О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 21.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2369 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 666 от 23.03.2017 год. по т.д.№ 4921/2016 год. на Софийския апелативен съд с което въззивният съд е счел жалбата на [фирма] срещу Решение № 28 от 07.06.2016 год. по т.д.№ 731/2010 год. на Пернишкия окръжен съд за неоснователна е потвърдил първоинстанционния акт. С решението си първоинстанционният съд, като съд по несъстоятелността на [фирма] на основание чл.735 ал.1 т.2 ТЗ е прекратил производството, поради изчерпване масата на несъстоятелността и е прекратил правомощията на синдика.
В жалбата на [фирма] се поддържа становището, че решението по чл.735 ал.1 ТЗ е неправилно, тъй като не е налице изчерпване масата на несъстоятелността. Позовава се на това, че има висящо изпълнително производство за реализация на валидно учредено в полза на банката обезпечение. Ответникът по касация [фирма] (н), е депозирал по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който се съдържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложено е и становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът по касация [фирма] (имащ качеството на молител по чл.625 ТЗ) не депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Няма спор, че [фирма] има качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелността на [фирма] по отношение на което е протекла фазата по осребряване на имуществото. Синдикът е представил доклад по чл.733 ТЗ. На основание чл.734 ТЗ, П. е свикал общо събрание на кредиторите, което е проведено на 13.04.2016 год. и на него е присъствал представител на кредитора [фирма]. Той е направил възражения по отчета по чл.733 ТЗ и доклада съобразно представена на 08.04.2016 год. писмена молба, съдържаща твърдение за наличието на вземания по 2 бр. застрахователни полици за отнети МПС (камиони) собственост на длъжника. С решението си от 07.06.2016 год. П. е приел, че на длъжника не се дължи застрахователно обезщетение за нито една от вещите – за първата данните са, че е собственост на трето лице, а по втората, длъжникът е само лизингополучател. Счел е, че масата на несъстоятелността е изчерпана, поради което производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено.
Пред въззивният съд [фирма] се е позовал освен на твърдението за дължимо застрахователно обезщетение, още и на това, че за обезпечаване на негово вземане срещу [фирма] (н), в негова полза е учредена от трети лица договорна ипотека върху 4 бр. апартаменти в [населено място], материализирана с нот.акт № 194 т.І рег.775 д.№ 171 от 2005 год. Тъй като е налице имущество срещу което може да бъде насочено изпълнение в негова полза като ипотекарен кредитор и това производство е висящо по реда на индивидуалното принудително изпълнение, масата на несъстоятелността не е изчерпана.
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на САС е приел, че не на длъжника принадлежи правото да иска заплащането на застрахователно обезщетение, а на трето ползващо се лице, поради което и това вземане не може да бъде елемент от масата на несъстоятелността. По отношение на висящото изпълнително производство е посочил, че то е образувано въз основа на издаден по реда на чл.417 ГПК изпълнителен лист за вземане на [фирма] по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредитна линия- плюс“ № 0107/08.03.2005 год., а приложеният по делото нот. акт за доброволна ипотека върху недвижим имот № 194, т.І, рег. № 1775, дело № 171/05 год. сочи, че договорната ипотека е сключена за обезпечаване задълженията на длъжника, произтичащи от договор за банков кредит от 29.04.2005 год., а не от договор за банков кредит от 08.03.2005 год.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът е свързал основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с произнасянето по следните въпроси:
„1./ Какви са индивидуализиращите белези на задължението, обезпечено с договорна ипотека от трето лице, за да бъде прието, че задължението е такова по смисъла на чл. 735 ал.2 от ТЗ, при наличието на което е недопустимо прекратяване на производството по несъстоятелност и в частност при приложението на чл.735 ал.2 от ТЗ достатъчно ли е само и единствено да бъде установено наличие на принудително изпълнение спрямо имущество, дадено като обезпечение от трето задължено лице за задължение на несъстоятелния длъжник?; 2./ Как следва да се преценява идентичността на вземането на кредитора срещу длъжника, когато кредиторът поддържа, че за неговото вземане са дадени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу тях не е приключило. Следва ли в тази връзка съдът да обсъди и прецени въпроса какво вземане е предявено от кредитора по реда на чл. 685 от ТЗ и как това вземане е прието?; 3./ Представлява ли датата на договора за банков кредит негов задължителен индивидуализиращ белег при описание на задължението по договорна ипотека, обезпечаваща договора за кредит, и може ли да се приеме, че когато липсва идентичност в датата на договора за банков кредит, но е налице идентичност на останалите елементи на правоотношението по кредита, то липсва идентичност на цялото правоотношение?”.
Приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът обосновава с това, че разпоредбата на чл.735 ал.2 от ТЗ, в редакцията й към ДВ бр. 105/2016 год., е нова и по нея няма трайно установена задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК.
Счита, че първите два въпроса са обуславящи изхода на спора, тъй като ако САС би стигнал до извода, че за приложението на чл. 735 ал.2 предл. 1 ТЗ е необходимо и достатъчно само да бъде установено наличие на изпълнително производство срещу имущество на ипотекарен длъжник, предоставено като обезпечение за задължение на несъстоятелното дружество, предявено и прието в производството по несъстоятелност, то крайните изводи биха били различни.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с въпросите: „1./ Как и кога възниква правното действие на договорната ипотека и коя погрешно отразена или липсваща информация препятства това правно действие?” – произнасяне в противоречие с Решение № 292 от 22.12.2015 год. по гр.д № 1159/2015 год. на ІV-то г.о. на ВКС и с „2./ Как по правилата на чл.181 ал.1 ГПК се удостоверява датата на частен документ, когато тази дата не е удостоверена от нотариус и допустимо ли е да се определи кога е съставен документът с други доказателствени средства?” – противоречие с произнасянето на ВКС с Решение № 4 от 11.09.2013 год. по гр.д.№ 454/2012 отд. На І-во г.о.
Въпросите са поставени във връзка с тезата на касатора, че датата на договора за банков кредит не представлява елемент на нотариалния акт, който да подлежи на вписване съобразно правилата на чл. 6 от ПрВп и тази дата не представлява елемент на нотариалното удостоверително производство.
Становището на настоящия съдебен състав по посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Съобразно правомощията на ВКС, посочени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. за селектиране и синтезиране същността на поставените правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице по отношения на въпросите, свързани с новелата на чл.735 ал.2 ТЗ (ДВ бр.105/2016 год.) и по-конкретно: Висящността на изпълнително производство срещу кои обезпечения, учредени от трети лица за обезпечаване на задълженията на длъжника, съставлява пречка по смисъла на чл.735 ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност при съпоставка с възможността за удовлетворяване в рамките на индивидуалното принудително изпълнение в хипотезата на чл.739 ал.2 ТЗ ?
По този въпрос ВКС-Търговска колегия е имал случай да се произнесе по реда на чл.288 ГПК – хипотезата недопуснат касационен контрол, но не и с решение по чл.290 ГПК или определение по чл.274 ал.3 ГПК, което обстоятелство обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Втората група въпроси за които се твърди приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК са свързани по-скоро със съществото на спора.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 666 от 23.03.2017 год. по т.д.№ 4921/2016 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.