1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
С., 21,03,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2665 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца М. И. Р. против Решение № 305 от 02.02.2013г. по в.гр.д.№ 3783/2012г. на САС, ГК, 1 състав /допълнено с Решение № 2373 от 21.12.2013г./ в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до 160 000лв. и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че искът е уважен в изключително занижен размер. Наведеното касационно основание е за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, формално обсъждане на критериите по чл.52 ЗЗД и несъобразяване с ППВС № 4/68г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени като правни въпроси тези за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и съобразяване на размера на обезщетенията с лимитите на застрахователните покрития по чл.266 КЗ.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
САС е бил сезиран с въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 160 000лв. и в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение на имуществени вреди за разликата до 2 570.57лв. Искането е било за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявения размер с присъждане на адвокатския хонорар. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. Р. иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ е бил отхвърлен за разликата над 40 000лв. до 60 000лв., както и в частта за присъдените на ответното дружество разноски над 2 860лв., и е осъдил застрахователя да заплати на ищеца още 20 000лв. над присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2008г. Потвърдил решението в частта с която искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 2 028.57лв. С допълнителното решение САС е потвърдил решението на СГС за отхвърляне на иска за разликата над 60 000лв. до пълния предявен размер от 160 000лв., и тази част на въззивното решение е предмет на касационното обжалване.
При определяне на размера на обезщетението на неимуществените вреди на ищеца, дължими по предявения от него пряк иск по чл.226,ал.1 КЗ, въззивната инстанция е съобразила, че той е пострадал като пътник в лек автомобил „А. А 4 ” при пътно произшествие от 22.11.2008г., причинено по вина на водача на л.а. „БМВ” рег. [рег.номер на МПС] Д. Д., признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.”б”, предл. второ във вр. с чл.342,ал.1, предл.трето НК. Наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГОА на виновния водач и ответното застрахователно дружество „З. Б. В. И. груп” е било безспорно. САС е отчел, че ищецът е получил тежки увреждания: разкъсване на далака, черния дроб с излив на кръв в коремната кухина, разкъсване на перитонеума, счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна лакътна кост, счупване на шийката на лява раменна кост, които са наложили тежка коремна операция и операции на бедрото и лакътната става като лечебният и възстановителен период е продължил година и половина. При определяне на размера на обезщетението е съобразил вида и характера на уврежданията- тежки и сложни по вид и трудни за лечение, извършването на седем оперативни интервенции, продължителния възстановителен период, полученото усложнение /гнойно възпаление на оперираната лакътна става/, невъзможност за самостоятелно обслужване за първите шест месеца, невъзможността за този период ищецът да води нормален и пълноценен живот, затруднено придвижване в продължение на година, трайните последици -скъсяване на долния крайник с 3см., накуцваща походка, козметичните дефекти в областта на бедрото, лакътната става и корема, младата възраст на пострадалия /26 г. към настъпването на инцидента/ и икономическите условия в страната.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване по поставените въпроси не са налице.
Критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД, а следва да се отчетат само като допълнителен коректив при съвкупната преценка на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, което е обсъдено от въззивния съд при формирането на извода за паричния еквивалент на тежестта на вредите. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 305 от 02.02.2013г. по в.гр.д.№ 3783/2012г. на САС, ГК, 1 състав /допълнено с Решение № 2373 от 21.12.2013г./ в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до 160 000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.