О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 16.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дeсети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Емил Марков
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 911 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Национална агенция по приходите (НАП) срещу Решение № 56 от 08.01.2018 год. по т.д.№ 920/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на НАП срещу Решение № 2285 от 30.12.2016 год. по т.д.№ 1824/2016 год. на Софийски градски съд. С него е била отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ, депозирана от НАП за откриване на производство по несъстоятелност на „Провити Дистрибюшън”ЕООД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3 ГПК.
Ответникът по касация „Провити Дистрибюшън”ЕООД не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
За да отхвърлят искането на НАП, съдилищата са приели, че молителят НАП не е доказал качеството си на кредитор на ответното дружество по вземането, дало основание за иницииране на производството по несъстоятелност.
Вземането е в размер на 49989.19 лв. главница и 5772.54 лв. обезщетение за забава и за него е съставен Акт № 75 от 18.12.2015 год. за установяване на частно държавно вземане. То произтича от сключен на 14.02.2013 год. Договор № BG161PO003-1.1.05-0287-C0001 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 год.” Предмет на договора е разработването на бактериален препарат с имуностимулиращ и профилактичен противовъзпалителен ефект в храносмилателния тракт. Срокът за изпълнение е 24 месеца, а максималната обща сума на проекта е 477393.40 лв., платима поетапно. Междинните плащания са обусловени от представянето на междинни отчети, които се състоят от техническа и финансова част в съответствие с клаузи по приложение ІІ на договора. Междинните плащания (от бенефициера) са за действително извършени и платени (от бенефициента) разходи.
Безспорно е, че действието на договора е прекратено в резултат на отправено от бенефициента изявление, че изпълнението е станало невъзможно.
Сумата за която е съставен АУЧДВ, обусловила искането по чл.625 ал.1 ТЗ, е формирана от извършените от бенефициера две междинни плащания, като получаването на сумите не се оспорва от бенефициента – ответник по молбата по чл.625 ал.1 ТЗ, който не е заявил становище пред нито една от предходните инстанции.
Изводът на състава на СГС, възприет и от въззивния съд е, че ответникът не дължи връщането на сумите по междинните плащания, поради това, че договорът е прекратен при тази от хипотезите на чл.11.1 от него, според която получаването на средствата е за покриване на сертифицирани разходи.
Сезиран с въззивната жалба на НАП, съставът на САС също е счел, че прекратяването на договора не е в твърдяната от въззивника хипотеза на чл.11.6 на договора, съобразно бенефициентът следва да възстанови сумите по междинните плащания.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с: 1./ Противоречие с практиката на ВКС, а именно с Решение № 218/16 год. по гр.д.№ 1306/2016 год. на ІV г.о. по въпроса „Когато едната от страните е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е изпълнена процедурата по конкретен договор или тази по чл.87 ЗЗД, двустранният договор се прекратява. Развалянето прекратява облигационната връзка, като развалянето има обратно действие, т.е. договорът се заличава с обратна сила”; 2./ с Решение № 231/2013 год. по т.д.№ 1268/2011 год. на ІІ т.о. по въпроса „страните по договора трябва да изпълняват точно, добросъвестно и съобразно закона задължения, които са уговорили при сключване на договора.”.
Посочените решения на ВКС съдържат принципни становища по прилагането на чл.87 и чл.88 ЗЗД, като следва да се отбележи ограничението в чл.88 ал.1 ЗЗД по отношение на договорите с продължително или периодично изпълнение. Произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с произнасянето на ВКС по посочените по-горе въпроси с оглед на това, че разглежданата от него хипотеза е била различна и обвързана с конкретни договорни клаузи – в кои случаи не се дължи връщане на даденото по междинното плащане (обвързано с конкретно документиран резултат) и в кои случаи се дължи.
Не е налице и второто въведено основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран въззивен съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Твърдението в изложението за очевидна неправилност на решението поради неправилното игнориране на наведения от НАП довод, че бенефициентът е отговорен за неизпълнението на договора, а преведените суми подлежат на възстановяване след прекратяване на облигационната връзка не обосновава валидна предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 56 от 08.01.2018 год. по т.д.№ 920/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.