О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 07.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 699 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” с ЕИК-[ЕИК] срещу тази част от Решение № 46 от 07.01.2019 год. по гр.д.№ 4539/2018 год. на Софийски апелативен съд с която съставът на САС, произнасяйки се по жалбата на Ц. А. Й. е отменил частично Решение № 5422 от 13.08.2018 год. по гр.д.№ 2305/2017 год. в отхвърлителната му част и е присъдил на Ц. Й. на основание чл.432 ал.1 КЗ още 21000 лв. В частта с която Софийски градски съд е ангажирал отговорността на застрахователното дружество за заплащане на обезщетение в размер на 24000 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответницата по касация Ц. Й., чрез процесуалния си представител е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски.
Ищцата е пострадала при ПТП на 08.08.2016 год.
В качеството на пешеходец е била ударена от лекотоварен автомобил „Рено Мастер” в резултат на което е получила телесни увреждания. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД”Армеец”АД, Й. е предявила срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – в размер на 70000 лв.
Ответникът по иска „Застрахователно дружество Армеец” не е оспорил пасивната си материалноправна легитимация. Оспорил е иска по размер, като е направил и възражение по чл.51 ал.2 ЗЗС, че с поведението си, движейки се по пътното платно ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Първоинстанционният Софийски градски съд е счел, справедливият размер за обезщетяване на вредата, претърпяна от Й. е 24000 лв. Счел е, че тя не е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като действително се е движела по пътното платно, но в участъка е липсвал тротоар или пътен банкет.
Сезиран с въззивната жалба на Й. в частта с която искът и е бил приет за неоснователен, съставът на САС е приел, че за обезщетяването на Й. следва да бъде присъдена сумата 45000 лв. Мотивирал се е с това, че по отношение на уврежданията на ищцата-въззивник – счупване на костите на носа; счупване на предната стена на максилиарния синус; разкъсно–контузни рани в дясна супраорбитална област и корена на носа, на горната устна и на венеца на горната челюст; мозъчно сътресение със загуба на съзнанието и контузия на главата; девиация на носната преграда, неврит на десния слухов нерв, периферен световъртеж, намаление на слуха на дясното ухо – лека степен на тежко чуване са налице непреодолими остатъчни явления, които са сигурен бъдещ източник на битов и психологически дискомфорт. Позовал се е на възрастта на ищцата към датата на ПТП – близо 70 год. и на икономическите условия в страната към същия момент.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат общо основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпроса: “Размер на обезщетението за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в съответствие с чл.55 от ЗЗД – недопустимост на неоснователното обогатяване. При какво парично изражение на обезщетението за неимуществени/морални вреди (болки и страдания) на пострадалия не би се стигнало до неоснователното му обогатяване?”. В изложението се съдържа позоваване на т.11 от ППВС № 4/1968 год.
Дори да би се приело, че посоченият въпрос има характеристиката на правен такъв, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год (становище, което настоящият съдебен състав не споделя) то и в този случай основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не би било налице. С т.11 на Постановление № 4/1968 год. Пленумът на Върховния съд на Република България е посочил задължението на съдилищата да сочат конкретни критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Нито от мотивите, нито от диспозитива на Постановлението може да се изведе тезата, че определеното от съда обезщетение или част от него би могло да бъде квалифицирано по чл.55 ЗЗД.
Съдебният състав не счита, че би допринесла за точното прилагане на закона и развитието на правото и корелацията между чл. 52 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД.
Разноски на ответницата по касация ще следва да бъдат присъдени по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. В представеният списък по чл.80 ГПК размер не е посочен, съдържа се препращане към Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения. Съдебният състав счита, че в съответствие с чл.9 вр.чл. 7 от Наредбата, касаторът ще следва да заплати на адв. Ц. Й. сумата 850 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 46 от 07.01.2019 год. по гр.д.№ 4539/2018 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” с ЕИК-[ЕИК] да заплати на адвокат Л. Г. от АК [населено място] с адрес [населено място],[жк]бл.109П ет. 7 ап.21 сумата 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) на основание чл.78 ал.3 вр. чл.38 ал.2 ЗАдв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.