1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
С., 04,04,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3909 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.295, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 269 от 23.05.2013г. по в.т.д.№ 229/2013г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено решението по т.д.№ 54/2010г. на ОС Пловдив. С решението на първоинстанционния съд касаторът е осъден да заплати на Д. Г. сумата 16 000 евро-неустойка, дължима на основание т.ІІ от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 69/ 04.12.2008г. по нот.дело № 1241/2008г. на нотариус Св.К., както и неустойка по т.ІІІ от същия договор в размер на 16 000евро, ведно със законната лихва върху двете суми от 27.01.2010г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Изложени са съображения за неправилните според касатора изводи на въззивния съд относно възможността за изпълнение на поетото на 04.12.2008г. задължение по т.ІІ от договора /извършване на довършителните работи в имота и снабдяването му с надлежно издадено разрешение за ползване в срок до 20.12.2008г./ и т.ІІІ /завършване на вертикалната планировка и инфраструктура в комплекса в същия срок, осигуряване на пропускателен режим и поддръжката на вътрешния ред и зелените площи/ в уговорения срок от предстоящите 16 дни. Твърди се, че изводът за възможност за изпълнението и за неоснователност на довода за невъзможен предмет на договора, е вследствие на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при кредитиране на показанията на свидетеля на ищеца, въпреки противоречието им с установеното от свидетеля на дружеството и удостовереното от официален документ /нотариалният акт, в който е посочено, че процесната сграда е на етап груб строеж/, както и че са обсъждани свидетелски показания, които са недопустими на основание чл.164 ГПК. Поддържа се, че липсва произнасяне по всички наведени от дружеството във въззивната жалба възражения, като и че апелативният съд не е изложил собствени мотиви, препращайки, на основание чл.272 ГПК, към тези на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени като процесуалноправни въпросите: 1/задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви и може ли да препрати към мотивите на първата инстанция, особено когато те са непълни и не съдържат произнасяне по всички направени възражения; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания за отмяна, посочени в жалбата при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на приложени съдебни актове; 2/при наличието на официални и неоспорени документи, удостоверяващи степента на завършеност на сграда, допустимо ли е съдът да основава решението си на събрани гласни доказателства, с които се опровергава съдържанието им при допълнителната предпоставки на т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна ищеца Д. Г. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Апелативният съд е посочил, че е сезиран с искове с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на сключен с ответното дружество договор за покупко-продажба на жилищна сграда и дворно място в [населено място], Пловдивска област и неизпълнение на задължението на продавача да извърши довършителните работи в срок до 20.12.2008г. и да предаде на купувача завършено жилище с акт за разрешение за ползване /т.ІІ/ и на задължението за довършване в същия срок на вертикалната планировка на дворното място /т.ІІІ/, всяко едно скрепено с неустойка в размер на 100 евро дневно за всеки просрочен ден до изпълнението, а при забава повече от 60 дни – в размер на 200 евро на просрочен ден. Възражението на ответника за обективна невъзможност за изпълнението в уговорения срок е счетено за неоснователно по съображения, че съгласно констативния протокол от 17.03.2008г. още към този момент сградата е била построена в груб строеж. При отчитането на този безспорен факт и на показанията на свидетелите, че довършителните работи са продължили и след тази дата и към лятото на 2008г. са били извършени в значителна степен, е мотивиран изводът, че останалите за довършване дейности към датата на сключването на договора /04.12.2008г./ не са били в голям обем, и изпълнението им е било възможно да се осъществи до 20.12.2008г. При отчитане на безспорния по делото факт, че до тази дата обектът не е бил завършен и предаден на купувача, а е въведен в експлоатация чак на 18.12.2009г. е обоснован изводът за виновната забава на ответника за периода от 20.12.2008г. до 18.12.2009г., обуславяща дължимост на уговорената неустойка за всяко едно от неизпълнените задължения по т.ІІ и т.ІІІ. Възражението за нищожност на договорните клаузи за неустойка поради накърняване на добрите нрави -чл.27,ал.1, предл.трето ЗЗД е счетено за неоснователно по съображения, че ответникът свързва нарушаването на моралните правила с прекомерността на уговореното обезщетение. Мотивирано е, че неоснователно размерът на неустойката дружеството съпоставя в размера на минималната работна заплата; отчетено е, че неизпълнението е пълно – в размер на цената на имота 75 000евро, а дневният размер на неустойката представлява 14% от нея; прието е, че неустойката не е уговорена без фиксиран краен срок, тъй като срокът е определяем- до изпълнението, което изцяло зависи от действията на ответника. На основание чл.272 ГПК е препратено към мотивите на първоинстанционния съд, който е изложил подробни съображения по наведените от ответника в отговора на исковата молба и допълнителния отговор възражения срещу дължимостта на неустойката.
Становището на настоящия състав на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Първият поставен като процесуалноправен въпрос представлява твърдение за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Дори да е налице такъв евентуален порок на решението, той не може да бъде отъждествен с общото основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е изложил конкретно основание за допускане на касационното обжалване, съгласно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК, а твърдение относимо към правилността на решението-касационно основание по чл.280,т.3 ГПК, но непредставляващо главната предпоставка за допускане до касационна проверка. Позоваването от касатора на препращане към мотивите на първата инстанция, с твърдение за неизлагане на собствени съображения, не съответства и на посочената по-горе обосновка на решаващите правни изводи на въззивния съд за изхода на спора.
Вторият въпрос също не може да обуслови допускане на касационното обжалване и е некоректно поставен. Събирането на гласни доказателства в процеса е поискано от ответника-касатор в отговора на исковата молба за удостоверяването на факта какъв е бил съответният етап от строителството към 04.12.2008г., какво е предстояло да бъде извършено в комплекса и нужното за това време. Свидетелят на ищеца е ангажиран за установяване на същите обстоятелства с допълнителната искова молба, като съдилищата са счели и показанията на двамата за достоверни. Въззивният съд не е мотивирал, че свидетелските показания опровергават удостоверения в нотариалния акт факт, че към датата на сключването на договора сградата е била в груб строеж, а поддържаното от касатора становище е основано на несъгласието му с приетата за установена по делото фактическа обстановка във връзка с възражението за невъзможен за изпълнение предмет на договора. Произнасянето от апелативния съд по този въпрос е основано на безспорния по делото факт, че етапът на изграждане в груб строеж е констатиран още към март 2008г. и на извода, че свидетелите установяват обстоятелството, че строителни работи са продължили, и към 04.12.2008г. са били в напреднала фаза, т.е. последната дата не е определящата за преценката за възможността сградата и дворното място да бъдат предадени със съответния акт в уговорения срок и степен на завършеност.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, което не следва да бъде уважавано- в договора за правна защита и съдействие е отразено вече настъпилото плащане на възнаграждението по банков път, но документ за това не е представен- т. 1на ТР№ 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 269 от 23.05.2013г. по в.т.д.№ 229/2013г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.