1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
С., 25.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4309 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 235 от 01.07.2013г. по в.т.д. № 1156/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 247/2011г. на Районен съд, Р. за отхвърлянето на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца за неизплатени задължения на ответника [фирма], [населено място] по договор за наем № СМТ АС 70/25.11.2008г. /с възможност за последващо изкупуване/ на хидравлична помпа и Анекс № 1 и Анекс № 2 към него, за наемна цена за периода м. февруари 2009г.-м.октомври 2009г. и за извършен ремонт, сервизна дейност и доставяне на резервни части за машината, в общ размер на 108 806.73лв. и обезщетение за забава 14 685.54лв., за които са били издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията в чл.281, т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на исковете и присъждане на разноските.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, обоснована с приложени съдебни актове се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/следва ли в мотивите си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения в жалбата и да изложи собствени съображения. Становището е, че окръжният съд не се е произнесъл по посочените от касатора-въззивник доводи за необсъждане от първоинстанционния съд на твърдението му за наличие на вземане към ответника за наемни вноски по договора за наем и за стойността на вложени резервни части и ремонтна дейност; на осчетоводяване на задължението на ответника по издадените фактури ползването на данъчен кредит; на наведения факт, че двустранно съставените и неоспорени протоколи отразяват състоянието на машината като „добро“. Въззивната инстанция не изложила мотиви и във връзка с позоваването на недопустимост на свидетелските показания относно състоянието на помпата при наличие на подписани от ответника писмени документи за този факт, и по становището за недопустимост да се кредитира оспорена техническа експертиза, работила само въз основа на свидетелски показания и твърдения на ответника. Нямало произнасяне по и по поддържания довод, че анексите са тълкувани в разрез с изразената в тях воля за срока на договора и по начин, по който дори ответникът не е твърдял. 2/ Отразяването на фактурите в търговските книги и декларациите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях доказват ли получаването на стоката /услугата. 3/ Следва ли съдът да обсъди в цялост относимите доказателства и доводи на страните и да ги прецени в тяхната съвкупност; 4/Допустими ли са свидетелски показания за установяване недължимост на сумите по договор за наем по издадени фактури, за изменението на клаузите в писмен договор за наем относно срока му и за опровергаване на подписани от страната приемо-предавателни протоколи относно състоянието на наетата вещ, при изрично заявено възражение по реда на чл.164,ал.2 ГПК.5/ Допустимо ли е техническа експертиза, да се основава на твърденията по отговора на исковата молба и показанията на свидетелите на ответника и да включва предположения в отговора на въпросите.
В писмен отговор ответникът ЕГ“Стратег-С. С.“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Ищецът е предявил иск по реда на чл.422 ГПК, основан на договор за наем № СМТ АС 70/25.11.2008г. /с възможност за последващо изкупуване/, съгласно който наемната цена е 10 000 евро на месец без ДДС, а срокът-до 25.05.2009г., на Анекс № 1 от 01.04.2009г., съгласно който срокът на договора е изменен: от 01.04.2009г.-до 30.09.2009г., а наемната цена е 50 евро на изразходен моточас, като всички останали клаузи не се променят, и на Анекс № 2, в който срокът на договора е изменен: от 01.10.2009г. до 30.10.2009г., като всички останали условия не се променят. Ответникът не е оспорил, че машината му е била предоставена на 24.11.2008г. до края на октомври 2009г., но е възразил, че тя е имала множество дефекти, била е неизползваема за периодите на ремонта, поради недоброто й функциониране не могъл да изпълни поети поръчки. Именно поради лошото й състояние, с Анекс № 1 било уговорено заплащането на наема на база реалното й ползване, и устно- да не се заплаща наема за периода до този момент, като аналогична уговорка-да не се заплаща и наема и са срока по първия анекс, била постигната също устно при подписването на втория анекс.
Искът е бил отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения, че „не е налице неточно изпълнение от страна на ответника, съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен- не е установено съществуването на вземането, за което са били издадени заповеди за изпълнение“. Прието е за установено твърдението на ответника, че машината имала множество технически неизправности, давала множество дефекти, нуждаела се непрекъснато от ремонти, с нея изкопите не могли да бъдат извършвани качествено. Възприето е при тълкуването на договора и анексите, че срокът на валидността на му е от 01.10.2009г. до 30.10.2009г., при поддържано от ответника становище, че между страните е имало устна уговорка наемателят да не заплаща наема за периода, посочен в договора /25.11.2008г.-25.05.2009г./, и в Анекс № 1 /01.04.2009г.-30.09.2009г./, поради дефектите на съоръжението. Не е обсъдено възражението на ищеца за липсата на писмени доказателства за такова предоговаряне, не е коментирано заключението на счетоводната експертиза, установила осчетоводяване на издадените от ищеца фактури за наем и ремонт на машината /с изключение на една/ в счетоводството на ответника, не са изложени съображения по представените от самия ответник и подписани от него протоколи за отчитане отработените от сондата машиночасове за м.април- м.октомври 2009г., в които състоянието на съоръжението е посочено като „добро“, както и липсата на отправено от наемателя искане да върне вещта поради дефектите й.
Сезиран с жалба на ищеца, в която са били изложени конкретни съображения за порочността на постановеното решение и възражения за необсъждане на доказателства и правни доводи, въззивният съд буквално е преповторил /сканирал/ първоинстанционните мотиви с допълнението, че съгласно разпоредбата на чл.230,ал.1 ЗЗД наемодателят следва да предостави вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, а ищецът не е установил това, като е възпроизведен изводът, че „неточното изпълнение е налице не от страна на наемателя, а на наемодателя, съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗЗД“.
Съставът на ВКС счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия поставен от касатора въпрос, свързан със задълженията на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви и да обсъди и даде отговор на наведените от въззивника конкретни възражения по твърдяната порочност на решението при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение с приложените от касатора Решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д.№ 823/2010г. на Второ т.о., Решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г. на Второ т.о. и Решение № 57 от 02.03.3011г. по гр.д.№ 1416/2010г. на Трето г.о. на ВКС.
Не следва касационното обжалване на бъде допуснато по останалите посочени правни въпроса, тъй като произнасяне по тях от въззивната инстанция няма, в какъвто смисъл са и твърденията на касатора- че това са въпроси, с които окръжният съд е бил сезиран с въззивната жалба, но не е обсъдил и не е дал отговор.
При подаване на касационната жалба касаторът е заплатил държавната такса по чл.18,ал.2,т.1 от Тарифа № 1 на МП и следва в едноседмичен срок от уведомлението да внесе таксата по т.2, възлизаща на 2 469.85лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 235 от 01.07.2013г. по в.т.д. № 1156/2013г. на Окръжен съд Стара Загора.
Указва на [фирма] в едноседмичен срок от уведомлението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 2 469.85лв.
След изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочвате или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.