Решение №128 от 13.2.2013 по нак. дело №625/625 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1030

С., 13.02.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. №1030 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Ю. И Е. Д.Б.“ срещу Определение № 193 от 30.07.2012 год. по в.ч.гр.д.№ 455/2012год. на ОС-Хасково.
С него е потвърдено Разпореждане № 3110 от 22.05.2012год., поставено по ч.гр.д.№ 1360/2012г. на РС Хасково, с което районният съд е отхвърлил заявлението на Банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] със седалище [населено място] и К. Г. А. за сумата 28 064.12лв.-главница, 5 156.52лв. договорна лихва от 21.10.2010г.-18.05.2012г. и 811.38лв.-такси, ведно със законната лихва върху главницата, дължими по кредитна сделка № 927667 по Договор за банков кредит № B., сключен на 16.07.2008г.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение и постановяването на друго за уважаването на искането за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Отговор на частната касационна жалба не е постъпил.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него, съгласно чл.274 ал.3 ГПК, намира приложение чл.280 ал.1 ГПК.
При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Вззивният съд е приел, че представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги съдържа данни за договора за кредит, разрешен и усвоен размер на кредита, падеж на задължението, размера на главницата, договорната лихва и таксите по договора, но не представлява извлечение от счетоводните регистри, в което са отразени настъпилите в хронологичен ред обстоятелства- първоначален размер на кредитния лимит, измененията в резултат на постъпили погасителни вноски, момента на настъпването на предсрочната изискуемост, колко и кои вноски не са платени, периодите на забавата и кога е извършено последното плащане. Посочил е, че при липсата на такива данни, не може да се направи извод, че е осъществена материалноправната предпоставка за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и изискуемостта на вземането, за което се иска издаването на изпълнителен лист.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател обосновава приложното поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката на чл.280 ал.1,т.2 ГПК. Позовава се на Определение № 118 от 24.02.2009г. по ч.т.д.№ 25/2009г на Второ т.о. на ВКС и Определение 509/ 06.07.2010г. по ч.т.д.№ 525/2010г. на Второ т.о. на ВКС, като поддържа че в противоречие с приетото в тях, въззивният съд се е произнесъл по въпроса необходимо ли е извлечението от счетоводните книги да съдържа реквизитите „кога е извършено последното плащане от страна на длъжника“, за да се приеме, че същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и липсата му прави ли невъзможна преценка за наличието на предсрочна изискуемост на кредита.
Тези решенията не са приложени от касатора, но като поставени по реда на чл.274,ал.3 ГПК, съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а не такава по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, както се посочва в жалбата.
Произнасянето на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика. В посоченото от касатора Определение № 118 от 24.02.2009г. по ч.т.д.№ 25/2009г., съставът на ВКС се е произнесъл по реда на чл.274,ал.3 ГПК по въпроса за документа, представляващ несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417,т.2 ГП К и неговите реквизити, като е акцентирал, че предметът на заповедния иск трябва да бъде изискуемо вземане. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Търговска колегия на ВКС- Определение № 231/2010 на Второ т.о. на ВКС, съгласно което необходим реквизит на извлечението от сметка е посочването на просроченото задължение по кредита, начисляването на просрочените лихви, моментът на неизпълнението на кредитополучателя и периода на неизпълнението. В Определение № 264 от 07.05.2009г. по ч.т.д.№ 210/2009 на Първо т.о. като такъв реквизит е дефиниран изричното посочване на просроченото задължение. В Определение № 693 от16.11.2009г. по ч.т.д.№ 731/2009г. на Второ т.о. като задължително съдържание е посочено наличието на данните за предсрочната изискуемост и за остатъка на задължението. С Определение № 637/2010г. по ч.т.д.№ 746/2009г. на Второ т.о., Определение № 162/2010г. по ч.т.д.№ 66/2010г. на Първо т.о., Определение №130/2012г. по ч.т.д.№ 11/2012г. на Второ т.о., съставите на ВКС са обосновали, че извлечението от сметката на длъжника по смисъла на чл. 417 т.2 ГПК следва да съдържа данни от счетоводните регистри за движението по сметката, за погасените вноски, за начина на определяне на лихвата, а в хипотеза на непогасени вноски-кои вноски и при какъв падеж не са издължени, за настъпването на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 193 от 30.07.2012год. по в.ч.гр.д.№ 455/2012год. на ОС-Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top