О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 11.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 873 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С частна касационна жалба ищцата Т. П. Ю., гражданка на Руската федерация обжалва Определение № 4143 от 19.12.2017г. на САС, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено Определение № 5894 от 09.10.2017г. по т.д.№ 5862/2015г. на СГС, 2 състав за връщане на исковата молба с правно основание чл.29,ал.1 ЗТР за установяване по отношение на [фирма], [населено място], че поисканите за вписване в ТР със заявлението от 17.09.2015г. по партидата на ответното дружество промени в обстоятелства – смяна на адреса на управление на дружеството и смяна на управителя на дружеството, са недопустими като поискани от неоправомощено лице, както и в частта за потвърждаване на порвоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска по чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД срещу [фирма] за установяване недействителността /неистиността/ на два документа – пълномощно от 29.06.2015г. от името на Т. Ю. за упълномощаване на Х. В. и договор от 15.09.2015г. между продавача Т. Ю., представлявана от Руси Г., преупълномощен от Х. В. и купувач К. Д. Б. по чл.129,ал.2 ТЗ за прехвърляне на дяловете от капитала на [фирма].
Оспорва се правилността на извода на САС, че за ищцата не е налице правен интерес от търсената с иска по чл.29 ЗТР защита, тъй като по подаденото от неоправомощеното лице заявление от 17.09.2015г. е постановен отказ за вписване от длъжностното лице по регистрацията. Твърдението е, че се иска установяване на недопустимост на подаденото искане, „а не на неизвършено вписване“, поради което ищцата има правен интерес от търсената с този иск защита. По отношение на иска по чл.124,ал.1 ГПК се твърди, че той не е бил предявен срещу дружеството, а ответници по него са Х. В. и К. Б., поради което САС е следвало да обезсили, а не да потвърди определението на СГС за прекратяване на производството срещу [фирма].
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ Може ли да се приеме, че за едноличният собственик на капитала на търговско дружество липсва правен интерес да поиска установяване по съдебен ред, че заявените за вписване промени по партидата на дружеството са от неоправомощено по смисъла на ЗТР лице, ако длъжностното лице е постановило отказ от вписването им.
2/ С оглед охранителния характер на регистърното производство и възможността същият заявител да поиска вписване в ТР на същите обстоятелства по постановения отказ, може ли да се приеме, че за едноличния собственик на капитала е налице правен интерес от водене на този установителен иск или „правният интерес ще е налице само при подадено заявление от същия заявител за същите обстоятелства или правният му интерес ще възникне само при извършено вписване“.
Допълнителната предпоставка е обоснована с тезата, че „по повдигнатите въпроси касационното обжалване е допустимо на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, тъй като няма постановена съдебна практика и поставените въпроси имат своето принципно значение, още повече, че нямат законодателно разрешение и няма постановена константна съдебна практика по чл.124 ГПК, а само по чл.29 ЗТР, а съществуващата е противоречива”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съставът на САС е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото по иска за признаване за установено по отношение на [фирма], че сключените правни сделки – пълномощно от 29.06.15г. и договор от 15.09.15г. са недействителни като е възприел извода на СГС, че спрямо дружеството този иск се явява насочен срещу лице, което не е страна по тях, следователно не е надлежен ответник. Мотивирано е, че целеният от ищцата правен резултат ще бъде постигнат при успешно проведен процес със същия петитум, който е насочен срещу другия участник в сделката, каквато претенция е предявена по делото и подлежи на разглеждане.
Въззивната инстанция е счела за правилно първоинстанционното определение и в частта за прекратяване на производството по делото по предявения иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗТР за признаване за установено по отношение на [фирма], че поисканите с процесното заявление вписвания са недопустим като поискани от неоправомощено по смисъла на ЗТР лице. Мотивирала е, че исковете по чл.29 ЗТР са предназначени, за да бъдат атакувани вече осъществени в търговския регистър вписвания и последицата от уважаването им е заличаването на вписаните обстоятелства, докато в настоящия случай заявените промени не са вписани и от това произтича отсъствието на правен интерес от предявяването им.
С въззивното определение, след частична отмяна на първоинстанционният акт е възстановена висящността на спора по претенцията, квалифицирана по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че поисканите със заявлението промени на подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на [фирма] – прехвърляне на притежаваните от Т. Ю. 50 дружествени дяла от капитала на К. Б. и вписване на Б. като едноличен собственик на капитала са по липсващи, невзети решения на едноличния собственик на капитала на [фирма] – признаване за установено по отношение на дружеството нищожността на решението от 09.09.2015г
Няма основание за преценка въззивното определение да е недопустимо на соченото от ищцата основание – че с него е потвърдено определение за прекратяване на производството по искове срещу [фирма], каквито тя твърди, че не са предявени. При направените уточнения на исковата молба, с които е поискано конституиране като ответници по иска за установяване неистинността на двата документа на другия участник в сделката, ищцата не е заявила, че не поддържа иска срещу дружеството за признаване за установено по отношение на [фирма], че сключените правни сделки – пълномощно от 29.06.15г. и договор от 15.09.15г., са недействителни. Поради това СГС е постановил прекратително определение, което е потвърдено от САС.
Поставените в изложението въпроси са относими единствено по отношение прекратяване на производството по делото по иска, чиято правна квалификация е по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по тях произтича на първо място от обстоятелството, че отсъства надлежно въведена допълнителна предпоставка. Основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК от една страна не се изчерпва с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона – точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване – т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а от друга – наличието му следва да бъде надлежно обосновано, каквато аргументация отсъства.
Паралелно с това касаторката не отчита обстоятелството, че съдилищата са отрекли възможността за бъде предявен искът по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР поради обстоятелството, че в ТР няма вписване на обстоятелствата, които ищцата счита за несъществуващи, следователно не няма как да бъде осъществена последицата по чл.604 ГПК, от която произтича правният интерес от провеждането на такъв иск. Константна е съдебната практика /напр.решението по т.д.№ 54/2016г. на І т.о./, че чл.8 ЗТР изрично урежда правното действие на заличаването /подробно разяснено в мотивите по т.3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/ – то преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл.30,ал.1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл.29,ал.1 ЗТР, може да произведе своите същински правни последици само ако е налице вписване. Следователно, тези изводи на САС са в синхрон със задължителната съдебна практика, които автоматично изключва приложното поле на поддържаната допълнителна предпоставка по т.23 на чл.280,ал.1 ГПК.
Определението на САС за частичната отмяна на прекратителното определение не е /и не може да бъде/ предмет на настоящото обжалване, но настоящият състав счита за уместно да посочи като своя констатация:
1/ че исковият съд не е съд по проверка на заявлението, а счетеният за допустим иск има такъв предмет – признаване за установено, че поисканите със заявлението промени на подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на [фирма] – прехвърляне на притежаваните от Т. Ю. 50 дружествени дяла от капитала на К. Б. и вписване на Б. като едноличен собственик на капитала са по липсващи, невзети решения на едноличния собственик на капитала на [фирма] са по липсващи, невзети решения на едноличния собственик на капитала на [фирма].
2/ че иск по чл.124 ГПК по отношение на подлежащо на вписване обстоятелство, е недопустим – т.ІІ от ТР № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК но ВКС: „Нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. Основното разграничение, определящо пътя на защита, е дали решението на ОС е от подлежащите на вписване, или не. В случай, че решението не подлежи на вписване в търговския регистър, нищожността му може да бъде установена чрез иск с правно основание чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК. Ако е от подлежащите на вписване, за да бъде заличено отразяването в търговския регистър на основание чл. 498 ГПК, следва да бъде проведено исково производство по чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК, към което препраща чл. 431, ал. 2 ГПК.”. Счетеният за допустим от САС иск, квалифициран по чл.124,ал.1 ГПК има за предмет подлежащи на вписване в ТР обстоятелства – прехвърляне на притежаваните от Т. Ю. 50 дружествени дяла от капитала на К. Б. и вписване на Б. като едноличен собственик на капитала, т.е. признаване за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на дружеството нищожността на решението от 09.09.2015г.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 4143 от 19.12.2017г. на САС, ТО, 3 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: