О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
С., 28.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 2380 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. Х. Ц. в качество й на едноличен търговец „В.-Ц.- Й. Ц.”, [населено място] срещу Определение № 772 от 08.03.2013г. по частно въззивно дело № 259/2013г. на Пловдивския АС, ІІ търговски състав, с което е отменено определение № 24 от 10.01.2013г. по гр.д.№ 404/2011г. на ОС-Пазарджик в частта за отхвърлянето на искането на ответника [община] за присъждане на основание чл.78,ал.4 във вр. с чл.232 ГПК на разноски за адвокатска защита- сумата 1 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 2011г., без дата, и на сумата 16 305лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2011г. Вместо него е постановено друго, с което ищците-едноличният търговец и [фирма], [населено място] са осъдени да заплатят на [община] сумата 17 805лв. адвокатско възнаграждение по двата договора.
За да уважи частната въззивна жалба на общината срещу първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, апелативният съд е приел, че страната и процесуалният й представител са постигнали съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение, обективирано в двата договора за правна помощ и съдействие. Посочил е, че за да бъде присъдено в полза на страната като разноски, е достатъчно установяване наличието на такова съгласие за размера на адвокатския хонорар, без да е необходимо доказването, че същият е действително заплатен. Независимо от това е обосновал, че е установено реалното извършване на тези разноски -сумата по договора за правна помощ и съдействие от 15.08.2011г. е изплатена от общината въз основа на издадената фактура, видно от заверено извлечение от банка за плащане на сумата с уникален регистрационен номер от 02.04.2012г..
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението в частта, с което едноличният търговец е осъден да заплати сумата 17 805лв. разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна. Поддържа, че на основание чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 ГПК подлежат на заплащане заплатените, а не договорените разноски. Посочва, че по делото не е спорно че няма доказателства за плащане на сумата 1 500лв. по първия договор за защита, поради което определението в тази част е незаконосъобразно. Неправилно според касатора е и присъждането в пълен размер на разноските 16 305лв. по втория договор: той бил представен в предпоследното съдебно заседание, след като в предходното ищците заявили, че желаят прекратяването на делото поради оттегляне на иска; съдът не отчел, че претендираното адвокатско възнаграждение по него се явява прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото и цената на иска, който в крайна сметка бил оттеглен при съгласието на ответника. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК поставя процесуалноправния въпрос- достатъчно ли е страната, която претендира заплащането на разноски да установи постигането на съгласие между договарящите страни относно размера на адвокатското възнаграждение, или следва да докаже и действителното му заплащане. Позовава се на основанието по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
От [община] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба.
Поставеният от касатора правен въпрос е относим само към изводите на въззивния съд относно адвокатското възнаграждение, уговорено в представения договор за правна защита и съдействие в размер на 1 500лв., платимо по банкова сметка на дружеството, след представяне на фактура.
Правен въпрос не е поставен, поради което не е обосновано наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд в частта за присъждане на адвокатското възнаграждение за сумата 16 305лв. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в тази част е неоснователно.
По поставения процесуалноправен въпрос за предпоставките за присъждане на адвокатското възнаграждение / в случая договореното адвокатско възнаграждение с приложения към отговора на исковата молба договор от 2011г., без дата/ предстои произнасяне от ВКС с Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012г. Поради това, на основание чл. 292 ГПК, производството по делото по тази част на подадената частна касационна жалба, ще следва да бъде спряно.
Водим от горното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 772 от 08.03.2013г. по частно въззивно дело № 259/2013г. на Пловдивския АС, ІІ търговски състав, в частта, с която са присъдени в полза на [община] разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 15.08.2011г. в размер на 16 305лв.
Спира производството по настоящото дело в частта по частната касационна жалба, подадена от Й. Х. Ц. срещу същото определение, с което в полза на [община] са присъдени разноски за адвокатска защита в размер на 1 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 2011г. до постановяване на решение по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.