е в контекста и се субсумира от въпроса по т.2, но е изведен самостоятелно с оглед предписаното от закона изискване за конкретика на оплакването, необходима за проверката за относимостта му към спора; 4./ Решението с което се оттегля овластяването на изпълнителния директор да представлява дружеството, съставлява ли елемент от фактическия състав на облигационния спор с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.241 ал.6 ТЗ; 5./ Решението за прекратяване на представителството на изпълнителния директор прекратява ли и облигационните (гражданскоправни) отношения между страните свързани с последиците от прекратяване на самия договор за управление, както е приел П.. В конкретния случай това са споровете относно дължимото обезщетение, които спорове според съда не могат да се развиват, защото в Решението с което е оттеглено овластяването не е посочено, че това се прави „поради лоши финансови и стопански резултати“ за дружеството.“.
Позоваването е на Решение № 306/2012 год. по гр.д.№ 2387/2011 год. на Четвърто г.о.; Решение № 204/2014 год. по гр.д.№ 983/2014 год. на Четвърто г.о. и Решение № 646/10 год. по гр.д.№ 431/2009 год. на Първо г.о. на ВКС.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, обуславящ е този материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая, изводът на въззивния съд по за основателността на иска се дължи на разбирането, че последиците от прекратяването на договора са обусловени от основанието за прекратяване. В случай на безвиновно поведение на довереника последиците са едни, а в случай на прекратяване поради виновно поведение, последиците са други и това изрично е предвидено в самия договор. При пропуск на доверителя да въведе освобождаващо го от отговорност основание за прекратяване, този пропуск не може да бъде саниран по реда, който е предприел [фирма].
Безспорно е, че решението на Надзорния съвет за промяна на основанието за прекратяване на облигационната връзка е взето след като това прекратяване вече е породило правно действие, поради което и произнасянето по въпросите, посочени по-горе, свързани с принципни правомощия на Надзорния съвет, на тълкуване на конкретна договорна клауза и пр. не покрива критериите на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по въпроса дали различно основание за прекратяване на договора може да бъде привнесено след отпадането на облигационната връзка не е в противоречие с посочените решения на ВКС, които освен това, касаят различна хипотеза.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1800 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 320 от 21.10.2016 год. по гр.д.№ 483/2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-825233059 да заплати на А. Б. П. с ЕГН-[ЕГН] сумата 1800 лв. представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.