2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3142 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационни жалби на ответниците [фирма], на [фирма] и на третото лице помагач на ответната страна [фирма] срещу Решение № 1413 от 19.06.2017г. по в.т.д.№ 2776/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в частта, с която след частична отмяна на решението по т.д.№ 4574/2013г. на СГС, ТО, 8 състав за отхвърляне на иска, „Е.“ и „Н.“ са осъдени на основание чл.55,ал.1, предложение първо и трето ЗЗД да заплатят при условията на солидарност на [фирма] сума в общ размер 10 096 876.39 лв. без ДДС, представляваща сбора от недължимо платени добавки към цената за пренос за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство за периода 01.07.2009г. – 30.06.2012г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба, както и сумата 275 639.12лв.- обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода 10.04.2013г.-18.07.2013г. Решението на САС за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила.
С касационната жалба на „Е.“ се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и отхвърляне на исковете със законните последици. Твърдението е, че в нарушение на разпоредбата на чл.55,ал.1 ЗЗД въззивният съд приел, че „О.“ е материалноправно легитимиран да претендира връщане на платените суми и приел, че „даването“ на имущественото благо е извършено от „О.“, а не от трето за спора лице [фирма]. Поддържа се, че изводът, че плащанията от третото лице „Е. Т.“ към „Н.“ са извършени от името и за сметка на „О.“ е формиран при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Оспорва се правилността на становището на САС, че добавките не са част от цена на услугата пренос, която се дължи по договора за пренос. Поддържа се, че договорът за пренос е основание за плащане на добавките за пренесено количество ел.енергия през процесния период при наличието на утвърдени от ДКЕВР размери на добавките, включени в цената за пренос, дължима на „Н.”. Посочва се, че при съществено нарушение на процесуалния закон – чл.302 ГПК и на материалния закон – чл.21 ЗЕ и чл.13,ал.5 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия е формиран изводът, че Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на ел.енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници, приета от ДКЕВР не е основание за плащане на добавките, защото законовата делегация не уреждала такава компетентност на комисията. Поддържа се, че становището на САС за основателност на исковете за периода 01.07.2009г.-30.06.2010г., основано на съображенията за обявяване за нищожно на Решение Ц-23/25.06.2009г., с което е утвърдена цена на „Н.” за пренос, включваща и добавка за зелена енергия, е неправило и е резултат на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила /чл.12 и чл.235 ГПК/. Същите нарушения се поддържат и по отношение на извода, че в периода 01.07.2009г. – 17.07.2012г. действа една единствена Методика /а не три отделни Методики, приети с протоколни решения съответно на 22.06.2009г., на 25.06.2010г. и на 30.03.2011г./, поради което отмяната на т.5.2. от раздел ІІІ от Методиката, извършена с решение № 1216 от 24.01.2012г. по адм.дело № 14559/2011г. на ВАС, влязло в сила на 17.07.2012г., касае целия период. Твърди се незаконосъобразност на извода, че разпоредбата на чл.13,ал.3 от Правила за търговия с електрическа енергия, действащи от 17.08.2010г., не е основание за заплащане на добавките. Поддържа се, че уважаването на иска от САС и за периода 01.07.2011г. – 30.06.2011г. е без обсъждане на наведените като основание за дължимост на добавките за този период факти; че въззивният съд изобщо не е обсъдил Закона за енергията от възобновяеми източници, в сила от 03.05.2011г., с оглед релевирания довод от ответника, че това е основанието за плащане на добавките след тази дата. Поддържа се, че е налице основание за плащане на добавките през всеки от периодите, за които искът е уважен; че в нарушение на чл.263л,ал.1 ТЗ, въззивният съд е изключил приложението на второто изречение на разпоредбата при определяне на обема на отговорността на двете ответни дружества, които са участници в преобразуването; че неправилно е определен началният момент на изискуемостта на вземането по чл.55 ЗЗД, неправилно законната лихва върху цялата претенция е присъдена от датата на исковата молба, тъй като в хода на процеса е направено увеличение на иска; че неправилно САС е отхвърлил възражението, че сумите за добавка не са останали в патримониума на „Н.“ в качеството му на преносно предприятие и не са преминали в патримониума на „Е.“.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване [фирма] посочва следните въпроси:
1/Кой е активно материалноправно легитимиран да иска връщане на даденото в хипотезите на чл.55,ал.1, предл.първо ЗЗД – лицето, което фактически е дало нещо или страната по нищожното или отпаднало основание. Поддържа се, че САС е счел, че материалната легитимация е на страната по нищожното/отпаднало основание, а този извод е в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 89 по гр.д.№ 1184/2012г. на 3 г.о. Алтернативно се поддържа основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
2/Добавките за зелена енергия /в периода 01.07.2009г. – 30.06.2012г./, както и добавките за енергия от високоефективно комбинирано производство /в периода 01.07.2010г. – 30.06.2012г./, представляват ли част от цената за пренос на ел.енергия и съответно, задължението за плащане на услугата пренос, включва ли и задължението за плащане на тези добавки. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с влязлото в сила решение по т.д.№ 6042/2013г. на СГС, ТО, 18 състав. Алтернативно се поддържа и хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
3/При настъпила преклузия в първоинстанционното производство за събиране на доказателства, може ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства на основание чл.266,ал.3 ГПК само въз основа на оплакване във въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, без да е налице такова нарушение. Твърдението е, че въззивният съд е допуснал изслушването на техническа експертиза, която „О.“ е поискал за първи път в последното съдебно заседание в първата инстанция /03.11.2015г./, след като в заседанието на 16.06.2015г., първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е вменил в тежест на „О.“ да докаже плащане на добавките, чието връщане претендира, но в рамките на това заседание доказателственото искане не е било направено. Въведената допълнителна предпоставка е обоснована с позоваване на т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
4/От кой момент тече погасителната давност в случаите на първия и третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД. Посочва се, че съставът на САС е приел, че вземането става изискуемо от датата на поканата в противоречие с т.7 на ППВС 1/79г.
5/Изречение първо и второ на чл.263л, ал.1 ТЗ, различни хипотези ли уреждат, или се прилагат кумулативно, като първото изречение урежда вида на отговорността, а второто-размера й. Изречение първо на чл.263л, ал.1 ТЗ, предвижда ли неограничена солидарна отговорност на всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените, за която няма значение нито размерът на получените права, нито наличието или отсъствие на разпределение. Поддържа се, че съставът на САС приел, че разпоредбата на изр.второ представлява специфична хипотеза, която не е приложима във всички случаи на отделяне, а разпоредбата на изр.първо предвижда неограничена по размер солидарна отговорност на всички участници в преобразуването, за която няма значение размерът на получените права, нито наличието или отсъствие на разпределение и урежда хипотеза, различна от тази на изр.второ. Според касатора в решението по в.гр.д.№ 7695/2015г. състав на СГС приел, че и двете изречения на чл.263л,ал.1 ТЗ се прилагат кумулативно, поради което е налице допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Алтернативно се поддържа и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
6/При преобразуване на търговско дружество чрез отделяне, отговаря ли по чл.263л ТЗ приемащото дружество солидарно с преобразуващото се дружество към кредитори за задължения, възникнали преди датата на преобразуването, които не са разпределени на приемащото дружество с договора или с плана за преобразуване. Въведената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280 ГПК като се твърди противоречие на изводите на САС по този въпрос с решението по т.д.№ 940/2011г. на 1 т.о. на ВКС.
7/При преобразуване на търговско дружество чрез отделяне, солидарната отговорност на участващите в преобразуването дружества по чл.263л,ал.1 ТЗ, отнася ли се до задълженията за неоснователно обогатяване. Въведена е допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решението по гр.д.№ 3727/2015г. на САС, 8 състав и решението по т.д.№ 1440/2016г. на 5 състав на САС, а алтернативно – и предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
8/Може ли пряка представителна власт да произтича директно от договор за поръчка при извършени действия или изявления на довереника, че действа за другиго. Поставянето на въпроса е във връзка с оспорваната активна материалноправна легитимация на „О.“ и е обосновано с тезата, че ако въззивният съд бе приел, че директно от договора за мандат не може да произтича представителна власт, исковете биха били отхвърлени. Допълнителната предпоставка е т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на решенията по гр.д.№ 916/2012г. на 4 г.о. и гр.д.№ 7200/2014г. на 4 г.о. на ВКС.
В срока по чл. 283 ГПК е постъпило допълнение към касационната жалба на [фирма] и допълнение на изложенията за допускане на касационното обжалване. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца да претендира връщане на суми, платени от трето лице. Твърди се, че не е установено нито основанието нито размерът на отговорността на „Е.“. Поддържа се, че разпоредбата на чл.263и, ал.7 ТЗ е процесуалноправна, а не материалноправна и с конституирането на участник в процеса не възниква автоматично отговорност, а по отношение на всеки един от обикновените другари, ищецът следва да установи вземането си. Твърди се, че въззивният съд не е разсъждавал по въпроса може ли да има солидарна отговорност в хипотеза на неоснователно обогатяване, а приел без обосновка, че при преобразуване задължително възниква солидарна отговорност между участващите в преобразуването дружества. Поддържа се, че добавките се дължат защото е предоставена услуга по пренос и са част от дължимото плащане за тази услуга и че изводите на мнозинството от решаващия състав в обратния смисъл са неправилни. Поддържа се, че САС не е дал точна правна квалификация на иска като са смесени основанията по трите фактически състава на чл.55 ЗЗД – с диспозитива на решението исковете са уважени едновременно като платени при начална липса на основание и като платени при отпаднало основание.
В допълнителното изложение са поставени и въпросите:
9/Длъжен ли е съдът да разграничи отделните фактически състави на чл.55,ал.1 ЗЗД както и да даде точна правна квалификация на иска по чл.55,ал.1 ЗЗД по начин, включващ и указание за конкретния фактически състав от трите, уредени в тази разпоредба, под който подвежда фактите и може ли иск за връщане на една и съща сума да бъде уважен едновременно поради начална липса на основание и поради отпаднало основание при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – цитирани и приложени решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, а като евентуално се поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
10/При преобразуване чрез отделяне, отговаря ли приемащото дружество за задължения на преобразуващото се дружество, ако това задължение не е разпределено на приемащото с плана/договора за преобразуване поради противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 940/2011г. на 1т.о. на ВКС.
Постъпил е писмен отговор от „О.” по касационната жалба и допълнителната касационна жалба на „Е.”. Поддържа се становище за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбите.
Постъпил е писмен отговор от [фирма], в който се поддържа, че подадената от „Е.“ касационна жалба е основателна.
В касационната жалба на [фирма] се твърди, че решението на САС, постановено след отмяна на първоинстанционното решение, е недопустимо, тъй като за ищеца липсва активна материалноправна легитимация, тъй като процесните плащания /с изключение на една сума, платена на 14.03.2011г./ са извършени от трето лице – [фирма]. Изложени са и подробни съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на уважените от САС искове със законните последици.
В изложението си този касатор иска да бъде допуснато касационното обжалване по въпросите:
1/Налице ли е активна материалноправна легитимация за предявяване на иск на основание чл.55 ЗЗД по отношение на ищец, който не е извършил плащане на процесните суми, а претендира връщане на престираното на отпаднало основание поради противоречие на обжалваното решение с ППВС № 1/79г. и решенията по т.д.№ 375/2009г. на 2т.о., по т.д. №297/2012г. на 2 т.о., по гр.д.№ 1050/2013г. на 4г.о., по гр.д.№ 1144/2010г. на 4 г.о., по гр.д.№ 46/2009г. на 4 г.о. на ВКС. Поддържа се и предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
2/Предвид становището на ВАС, с което Методиките на ДКЕВР са определени като общи административни актове, следва ли да се приеме, че с приемането на нов, последващ акт, уреждащ същите обществени отношения следва да се заключи, че предходният е изпълнен и/или действието му е прекратено.
3/Добавките за зелена енергия и високоефективно комбинирано производство, елемент ли са от цената пренос на ел.енергия.
4/Възможна ли е хипотеза за дължимост на плащане на цена пренос без задължение за заплащане на предвидените добавки към нея през ценовите периоди при действието на: Решение Ц-23/25.06.2009г. за периода 01.07.2009г.-30.06.2010г; Решение Ц 030/28.06.2010г. за периода 01.07.10-30.06.11г.; Решение Ц-17/28.06.12г. за периода 01.07.12г.-30.06.13г.
5/Следва ли добавката за зелена енергия да се заплаща от всички потребители, присъединени към ел.преносната мрежа на база консумираното количество ел.енергия, включително и от търговците на ел.енергия за количествата, предназначени за износ, предвид разпоредбите на ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Въведената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280 ГПК, чието приложно поле е обосновано с дословно цитиране на т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Срещу основателността на искането за допускане на касационното обжалване и срещу основателността на касационната жалба е постъпил писмен отговор от „О.-О. енергийни търговци“. В писмен отговор „Ч. Е. България” поддържа становище за основателност на депозираната от „Н.” касационна жалба.
В касационната жалба на трето лице помагач [фирма] се поддържат касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано с твърдението, че фактическото изявление на ищеца, че средствата, с които „Е. технолоджис“ е извършвал плащания към „Н.“ са на „О.”, е направено в становище от 28.07.2015г. след изтичането на преклузивния срок по чл.146,ал.3 ГПК, а с кредитирането на това изявление и приемането на този факт за доказан, САС съществено е нарушил процесуалните правила. Съществените процесуални нарушения са аргументирани и с недопустимостта да бъде кредитирано заключение на експертиза, назначена по искане на ищеца-въззивник в нарушение на правилата на чл.266,ал.3 ГПК. Поддържа се довод за недоказаност на обстоятелството „Е. Т.“ да се е отчел или да е предал полученото на „О.“. Касаторът счита, че изводът на САС, че платените суми са изцяло за сметка на „О.“, не кореспондира с доказателствата. Доводът за нарушение на материалния закон е обоснован с неправилност на извода, че третото лице е действало от името и за сметка на „О.“; с неправилност на извода, че е налице основание за получената ценност, като се поддържа, че институтът на неоснователното обогатяване е неприложим при наличието на договорна обвързаност. Касаторът обосновава, че основанието за плащане на добавките е договорът за пренос и предоставянето на услугата „пренос“, цената за която включва като компонент добавките; че добавките за зелена енергия са част от цената за пренос, а цената за пренос е дължима през целия период от търговците, които сключват сделки за износ на ел.енергия и се дължат от тях въз основа на нормативната уредба, а не въз основа на решение Ц-23 или отменената Методика, приета с Решение на ДКЕВР 94/2010г. Изложени са подобни доводи за дължимост на добавките за всеки един от регулаторните периоди. Оспорва се правилността на извода на САС относно началния момент за изискуемостта на вземането по чл.55,ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК този касатор поставя въпросите:
1/Какво е правното основание за заплащане на процесните добавки към цената за пренос през периода 01.07.2009г. – 30.06.2012г. Поддържа се, че САС за всички процесни периоди не е приел като основание за плащане на добавките нито договора за пренос, нито ценовите решения на КЕВР, а разглеждал единствено Методиката като възможно основание за плащане на добавките. Въведената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречие с решението по т.д.№ 1592/2015г. на 1 т.о. и по гр.д.№ 60011/2016г. на 3 г.о. на ВКС, в които била възприета тезата, че вземането за цената за пренос, /която според касатора включва добавките/, възниква от смесен фактически състав, в който има гражданскоправен елемент – договорът за пренос и административеноправен – решението на КЕВР. Поддържа се, че в настоящия случай и двата елемента на този фактически състав са налице. Алтернативно се поддържа и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
2/Включват ли се в понятието “потребители“ по смисъла на чл.13 НРЦЕЕ само крайните потребители или това са всички потребители, включително и търговците, които сключват сделки за износ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
3/Какъв е характерът на Методиката, приемана от КЕВР в изпълнение на чл.21 ЗЕ – общ нормативен акт или подзаконов нормативен акт. Може ли да се приеме, че с протоколните решения на КЕВР не се приемат нови актове, при положение, че в самите решения е записано „приема Методиката за компенсиране на разходите“. Води ли отмяната на методиката за даден период до приложение на предходната методика при същата допълнителна предпоставка.
4/Ако по силата на законова регламентация е предвидено, че обогатилият се има задължение да се лиши от благото като го прехвърли на трето лице, това значи ли, че искът по чл.55,ал.1 ЗЗД срещу него е неоснователен поради липса на основен елемент от фактическия състав „обогатяването“ при същата допълнителна предпоставка. Посочва се, че въззивният съд стигнал до правилното заключение, че плащането на сумите за добавки от „Н.“ към крайните снабдители е законово регламентирано и поради действието на този механизъм за преразпределение, тези суми не остават у „Н.“, но въпреки това направил погрешен правен извод, че това обстоятелство е без значение за основателността на иска. Допълнителната предпоставка по последните три въпроса е обоснована с тезата за липса на формирана практика на ВКС по тълкуване на приложимата правна уредба към посочените правни проблеми, поради което е необходимо ВКС да се произнесе, за да развие правото и внесе предвидимост и еднаквост в правоприлагането.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на [фирма] против [фирма] по искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Претенцията /съобразно допуснато уточнение и изменение на цената на иска/ е за осъждане на „Н.” да върне платената сума в размер на 6 549 602.35лв. без ДДС, съставляваща добавка за зелена енергия, и платената сума в размер на 4 017 494.38лв. без ДДС, съставляваща добавка за високоефективно комбинирано производство, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и мораторно обезщетение в размер на 285 531.76лв. за периода от 11.04.2013г. – датата на писмената покана до завеждането на иска /16.07.2013г./. В хода на производството на основание чл.263е, ал.7 ТЗ, с оглед вписано преобразуване чрез отделяне на имущество от „Н.”, като ответник по делото е конституиран и [фирма] в качеството му на приемащо дружество на съвкупността от правата и задълженията му по дейността „пренос на ел.енергия”.
Ищецът е поддържал, че е лицензиран търговец на електрическа енергия и износител на ел.енергия, която продава на крайни клиенти на свободния пазар; Че с Решение №Ц-23 от 25.06.2009г. на ДКЕВР комисията постановила, че търговците на ел.енергия за износ също дължат плащане на определения в т.5.2, раздел ІІІ от Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на ел.енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и ел.енергия, приета от ДКЕВР на 22.06.2009г., изменена с протоколно решение № 94 от 25.06.2010г., размер на добавките за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство и бил задължен да заплаща тези добавки за всички количества електроенергия, изнасяни от Р България, считано от м.07.2009г.; Че тези добавки е плащал заедно с дължимата на „Н.” такса за пренос; Че добавките са платени на основание актове на ДКЕВР – Решение Ц-23 и мотивите към него, обявено за нищожно от ВАС, и точка 5.2. от раздел ІІІ от утвърдената от ДКЕВР Методика, отменена от ВАС като незаконосъобразна; Че същевременно останалите решения на ДКЕВР, регулиращи следващите периоди от 01.07.2010 до 31.12.2012г., не съдържат текст, който да вменява задължение за плащане на тези добавки от страна на ищеца; Че последващите редакции на отменената от ВАС Методика не предвиждат заплащане на добавките от търговците-износители на ел.енергия; Че отмяната от ВАС на незаконосъобразните актове на ДКЕВР има конститутивно действие и с обратна сила са отпаднали вменените с акта задължения. Поддържал е, че заплатените в тази връзка добавки подлежат на връщане като платени без основание с оглед прогласената нищожност на решението на ДКЕВР; Поддържал е, че процесните добавки не са същински компонент от цената за пренос, поради което те не са предмет на сключения между страните договор за пренос; те се заплащали към цената за пренос – едновременно с нея, но нямали общо както със самата услуга, така и с цената й; че те са начин за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, поради което са неоснователни твърденията на ответника за наличие на годно правно основание за плащане на исковите суми. Изрично е посочил в исковата молба, че тези плащания са наредени от трето лице – [фирма] по силата на сключен между ищеца и това дружество Договор за финансови услуги от 01.07.2009г., въз основа на който, от името и за сметка на възложителя, „Е. Т.” извършвал плащанията по издадените от “Н.“ фактури; че в платежните документи било вписано точно и ясно основанието за плащане – издадената фактура и договора за финансови услуги, поради което плащането е за сметка на ищеца.
Ответникът “Н.“ в писмените си отговори на исковата молба е твърдял, че сумите са платени по Договор № 48016 от 28.06.2007г., по силата на който „Н.“ предоставя на ищеца услугата „пренос” на ел.енергия срещу заплащане на определена от ДКЕВР цена и че плащанията на тази цена са извършени на валидно правно основание – сключения между страните договор за пренос на ел.енергия, действал в исковия период. Поддържал е че добавките са част от цената за пренос, чийто размер също се определял регулаторно от ДКЕВР, поради което договорът за пренос на ел.енергия урежда изцяло правоотношенията между страните, включително и с оглед процесните добавки; че поради това решенията на ДКЕВР не определят съдържанието на съществуващите договорни правоотношения, както и основанието за извършените плащания; че доколкото ищецът не доказал нищожността на това основание, липсва възможност да се претендира връщане на платеното. Поддържал е, че актовете на ДКЕВР, с изключение на Решение Ц-23 от 25.06.2009г., не са отменени, същевременно в чл.6, т.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници изрично било възложено на ДКЕВР да разработва методика за справедливо разпределение на разликата между пазарната и преференциалните цени на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници между всички потребители, включително и търговците на ел.енергия за износ. Според ответника, с процесната методика не се определят цени, а се регламентира механизмът за справедливо разпределение на нормативно наложените разходи за производство на определен вид ел.енергия. Според „Н.“ отмяната на текста на чл.5.2 от раздел ІІІ от Методиката има действие занапред. Поддържал е, че е имал задължение да събира добавките и да ги плаща на крайните снабдители на ел.енергия като посредник, поради което не е установена неговата пасивна легитимация, доколкото е бил длъжен, след получаване на платените суми, да ги изплати на свой ред на съответните производители на ел.енергия или крайните снабдители; че след като тези суми за добавки не оставали в патримониума на „Н.“, той не носи отговорност за връщането им. Поддържал е, че ищецът не е извършил плащането на исковите суми, поради което не е материално-правно легитимиран да предяви претенциите за неоснователно обогатяване и той предявява чужди права; че част от платежните нареждания сочат като основание „авансово плащане”, без посочен номер на фактура, поради което не могат да се свържат с процесния договор.
В отговора на исковата молба конституираният в хода на производството /с оглед извършеното преобразуване чрез отделяне от „Н.” на правата и задълженията му по дейността „пренос на ел.енергия”/ ответник „Е.“ е поддържал, че исковете са неоснователни. Позовал се е разпоредбата на чл.6, т. 2 ЗВЕИ и възложеното с нея правомощие на ДКЕВР да изработва методика за справедливо разпределение на разликата между пазарната и преференциалните цени на ел.енергия от възобновяеми източници между всички потребители, включително търговците на ел.енергия в случаите на износ; че съгласно чл.35 ал.6 ЗЕ /ред.ДВ бр.98/2008г./, компенсирането на разходите, произтичащи от задължения към обществото се осъществява от всички потребители по недискриминационен начин. Поддържал е, че правното основание се съдържа в разпоредбата на чл.18е от отменените ПТЕЕ от 2009г. и в чл.27 от ПТТЕ /ДВ бр.64/17.08.2010г./, както и произтича от разпоредбата на чл.28,ал.3 ПТЕЕ, в която изрично било посочено, че търговецът заплаща цени за пренос по ел.мрежа, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на съответния мрежов оператор. Посочил е, че както цените за пренос, така и тези за добавките, са утвърдени от ДКЕВР по силата на чл.21,ал.1,т.8 вр.чл.30,ал.1,т.10 от ЗЕ и в исковия период са приети четири решения на ДКЕВР в тази връзка: Решение Ц-23/25.06.2009г. за периода 01.07.2009-30.06.2010г.; Решение Ц-030/28.06.2010г. за следващия едногодишен период; Решение Ц-22/29.06.2011г. за следващия едногодишен период; и Решение Ц-17/28.06.2012г. за следващия едногодишен период 01.07.2012г.-30.06.2013г.; че във всяко от тях се съдържа и цена за добавките и актовете не са отменени, освен в обжалваната от „О.” част на първото решение; че за всеки регулаторен период ДКЕВР се произнасяла със съответно решение и ищецът дължал цена за осъществения пренос. Този ответник е поддържал, че процесните добавки имат значението на допълнителен компонент от цената за пренос; че процесната Методика не определя цените в енергетиката, а обхвата, реда и начините за компенсиране на задълженията на доставчика към от обществото; че доколкото „Н.” е бил задължен да ги събира и да ги възстановява на всеки един от крайните снабдители, не следва да отговаря по предявените искове за връщане на платените добавки, тъй като те не са част от патримониума на „Н.“ и „Е.“; че крайни снабдители са [фирма], [фирма] и [фирма]; че основанието за плащане на процесните добавки е договорът за пренос, съгласно който, ДКЕВР определя размера на цената за пренос, а липсата на доказателства за плащане на суми за добавки, извън регулираната цена, обуславя неоснователността на претенциите.
От фактическа страна съставът на САС е приел, че „Н.“ притежава от 2004г. лицензия за пренос на електрическа енергия на територията на Р България за срок от 35 години, а „О.“ е лицензиран търговец на ел.енергия, както и че между двете дружества, с оглед осъществяваната им съгласно обхвата на лицензиране дейност, е сключен на 28.06.2007г. Договор № 48016/28.06.2007г. за пренос на ел.енергия с неограничен срок на действие; че съгласно чл.1 ищецът се е задължил да плаща на „Н.” услугата по действащата цена за пренос, утвърдена от ДКЕВР; че съгласно чл.3, цената за пренос е регулирана и се утвърждава от ДКЕВР, а страните не могат да договорят различна цена от утвърдената; че цената ищецът е задължен да плаща срещу издадена фактура до 10-то число на текущия месец /чл.6/, по банков път с преводно нареждане по банковата сметка на „Н.“ /чл.7/. За безспорно е прието, че действието на договора не е прекъснато от страните и той е действал в исковия период.
Обсъдено е, че с Решение №Ц-23 от 25.06.2009г. на ДКЕВР, е утвърдена, считано от 01.07.2009г. спрямо „Н.“, единична цена, по която дружеството в качеството му на преносно предприятие пренася ел.енергия през електропреносната мрежа /9,03лв./МВтч/, като са посочени и ценообразуващите елементи /необходими годишни приходи; регулаторна база на активите; норма на възвращаемост на капитала; прогнозни количества ел.енергия за регулаторния период/; че с него е утвърдена и добавка към цената за пренос за зелена енергия – 2,12 лв./МВтч, при посочени елементи /прогнозни разходи на обществения доставчик и крайните снабдители за закупуване на ел.енергия, прогнозни количества ел.енергия, доставени в електропреносната и ел.разпределителните мрежи за продажба и пренос/; че в мотивите към това решение е посочено, че „добавката да зелена енергия се заплаща от всички потребители, присъединени към електропреносната мрежа на база консумираното количество ел.енергия и от търговците на ел.енергия за количествата ел.енергия, предназначени за износ”.
САС е обсъдил и че, в т. 4 на утвърдената от ДКЕВР Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на ел.енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и ел.енергия, е посочено, че в решението за цени на ел.енергия ДКЕВР определя като отделни компоненти към цената за пренос и добавките, които съгласно т.5.2., се заплащат и от търговците на ел.енергия за количествата, предназначени за износ.
Като безспорно е прието, че с Решение № 8251/11.06.2012г. по адм.д. №4537/2012г. на ВАС, І колегия, 5-членен състав, е оставено в сила Решение №1216/24.01.2012г. по адм.д.№ 14559/2011г. на ВАС, с което по жалба на „О.” е отменена т.5.2. от раздел ІІІ от Методиката. Обсъдено е, че в мотивите и на двете съдебни решения съставите на ВАС са приели, че Методиката е издадена от ДКЕВР на основание чл.13,ал.5 НРЦЕЕ вр.чл.35,ал.5 ЗЕ, и тя не е нищожна поради липса на материална компетентност на издаващия я орган – ДКЕВР, както е поддържал жалбоподателят „О.”, но поради допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването й /провеждане на обществено обсъждане, начин и форма на провеждане на заседанията на ДКЕВР, кворум, мнозинство при приемането й, необнародването й ДВ/, тя е незаконосъобразна.
За безспорно е установено и, че с Решение №13659/31.10.2012г. по адм.д.№11302/2012г. на ВАС-Петчленен състав, е оставено в сила Решение №9942/09.07.2012г. по ад