4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 30.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2060 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по е касационните жалби на [фирма] и на В. Г. Б. срещу Решение № 71 от 12.02.2014 год. по т.д.№ 1114/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.
Произнасяйки се по въззивните жалби на застрахователното дружество, на В. Б. и на С. Д. Т. срещу Решение № 66 от 27.06.2013 год. по т.д.№ 106/2012 год. на Хасковския окръжен съд, съставът на ПАС е потвърдил решението в частта с която предявеният от [фирма] срещу В. Б. и С. Т. иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ е бил уважен до размера на 2851.59 лв., както и в частта с която същият иск е бил отхвърлен за сумата над 9505.30 лв. и до предявения размер от 31177.48 лв. Отменил е решението в отхвърлителната част спрямо В. Б. за разликата между 2851.59 лв. и 9505.30 лв., като го е осъдил да заплати на [фирма] още 6653.71 лв. солидарно със С. Т..
[фирма] обжалва решението в частта с която искът му (пасивно субективно съединените искове) срещу Б. и Т. е отхвърлен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се позовава на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение въпроса: „В случаите на имуществена застраховка „Срещу разни финансови загуби” по т.16 Разд.ІІ от Приложение № 1 от Кодекса на застраховането, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг (съответно застрахователното покритие по сключена застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя към застрахования лизингодател лизингови вноски по договора за лизинг), при условие че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг; само от тези с настъпил падеж до датата на прекратяване на договора за лизинг; от тези с настъпил падеж към датата на плащане на застрахователното обезщетение; по друг метод?”.
Касаторът В. Б. обжалва решението в частта с която е ангажирана отговорността му за заплащане на сумата 9505.30 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор също се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Посочени са пет въпроса: Суброгира ли се застрахователя в правото на лизингодателя, въпреки, че не са изпълнени всички предвидени в Общите условия кумулативни предпоставки за настъпване на покрит застрахователен риск; Фактът, че лизингодателя е изправна страна по договора за лизинг, води ли до отпадане на условието по застрахователния договор да бъде поискано връщането на вещта; Може ли застрахователя да встъпи в право, което не е възникнало за лизингодателя към момента на плащане на обезщетението; Извършеното плащане от застрахователя при неизпълнение на задълженията по застрахователния договор, поражда ли правото на регрес за платената от него сума; Нужно ли е лизингодателя да е изправна страна по двата договора или изправността му по лизинговия договор е достатъчна, за да се приеме за възникнало правото на застрахователно обезщетение.
Становището на настоящия съдебен състав за наличието на предпоставките за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Претенцията на З.”А. България”срещу В. Б. и С. Т. е за възстановяване на изплатено обезщетение на [фирма] по договор за застраховка по риска „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, възлизащо на 31177.48 лв., след приспадане на стойността на върнатия и продаден лек автомобил – предмет на договор за лизинг от 16.02.2008 год. Застрахователното правоотношение е възникнало за обезпечаване риска от неизпълнение на този договор. Няма спор, че поради неплащане на лизингови вноски, лизингодателят е отправил изявление към лизингополучателите Б. и Т. за прекратяване на договора и връщане на автомобила. Лизингодателят е уведомил застрахователя за настъпил застрахователен риск. Установено е, че автомобилът е върнат, а по-късно – продаден на трето лице. След като е изплатил застрахователно обезщетение на [фирма] на 27.10.2009 год. и след приспадане на сумата получена от продажбата на автомобила, застрахователят [фирма] е насочил регресното си притезание към Б. и Т..
Първоинстанционният съд е приел, че настъпил застрахователен риск е бил налице само по отношение на неплащането на вноските с настъпил падеж преди развалянето на договора за лизинг, който момент е различен за двамата лизингополучатели – м.ІІІ.2009 год. за Б. и м.октомври 2009 год. Счел е, че не е бил налице застрахователен риск по отношение неплащането на непадежираните вноски след прекратяване на договора за лизинг, поради това, независимо от плащането на застрахователно обезщетение, правото му спрямо третите на застрахователното правоотношение лица (лизингополучателите) е ограничено до размера на действителното им задължение към лизингодателя. Въззивният съд е изразил същото правно становище по отношение на вноските с ненастъпил падеж, но е променил частично резултата спрямо Б. с оглед солидарната отговорност на лизингополучателите, приемайки по-късен момент на развалянето на договора, еднакъв за двамата.
Предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на този въпрос не са налице, поради обстоятелството, че с Решение № 112/15.01.2015 год. по т.д.№ 2936/2013 год. на ВКС-Търговска колегия, ІІ т.о. и Решение № 253/28.01.2015 год. по т.д.№ 2881/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд прие, че предсрочното прекратяване на договора за лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора.
Въззивното решение е постановено в съответствие с тази задължителна практика, поради което основание за допускане на касационното му обжалване липсва.
Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и по отношение на въпросите, поставени в изложението на В. Б.. Те касаят изпълнението на застрахователния договор между [фирма] и [фирма] по който Б. не е страна и размера на заплатеното застрахователно обезщетение не е обвързващ по отношение на него, както са приели съдилища, редуцирайки отговорността му до сумата на падежиралите вноски. Обема на регресното право спрямо него е определен само на база изпълнението/неизпълнението на договора за лизинг по който той е страна. По отношение на задължението за възстановяване на платеното обезщетение до размера вноските с настъпил падеж е валидна цитираната по-горе задължителна съдебна практика.
За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че въпросът обвързващ срока на действие на договора за лизинг с момента на връщането на автомобила е неблагоприятен за този жалбоподател и лишен от правен интерес за него.
С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните, така както са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА Решение № 71 от 12.02.2014 год. по т.д.№ 1114/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.