4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№400
София, 19.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Емил Марков
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2872 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „БОБИ-2004”ЕООД срещу Решение № 1768 от 10.07.2018 год. по т.д.№ 6035/2017 год. на Софийски апелативен съд с което САС е отменил Решение № 4332 от 17.08.2017 год. по т.д.№ 133/2016 год. на Благоевградския окръжен съд и е отхвърлил предявените от „БОБИ-2004”ЕООД срещу „ДЖИ ЕС ПРОПЪРТИС”ООД обективно съединени искове с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД съответно за сумите 100000 лв. главница, 50000 лв. договорна лихва и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху главницата. Исковете са предявени при условията на частичност.
Чрез постъпил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от ответникът по касация „ДЖИ ЕС ПРОПЪРТИС”ООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Изразява становище и за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение от 5000 лв. Приложен е банков документ за извършено плащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и основанието по чл.280 ал.2 ГПК в хипотезата „очевидна неправилност”.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от посочените основания за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Благоевградския окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Твърдението на „БОБИ-2004”ЕООД, представлявано от Г. П. е, че исковите суми произтичат от сключен на 29.05.2007 год. договор за заем за сумата 881000 лв., като сумите са преведени по банков път. В договора е постигнато съгласие за престиране на заемната сума на траншове, уговорена е възнаградителна лихва и падеж да задължението през 2015 год.
Последователно подържаната теза на ответника е, че договорът от който произтича вземането е недействителен тъй като е антидатиран и сключен без представителна власт за заемателя и не поражда задължения за него. Противопоставил е възражение за изтекла погасителна давност.
Първоинстанционният съд е счел възраженията за неоснователни, а аспорването на договора – недоказано. Уважил е исковете с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД изцяло, съответно за 100000 лв. и за 50000 лв. Искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е уважен до размера на 4119.33 лв.
Сезиран с жалбата на ответника „ДЖИ ЕС ПРОПЪРТИС”ООД, Софийски апелативен съд е приел за безспорно направените от ищеца плащания и реалното получаване на сумите по 13-те платежни нареждания от ответника. Установено е, че те са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни и то в размера посочен от ищеца-заемодател. Приел е за установено от заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, че е върната част от тях, възлизаща на 500000 лв. по три плащания през 2008 год. с посочено основание „частично връщане на финансов заем“. Съставът на САС изрично е посочил, че приема наличието на заемни правоотношения между страните и именно за сумата от 881000 лв., но не и че тези правоотношения са материализирани от договора от 29.05.2007 год. на който се основават исковете. Констатирал е, че договорът е подписан и за двете страни от Г. П.. Към 2007 год. и до 2008 год. П. действително е представлявал не само „БОБИ-2004”ЕООД, а и „ДЖИ ЕС ПРОПЪРТИС”ООД, но договорът е антидатиран. Съставен е много по-късно и то по време, когато Г. П. вече не е представлявал „ДЖИ ЕС ПРОПЪРТИС”ООД.
Аргументирал се е с това, че в чл.11 на договора е включена арбитражна клауза с посочен арбитраж (Арбитражен съд при Българската бизнес асоциация [населено място]), който е възникнал в правния мир едва през 2011 год., който факт е безспорно установен по делото. От това следва, че най-ранната възможна дата за съставянето на договора е през 2011 год., когато П. не е имал представителна власт спрямо заемателя. Поради това, че ответникът незабавно по смисъла на чл. 301 от ТЗ се е противопоставил на действията на П. (сключване на договор без представителна власт), този договор не е произвел действие. Поради това, няма действителна клауза за възнаградителна лихва от 10% годишно, а посочената в него падежна дата 31.12.2015 год. не обуславя началния момент на погасителната давност. Като падежни дати следва да се считат датите на извършените банкови преводи, крайната от които е 12.10.2007 год. От това следва, че е основателно е и възражението за изтекла погасителна давност, доколкото искът е предявен на 27.05.2016 год.
Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Следва ли да се приеме (презюмира), че е налице действие, потвърдено при условията на чл.301 ТЗ, съответно чл.42 ал.2 ЗЗД, връщането на част от сумите по дадения заем и осчетоводяването на заема при ответника, при условие, че връщането на сумите е станало след като П. вече не е бил представител на ответника?; 2./ При направено възражение от ответника, заложено в исковата молба за недопустимост на предявения иск, поради неговото преждевременно предявяване, следва ли да се разглежда последващо възражение от същата страна за погасяване на вземането по давност. Възражението за преждевременност на иска, направено от ответника не изключва ли възражение за давност. Не може да тече давност за вземане, което не е започнало да тече.”.
По отношение на посочените въпроси, предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Нито един от тях няма качеството на обуславящ изхода на спора. Първият от тях касае заемно правоотношение за, наличието на каквото САС не е отрекъл. Изрично е посочил, че през 2007 год. е предоставена в заем сума от 881000 лв., а през 2008 год. е върната сумата 500000 лв. Това, обаче не е станало по този договор за заем на който се основава исковата претенция. Т.е. дори да би се приело, че плащането съставлява потвърждаване по чл.301 ГПК (която теза според настоящия състав дори не е спорна), то би потвърдило други заемни правоотношения, а не по антидатирания договор. Не би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото и произнасянето по втория въпрос. Това е така поради факта, че се касае за защитни възражения на ответника, които могат да бъдат кумулативни, алтернативни, а възможно и взаимноизключващи се, съпоставката между които обаче не няма обвързващо значение за съда.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът ще следва да заплати на ответника сумата 5000 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1768 от 10.07.2018 год. по т.д.№ 6035/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „БОБИ-2004”ЕООД да заплати на „ДЖИ ЕС ПРОПЪРТИС”ООД сумата 5000 лв. (пет хиляди лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.