4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 17.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2358 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците Р. С., К. П., С. П. и С. Д. против Решение № 1645 от 29.07.2014г. по в.гр.д. № 98/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав. К. П. и С. Д. обжалват решението в частта, с която след частична отмяна на решението по гр.д.№ 15296/2012г. на СГС, са отхвърлени исковете им по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като пострадали лица от пътното произшествие от 29.10.2012г. за разликата до уважения от първоинстанционния съд размер, както и в частта за потвърждаване на решението на СГС за отхвърляне на исковете им за разликата до пълния предявен размер-по 30 000лв. за всеки един. Ищците Р. С., К. П. и С. П. обжалват решението в частта за потвърждаване на решението на СГС за отхвърляне на исковете им като увредени лица /съпруга и деца/ от смъртта на Х. П. С., починал при същото пътно произшествие. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете в предявения размер от по 160 000лв. за увредените от смъртта на починалия си близък лица и за заплащане на по 25 000лв. за пострадалите поради причинени им телесни увреждания лица.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и на процесуалните правила.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърденията са, че недопустимо и в отклонение на практиката на ВКС въззивната инстанция е разделила неимуществените вреди „на две части”-телесни увреждания /социално битови/ и емоционално търпени /морални/ вреди. Поддържа се, че не са отчетени нивата на застрахователното покритие към момента на увредата, както и че САС не е изпълнил задълженията си за обсъди всички правнорелевантни доводи, включени от въззивниците в обхвата на дължимата проверка и имащи значение за правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Позоваването е на противоречие с ППВС 4/68г., с решението по т.д.№ 708/2009г. на 2 г.о. и с решението по т.д.387/2008г. на 2 т.о.
От насрещната страна ЗАД [фирма] е постъпил отговор, в който се поддържа, че не са изложени основания за допускане на касационното обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора, като ответникът е обжалвал само решението в частта за уважаване на исковете на пострадалите лица К. П.-за разликата над 5 000лв. и на С. Д.-над 15 000лв. Счела е за частично основателна жалбата на ответника по отношение на присъденото обезщетение на пострадалите от пътното произшествие, като е съобразила, че К. П., който се е намирал в автомобила, заедно със своя баща, е получил контузия, отоци и кръвонасядания по главата и крайниците и окончателното му възстановяване е било в рамките на 20 дни. Приела е, че обезщетението за тези вреди следва да бъде определено на 5 000лв., а обстоятелството, че К. е станал свидетел на смъртта на баща си в резултат на което е претърпял силен емоционален срив, е счела за относимо към търпените морални вреди от загубата на родителя. Претенцията за неимуществените вреди за причинените на С. Д. увреждания е счетена за основателна за 15 000лв. при отчитане на травмите-контузия и кръвонасядане на носа, на гърдите, на дясната подбедрица и счупване на 6 и 7 ребра в дясно без белодробни усложнения и приключил лечебен и възстановителен период за срок от три месеца. Изложеното е обусловило отхвърлянето на исковете за разликата до уважения от СГС размер съответно 15 000лв. и 20 000лв. САС е мотивирал извод за частична основателност на жалбите на родствениците на починалия Х. С., като след обстойно анализиране на релевантните факти, включително на социално икономическите условия и на обстоятелството, че синът К. е преживял допълнителен шок да стане очевидец на смъртта на баща си, е завишил обезщетението за всеки с по 20 000лв., поради което присъденото от съдилищата е от по 100 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на посочен правен въпрос, а при липса на такъв позоваването на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК е формално. Отсъствието на ясно формулиран въпрос с характеристика на правен е самостоятелна отрицателна предпоставка за възможността решението да бъде допуснато до обжалване. Съдържанието на приложението към касационната жалба се изчерпва с твърдения за неправилност на решението, които са касационни основания, но не и основания за допускане на решението до касационна проверка. Съставът на ВКС, сезиран с искане по чл.288 ГПК не е длъжен да извежда правен въпрос от интепретацията на касатора на изводите на въззивния съд, която в случая е и некоректна, тъй като заявените от ищеца К. П. претенции почиват на две самостоятелни основания, ясно разграничени в разпоредбата на чл.265,ал.1 и ал.2 на отменения, но приложим за спора КЗ и в мотивите на САС отсъства твърдяното от касатора недопустимо разделяне на вредите, търпени от увредено и от пострадало лице. Твърдението за необсъждане на релевантни за спора факти и обстоятелства също е относимо към правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Разноски за насрещната страна не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1645 от 29.07.2014г. по в.гр.д. № 98/2014г. на Софийски апелативен съд в частта отхвърляне на исковете и в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№15296/2012г. на СГС в отхвърлителните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: