Определение на ВКС-ТК, І т.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 27.03. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1317 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на синдика на ЕТ”М и Д – Методи М.” (н) срещу Решение № 1190 от 19.02.2019 год. по гр.д.№ 7406/2018 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено Решение № 319918 от 23.01.2018 год. по гр.д.№ 18351/2016 год. на Софийски районен съд. С него е отхвърлен предявеният от синдикът на несъстоятелния търговец М. срещу „Евро Кънекшънс”ЕООД иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на два недвижими имота, поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на цената.
Синдикът на ЕТ ”М и Д – Методи М.” (н) е предявил срещу „Евро Кънекшънс”ЕООД иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на два недвижими имота, обективиран в нот.акт № 126 т.ІV рег. 20991 д.№ 978/2012 год. на нотариус с рег.№ 039 И. Д.. Договорът е сключен на 12.10.2012 год. и в чл.3 от него е постигнато съгласие за продажбена цена в размер на 70000 лв. за двата имота общо, платима в 3-дневен срок от сделката. В чл.5 е посочено, че плащането ще бъде по банков път, чрез избрана от страните банка.
Няма спор, че от 2013 год. по отношение на продавача е открито производство по несъстоятелност, видно от постановеното по реда и на основание чл.632 ТЗ на 03.06.2013 год. по т.д.№ 7983/2012 год. год. решение на Софийски градски съд. Началната дата на неплатежоспособност е 31.12.2011 год. Няма спор и относно това, че предвиденият в договора 3-дневен срок за плащане е спазен.
Твърдението по исковата молба е, че продажбената цена не е реално платена, тъй като постъпващите по сметката на продавача суми са били изтегляни от него, предавани на купувача и отново превеждани по банков път.
Последователно поддържаната теза на ответното дружеството е, че е изправна страна по сделката и е заплатило цената по банков път макар и на няколко транша, което не противоречи на договора.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е недоказан, доколкото е установено, че сумата 70000 лв. е постъпила по банков път от сметка на ответника по сметка на ищеца.
Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на СГС въз основа на събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства също е приел, че ищцовата теза за липса на реално плащане е недоказана. Посочил е, че твърдяното обстоятелство, че продавачът е предавал сумите на управителя на ответното дружество, след което той е захранвал банковата сметка на последното и от така внесената сума е извършвал следващия превод по банковата сметка на ищеца, не може да се установи от експертизите по делото. Предаването на пари от страна на продавача на купувача е положителен факт, доказателствената тежест за който е на ищеца. Установено е единствено получаването на сумите по банков път, но не и какво се е случило с тях след като са били изтеглени. Квалифицирал е като хипотетична възможността за предаването им обратно на купувача, но изрично е посочил, че съдебното решение обаче не може да се основава на предположения, а само на сигурно установени факти. Дори да би била налице симулация, тя е останала недоказана. Поради това е потвърдил първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Първото от основанията за допускане на касационен контрол касаторът свързва с противоречие с практиката на ВКС по процесуални въпроси за правомощията на въззивния съд. Формулирани са така: „1./ Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да приеме своевременно представени от страната писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото?; 2./ Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила, не е бил изслушан от първоинстанционния съд?; 3./ Може ли съдът да не приеме за доказан определен факт, в случай, че за доказване на същия няма пряко доказателство, а само косвени такива?; 4./ Може ли съдът да излага в решението си взаимно изключващи се и противоречиви мотиви?; 5./ Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на целия доказателствен материал, събран по делото?”.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва със значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото, произнасянето на ВКС по материалноправните въпроси: „1./ При какви материалноправни предпоставки може да се приеме, че е налице изпълнение на задължението на купувача за внасяне на продажната цена по сделка за покупко-продажба на недвижими имоти в хипотеза на извършени множество частични плащания по него, които формално установяват внасяне на цялата дължима по договора сума, но по делото е установен недостиг на финансови средства у купувача за закупуването на имотите?; 2./ Какви са критериите за определяне на неизпълнената част от продажната цена на продаваемата се вещ като незначителна, с оглед интереса на кредитора, съобразно разпоредбата на чл.87 ал. 4 ЗЗД – хипотеза при която не се допуска разваляне на договора?”. Мотивирал се е с това, че по вторият въпрос е налице практика на тричленни състави на ВКС по реда на ГПК-1952 год.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице която и да е от предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното. Въпросите, за които касаторът твърди, че е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по естеството си съставляват твърдение за допуснато от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, осуетили изясняването на фактите по делото. Дори да биха били квалифицирани като правни такива по смисъла на ОСГТК, то и в този случай те не биха имали качеството на обуславящи изхода на спора. Това е така, поради обстоятелството, че във въззивното производство са приети са писмени доказателства (банкови документи). Съставът на СГС е допуснал и нова експертиза. Т.е. неоснователен отказ за попълване на делото с доказателства липсва. Оставено е без уважение искане за разпит на служители на „УникредитБулбанк“АД и прилагане на документи от преписка на ЧСИ, като становището на състава е мотивирано. Дори да би било допуснато нарушение на процесуалния закон (становище, което съдебният състав не споделя), това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на посочените по-горе въпроси. Първият от тях е изцяло хипотетичен, като следва да се напомни обстоятелството, че цената по сделката е платена изцяло и в срок. Недостигът на финансови средства у купувача е бил използван като косвен аргумент в обслужване на тезата, че произхода на средствата с които е платил цената са били от продавача, а не негови собствени. Като е приел за недоказан факта, че произхода на средствата за плащане е от продавача, въззивният съд хипотетично е посочил, че дори да е бил налице недостиг на средства у приобретателя (съобразно счетоводното установяване), то този недостиг е бил незначителен с оглед цената по сделката и дори този размер да не е бил платен, то би била налице хипотезата на чл.87 ал.4 ЗЗД. Т.е. не се касае за становище на въззивния съд, което би обусловило крайния му извод, а на обсъждане на тезата на ищеца за произхода на сумата.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1190 от 19.02.2019 год. по гр.д.№ 7406/2018 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.