2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 27.03. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1051 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „АСМ”ООД.
С Решение № 2087 от 04.02.2019 год. по гр.д.№ 2141/2018 год. ІІІ-ти състав на Софийски апелативен съд, произнасяйки се по жалбата на „Грууп Интернешенъл”ООД е отменил отхвърлителното Решение № 345 от 16.02.2018 год. по т.д.№ 4588/2015 год. на Софийски градски съд и е уважил предявеният от „Грууп Интернешънъл”ООД срещу „АСМ”ООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 200000 лв. Присъдил е разноски.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът „АСМ”ООД сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с въпросите и противоречие с посочената практика както следва:
„1./ Следва ли по конкретното дело разпоредбата на чл.264 ал.2 ЗЗД да намери приложение относно възражението на ответника, че не дължи процесното възнаграждение? Следва ли по процесния договор за изработка, който има за предмет овеществения труд на изпълнителя, насочен към постигане на определен резултат, да се приложи правилото (презумпцията) на чл.264 ал.3 ЗЗД, и то към момент, към който не е ясно дали е постигнат договореният от страните резултат в чл. 1.1. – намаление с 25% на стойността на изпълнение на проекта, което условие за заплащане на дължимото възнаграждение?”
Противоречието със съдебната практика касаторът свързва с произнасянето на ВКС по правни въпроси, съдържащи се в Решение № 12 по т.д.№ 239/2012 год на І т.о.; Решение № 5 от 15.03.2010 год. по т.д.№ 390/2009 год. на І т.о.; Решение № 87 от 02.10.2017 год. по т.д. № 2804/2015 год. На І т.о. и Решение от 30.07.2014 год по т.д. № 1843/2013 год. на ІІ т.о.
2./ „Следва ли по конкретното дело, съдът да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, касаещи възникването на вземане на ищеца за възнаграждение, в това число и приетата по делото тройна СТЕ?”.
Този въпрос се свързва с противоречие с произнасянето на ВКС с Решение № 183/30.06.2017 год. по гр.д. № 4028/2016 год. на ІV г.о.; Решение № 800 от 22.03.2011 год. по гр.д. № 776/2009 год. на IV г.о. и Решение № 57/19.05.2017 год. по гр.д. № 3457/2016 год. на І г.о.
3./ „Следва ли по конкретното дело вземания на ответника, които не съставляват част от брутната печалба по процесния договор за изработка от 24.04.2014 г. (не съставляват брутна печалба от Проекта), да участват при формирането на възнаграждението на изпълнителя? Може ли по конкретното дело съдът да основе решението си на обстоятелството, че вземанията на ответника, произтичащи от Арбитражно решение от 20.10.2016 г. на АС София, са вземания по „Проекта“, но без този факт да е установен по делото?”.
Твърдението е за противоречие с Решение № 67 от 30.07.2014 год. по т.д.№ 1843/2013 год. на ІІ т.о.; Решение № 150 от 22.12.2016 год. по т.д.№ 1704/2015 год. на І т.о.; Решение № 199 от 06.03.2018 год. по т.д.№ 735/2017 год. на І т.о.; Решение № 186/14.01.2016 год. по гр.д.№ 5980/2014 год. на І г.о. и Решение № 264 от 12.02.2015 год. по гр.д.№ 6457/2013 год. на ІІІ г.о.
4./ „Следва ли по конкретното дело възнаграждението на изпълнителя да бъде определено в размер на себестойността на услугата (200000 лв.), както и в допълнение – отделно възнаграждение в размер на 25% от брутната печалба от „Проекта“ ?
Твърдението е за противоречие със съдебната практика, обективирана в Решение № 191/13.12.2016 год. по т.д.№ 3015/2016 год. на І т.о. и Решение № 234/12.10.2017 год. по гр.д. № 4348/2016 год. на ІV г.о.
Основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт, касаторът аргументира с това, че изпълнителят е неизправна страна по договора и не му се дължи възнаграждение, формирано на базата на брутната печалба; неправилни са изводите относно нейните компоненти и включването на вземането по решението на арбитражния съд като приход без то да е събрано.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Грууп Интернешенъл”ООД, чрез процесуалния си представител е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски съобразно заплатеното адв. възнаграждение, възлизащо на 6636 лв.
Становището на настоящия съдебен състав по наличието на предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Грууп Интернешенъл”ООД искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД, произтичащ от сключен между страните по делото на Договор № 5/2014 от 24.04.2014 год. по който „АДМ”ООД е възложител, а „Грууп Интернешънъл”ООД – изпълнител. Договорът има белезите на договор за изработка и е във функционална връзка със сключен предходен договор между „АСМ”ООД и „Едуард Миролио”ЕАД с № BG161РО003-2.3.01-0039 (наричан в договора и документите към него „проект”) за повишаване на конкурентоспособността чрез утилизация на отпадъците и въвеждане на енергоспестяващи мерки. Процесният договор има обслужващо предназначение спрямо договора с акционерното дружество и неговият предмет е посочен в чл.1.1 – оптимизиране/намаляване с 25% стойността на изпълнение на проекта. Съгласно чл.2.1 на договора, възнаграждението е определено в размер на 200000 лв. На същата дата страните са приели анекс към договора в частта за възнаграждението (изменение на чл.2.1 от договора), като са постигнали съгласие размерът на възнаграждението да е „в размер на 25% от брутната печалба на „Проекта” без ДДС”. Посочили са, че „себестойността на услугата е 200000 лв. без ДДС”, като са посочили разпределяне на сумата в 5 пункта по видове дейности.
Твърдението по исковата молба на изпълнителя е, че след извършените междинни разплащания, останало е неизплатено възнаграждение в размер на 200000 лв., които претендира по съдебен ред.
Ответникът-възложител е оспорил иска, позовавайки се на неизпълнение на основното задължение по договора, а именно – оптимизиране/намаляване с 25% стойността на изпълнение на проекта. Твърдението му е, че извършените от ответника дейности не са довели до такова намаляване и с извършените вече разплащания е погасил задълженията си съобразно извършената и приета работа.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен. Позовал се е на неизпълнение на задължението на изпълнителя за оптимизация на проекта, както и на това, че окончателното възнаграждение е функция от брутната печалба, а такава не е формирана.
За да отмени първоинстанционния акт и уважи изцяло предявените искове, съставът на САС се е позовал на чл.264 ал.2 ЗЗД предвид безспорно установеното приемане на работата от възложителя, което е преклудирало правото му да възрази срещу качеството на изпълнението. В хипотезата на приета работа възложителят е длъжен да заплати и вторият компонент от възнаграждението (освен себестойността на работата), а именно 25% от печалбата. Приел е, че печалбата възлиза на 1317051.94 лв. и дължимото възнаграждение би следвало да бъде 329262.98 лв., но доколко е претендирана сумата 200000 лв., присъден е този размер. Формирането на печалбата е чрез приспадането на направени по проекта разходи в размер на 4312426.29 лв. от приходи от проекта в размер на 5629478.23 лв. (приходи от дейност 4250000 лв. + присъдени с арбитражно решение 1379478.23 лв.).
Становището на настоящия съдебен състав е, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на цитираните по-горе въпроси.
Видно от формулировката им, въпросите не отговарят на селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за правни такива. Те касаят конкретиката на спора и съставляват отправени към съда питания за правилността на въззивния акт. Цитираните решения на по сходни казуси не обективират противоречие с практиката по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. и не съставляват основание по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол. Ще следва да се отбележи, че те формират практика по правни въпроси, различни от цитираните по-горе, дори решението по конкретния казус (казуална част) да касае сходен спор.
За пълнота на изложението във връзка с въпроса по п.3, за липса на факти, че арбитражният спор има връзка с настоящия, ще следва да се отбележи, че арбитражното решение е приложено по делото на СГС (л.335-346) и уваженият арбитражен иск на „АСМ” срещу „Е.Миролио”ЕАД, произтича от неизпълнението именно на договор № BG161РО003-2.3.01-0039, спрямо който договорът между страните по настоящето дело има качеството на обслужващ, както изрично е посочено в него.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, това основание не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол, което също не е налице.
С оглед изхода на спора касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 6636 лв., съобразно заплатеното адв. възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2087 от 04.02.2019 год. по гр.д.№ 2141/2018 год. ІІІ-ти състав на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „АСМ”ООД да заплати на „Грууп Интернешенъл”ООД сумата 6636 лв. (шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева), на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.