1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 25.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 925 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Т. Н. Т. срещу Решение № 1063/25.06.2012г. по в.т.д. № 970/2012г. по описа на Варненския ОС.
С него е потвърдено Решение № 126/15.01.1012г. по гр.д.№ 14132/2009г. на Варненския РС, с което касаторът е осъден да заплати на [община] сумата 216лв.- обезщетение за ползване на имот- охраняем паркинг с площ 850 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], 17-ти микрорайон, дължимо за месец юли 2008г., на основание чл.16.1 от Договор за учредяване възмездно право на ползване от 03.08.2008г. и анекс от 18.08.1999г., както и сумата 10 368лв.-обезщетение за ползване на същия имот за периода 01.08.2008г.до 18.11.2009г., на основание чл.16 т.2 от същия договор и анекс, ведно със законната лихва от завеждането на иска. С въззивното решение е прието, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска за сумата 216лв. по чл.236,ал.2 ЗЗД, но правната квалификация на втория иск не е аналогичната, а следва да бъде подведена под нормата чл.92 ЗЗД. По съществото на втория иск са изложени мотиви, че сключеният между страните договор за възмездно предоставяне на право на ползване върху общински имот по реда на ЗОС, макар и уреден в специален закон, представлява особен вид наемно правоотношение, подчиняващо се на специални правила, но неизключващо приложението на общите правила за наемния договор. Обосновано е, че уговорената в чл.14.2 по анекса от 18.08.1999г. клауза – трикратния размер на цената на правото на ползване, дължим за времето през което имотът е бил зает от ползувателя след изтичането на срока на договора и на срока за предаването на имота, по своята правна характеристика е неустойка, като няма пречка с оглед договорната свобода на страните в пределите на чл.9 ЗЗД, да бъде уговорен предварително размерът на това обезщетение под формата на неустойка. Изложени са мотиви, че страните са обвързани от валидно правоотношение по силата на договора и анексите към него, и че за това наемно правоотношение е ирелевантен въпросът за собствеността върху имота. По съображения, че правоотношенията не са във връзка с учредено право на ползване, е приет за неоснователен доводът на ответника, че те следва да се уредят съгласно правилата на ЗС, а не съобразно разпоредбите на чл. 236,ал.2 ЗЗД ЗЗД. За неоснователно е прието и поддържаното от ответника становище, че с оглед приложимия нормативен режим релевантният и съществен за спора въпрос е дали общината претендираща обезщетение за ползване след изтичането на срока на договора установява своето право на собственост.
В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато за ново разглеждане. Излагат се доводи за незаконосъобразност на извода, че страните са обвързани от особен вид наемно правоотношение и че е ирелевантен фактът кой е титуляр на правото на собственост, с оглед възможността да се търси обезщетение /или неустойка/ по договор за учредени вещни права, които към момента на предявяване на претенцията не се намират в патримониума на ищеца. Касаторът счита, че макар и неправилна дадената от въззивния съд квалификация на иска /чл.92 ЗЗД/, е допуснато процесуално нарушение- окръжният съд се произнесъл по иск, различен от предявения и разгледан от първата инстанция, вместо да обезсили решението и да го върне за ново разглеждане.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че същественият за разрешаването на спора правен въпрос е „какъв характер има учреденото по реда на чл.39 ЗОС право-облигационно-възникнало по силата на наемно правоотношение, или вещно, възникнало по силата на учредено право на ползване“. Аргументирано е, че в резултат на неправилната правна квалификация на сключения между страните договор и определянето му като наемен, съдът е формирал и извода, че ирелевантен е въпросът за собствеността върху имота.
Допълнителното основание за допускане на касационното обжалване е посочено по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставен е и втори процесуалноправен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- след като въззивният съд е констатирал неправилно дадена правна квалификация, т.е. установил е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – с недопустимо решение, е следвало да го обезсили и да върне делото на първата инстанция, а не да разгледа иска по същество и да се произнесе по приетата от него квалификация. Наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е обосновано с приложените Решение № 45/2010г. по т.д. 516/2009г. на Второ т.о., Решение № 27/2010г. по т.д. № 521/2009г. на Първо т.о., Решение № 88/2011г. по т.д.№ 787/2010г. на Първо т.о.
Ответникът по касация [община] не е подала отговор в срока по
Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК.
Преценката за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос предпоставя извършването на служебна проверка дали съществува вероятност самото въззивно решение да е недопустимо, с оглед твърденията на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение съставът на ВКС констатира, че такава вероятност не е налице.
Константната съдебна практика, обективирана и в ТР № 2 от 29.02.2012г. е, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато такова нарушение не е допуснато, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран във всички случаи обуславя и е относима към правилността на решението му.
Същото принципно разрешение е приложимо и във връзка с поставения от касатора процесуално правен въпрос за правомощията на въззивния съд при неправилно дадена от първоинстанционния съд правна квалификация.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с приложената от касатора съдебна практика, която касае различни хипотези.
Последователно застъпваното от ВКС становище / Решение № 75 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 923/2009 г., II т. о., ТК и др./ е, че при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, решението е незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание с оглед изложените от ищеца обстоятелства, на които основава иска, е дейност на съда по приложението на закона и задължение на съда е да даде вярната правна квалификация и да разгледа предявения иск. Когато посочи правна квалификация на иска, различна от приетата от първоинстанционния съд, въззивният съд следва да реши спора по същество, а не да връща делото за ново разглеждане.
С оглед на изложеното, не е налице приложното поле на касационното обжалване по посочения от касатора процесуалноправен въпрос.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос: за правната характеристика на учреденото от общината по реда на чл.39 ЗОС право върху недвижим имот частна общинска собственост и приложимостта по отношение на него на нормите, регулиращи наемните правоотношения, на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Отговорът на този въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, че правото на собственост е ирелевантно в хипотезата на претендирано от общината обезщетение за ползване на имот след изтичането на срока на договора, сключен по реда на чл.39 ЗОС.
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание, след като касаторът представи доказателства за внесена държавна такса 232.36лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1063/25.06.2012г. по в.т.д. № 970/2012г. по описа на Варненския ОС.
УКАЗВА на Т. Н. Т., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 232.36лв и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на указанието, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.