5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 27.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 54 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място], [община] против Решение № 95 от 10.09.2015г. по в.т.д.№ 225/2015г. на Апелативен съд Бургас, с което след отмяна на решението по т.д.№ 456/2014г. на Бургаския ОС за отхвърляне на иска като недопустим поради липса на правен интерес, е прието за установено по предявения от К. Г. Л. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР иск, че вписаните обстоятелства по партидата на [фирма]: заличаване на К. Г. Л. като управител и вписване на Д. В. Й. като управител и смяната на седалището и адреса на управление на дружеството, са несъществуващи.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода на апелативния съд, че е налице правен интерес за ищеца от водене на делото. Отсъствието на правен интерес и активна легитимация се обосновава с твърдението, че със смяната на управителя не се накърняват интересите на ищеца, и че именно действията на Л. като управител са наложили освобождаването му като законен представител и това изключва правния му интерес. Оспорва се и правилността на извода за вписване на несъществуващи обстоятелства. Посочва се, че ищецът е бил управител на дъщерното дружество, сменен законно от представляващия едноличния собственик на капитала – от управителя на [фирма]. Твърдението е, че са вписани валидно възникнали обстоятелства, защото както съгласно ТЗ, така и съгласно чл.6,ал.1 от устава на [фирма], едноличният собственик на капитала назначава и освобождава управителя на едноличното дружество, т.е. и съгласно закона и съгласно устава, представител на едноличния собственик на капитала в ответното дружество е управителят на едноличния собственик [фирма], който е подписал необходимите документи, които са приети от длъжностното лице по вписванията в ТР. Според касатора именно едноличният собственик на капитала чрез управителя има правомощията да извърши смяната на управителя на ответното дъщерно дружество, на основание чл.6,ал.1 от учредителния акт, а и тези действия са извършени в интерес на дружеството.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: Има ли правен интерес бившият управител да предяви иск с правно основание чл.29 ЗТР; Следва ли съдът да следи служебно за наличието на правен интерес; Процесуално легитимиран ли е бившият управител да води установителен иск срещу дружеството. Поддържа се противоречие на изводите на апелативния съд по тези въпроси с ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК, с решение № 38 по т.д.№ 477/2003г. на 2 т.о. и с решение № 5 по т.д.№ 271/2010г. на 1 т.о.
В писмен отговор ищецът Л. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е обосновал правния си интерес от провеждането на иска за обявяване на вписаното обстоятелство за несъществуващо с накърняване на правата му с освобождаването му като управител. Позовал се е и на качеството си на съдружник в едноличния собственик на капитала на ответното дружеството – [фирма], в който притежава 168 дяла. Порочното вписване е обосновано с отсъствие право на управителя на едноличния собственик на капитала да вземе решение за смяна на управителя на дъщерното дружество, като е поддържал, че компетентността е на Общото събрание на съдружниците на [фирма] и произтича от разпоредбата на чл.147,ал.2 и чл.137,ал.1, т.1 и 5 ТЗ, от липса на изрично упълномощаване за това на управителя на дружеството – едноличен собственик на капитала. В допълнителната искова молба, при оспорване на легитимацията му в отговора по чл. 367 ГПК, е посочил, че правен интерес от исковата защита е налице винаги, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно по разумната субективна преценка на носителя на застрашеното право. Отново се е основал на качеството си на съдружник в дружеството – едноличен собственик на капитала и на съществуващ предварителен договор за придобиване на дялове от капитала на едноличното дружество /съгласно т.4.3 от Протокола на О. на [фирма] от 06.02.2014г., след учредяването на [фирма] – вписано в ТР през м.май 2014г., „Б. Т. Т.“ се е задължил да продаде всички дялове от [фирма] на К. Л. срещу посочена цена и възможност за прихващането й с дължима от дружеството на съдружника сума/ и на интереса си да придобие дружеството във вида, в който е преди вписването на оспорените обстоятелства. Позовал се е и на отсъствие на друга възможност за защита – отсъствие на решение на ОС на [фирма] за приемане на решение относно заявените за вписване обстоятелства по партидата на едноличното дружество с ограничена отговорност, което да може да атакува по реда на чл.74 ТЗ.
Първоинстанционният съд е приел иска за недопустим по съображения за липса на правен интерес за ищеца. Посочил е, че вписването не се отразява в правната му сфера като съдружник в [фирма], че такъв би могъл да бъде обоснован ако ищецът е кредитор на това дружество, което качество е прието за спорно с оглед обективираното в протокола от ОС от 06.02.2014г., тълкувано като имащо характер на предварителен договор.
Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е посочила безспорните факти – извършване на оспореното вписване при подадено заявление от новия управител с приложено към него решение на едноличния собственик на капитала в лицето на неговия управител. Мотивирала е, че искът по чл.29,ал.1 ЗТР е отрицателен установителен иск, при който наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта му и за нея съдът е длъжен да следи служебно; че за да е налице правен интерес от предявяването на иска по чл.29 ЗТР е необходимо вписаните обстоятелства да накърняват в някакъв аспект субективни материални права на ищеца. Изложил е конкретни съображения, че за ищеца такъв правен интерес е обоснован както със статута му на съдружник в [фирма], който е едноличен собственик на капитала на [фирма], така и с качеството му на лице, което е било управител на едноличното дружество, целящо да установи незаконосъобразната промяна и възстановяване на предходното положение. Посочено е, че при уважаване на иска, ще се възстанови заемането от ищеца управленско качество и ще бъде преодоляна създадената с атакуваното вписване незаконосъобразна смяна в управлението на дружеството с оглед представителството пред трети лица. Мотивирана е основателността на довода на ищеца за отсъствие на възможност да атакуване по реда на чл.74 ТЗ на решението за вписаните промени, тъй като смяната на управителя не е извършена по надлежния ред. Счетено е, че този ред е чрез решение на О. на принципала. Въззивната инстанция е приела за основателен довода на ищеца по съществото на спора за приемане на решението за смяна на управителя от некомпетентен орган, в нарушение на разпоредбата на чл.137 ТЗ. Изложила е, че ответникът неправилно е тълкувал клаузата на чл.6,ал.1 от учредителния акт относно компетентността на едноличния собственик на капитала. Посочила е, че в нея са уредени правомощията на собственика, сред които е и назначаването на управителя на едноличното дружество, овластяване и оттегляне на пълномощия за представителство. Коментирано е, че изрично в текста на чл.5,ал.3 е предвидено, че по решение на собственика на капитала може да се извършва управление и представителство и от трето физическо или юридическо лице, като назначаването на управител или овластяване на друг пълномощник става по предвидения ред – т.е. правомощията на общото събрание на едноличното дружество с ограничена отговорност се осъществяват от едноличния собственик на капитала. Обсъден е и дружественият договор на [фирма] и разпоредбата на чл.29.8, съгласно която общото събрание взема решения за учредяване на нови дружества, за разпореждане с дяловете им и за всички действия, които е необходимо изразяване на воля от страна на дружеството; акцентирано е, че в дружествения договор е била включена /с изменението, прието на О. от 06.02.2014г./ разпоредбата за учредяване и на ответното дъщерно дружество, и с решение на ОС е бил избран управителят му при предвидено единодушно решение на съдружниците. Обсъдено е, че в чл.31 от дружествения договор няма промяна в компетентността на управителя на дружеството с ограничена отговорност – т.е. не му е вменено в компетентност назначаването или освобождаването на управителя на дъщерно дружество /Е./, съответно няма овластяване на друг пълномощник с тези права. При анализа на устройствените актове на двете дружества, е изведен отговорът, че съгласно учредителния акт на едноличното дружество, управителят се назначава и освобождава от едноличния собственик на капитала по предвидения от закона ред. Този ред едноличния собственик е установил в своя дружествен договор като пълномощие на общото събрание на О.-то и по отношение на дъщерните еднолични дружества. При отсъствие на спор, че решение за смяна на управителя от едноличния собственик на капитала не е вземано по посочения ред, апелативният съд е приел, че няма валидно изразена воля, вписано е неосъществено – несъществуващо обстоятелство под формата на неистинско удостоверяване по смисъла на ТР № 1/2002г.
Съставът на ВКС счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато на основание т.1, предложение последно от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК за преценка допустимостта на въззивното решение, с което искът на управителя на Е. срещу същото дружество по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР за установяване на порочност на вписването в Търговския регистър за освобождаването му като управител, е счетен за допустим. На касатора следва да бъде указано задължението за внасяне на таксата по т.18,ал.2 от Тарифата – 25 лв.в едноседмичен срок.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решение № 95 от 10.09.2015г. по в.т.д.№ 225/2015г. на Апелативен съд Бургас.
Указва на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса 25 лв. по сметката на ВКС.
След изтичането на срока, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: