О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 03.04. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2537 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Банка Пиреос България” АД срещу Решение № 159 от 31.05.2018г. по т.д.№ 108/2018г. на Апелативен съд Бургас,с което е потвърдено Решение № 122 от 26.03.2018г. по т.д.№ 262/2013г. на ОС Бургас. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането на кредитора „Банка Пиреос България”АД за възобновяване на основание чл.744,ал. 1 ТЗ на производството по несъстоятелност на „Емилекстрой”ООД, приключило с решение по чл.735 ТЗ за прекратяването му и за заличаване на търговеца.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на молбата и възобновяване на производството по несъстоятелност. Оспорва се правилността на извода на апелативния съд за отсъствие на предпоставката за възобновяване – новооткрито имущество, което касаторът твърди, че е идеални части от имот с идентификатор № 10971.502.1028 по партида № 83396, УПИ № I, кв.20,с площ 1 307, 23 кв. м., върху което е построена жилищна сграда. Поддържа се, че „Емилекстрой“ ООД се явява собственик на идеални части от УПИ-то, тъй като преди откриване на производството по несъстоятелност се е разпоредило с 14 броя апартаменти, но при извършване на разпоредителните сделки не са прехвърлени прилежащите към тези апартаменти идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, а само идеална част от правото на строеж. Така банката се оказала съсобственик с обявения в несъстоятелност длъжник върху УПИ-то – след като й били възложени с постановление на окръжния съд имотите от масата на несъстоятелността, представляващи други самостоятелни обекти – част от сградата, построена в същия имот, между нея и несъстоятелния длъжник възникнала съсобственост върху земята. Твърди се, че липсата на разпореждане от страна на продавача „Емилекстрой”ООД с идеални части от терена при продажбите, извършени преди откриване на производството по несъстоятелност на изградените върху него апартаменти, не е установено от синдика, който съгласно разпоредбата на чл.658,ал.1,т.5 ТЗ е длъжен да издири и уточни имуществото на длъжника с грижата на добър търговец. Поддържа се, че наличието на процесните идеални части от терена не е включено нито в един от докладите на синдика, а разпоредителните сделки, извършени от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност не са изследвани, тъй като са възмездни и не попадат в кръга на подлежащите на атакуване по чл.646 и чл.647 ТЗ. Касаторът акцентира на отсъствието на задължение и правомощие на кредиторите да издирват имуществото на длъжника и на непосочване на идеалните части от УПИ в отчета на синдика. Твърди се, че лицата, закупили апартаменти в сградата и притежаващи право на строеж, биха имали интерес да придобият идеални части от УПИ-то, което би повишило стойността на имотите им при последваща продан, поради което новооткритото имущество – идеални части от УПИ може да бъде осребрено.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Следва ли при преценката на известното/неизвестното имущество на длъжника по смисъла на чл.744,ал.,т.2 ТЗ да се тълкува с оглед защитата на интересите на кредиторите, предвидена като основен принцип на универсалното принудително изпълнение съгласно чл.607,ал.2 ТЗ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, която не е обоснова с каквито и да било аргументи. Касаторът счита за относимо към поставения въпрос и Решение № 181 по т.д.№ 2665/2016г. на ІІ т.о. на ВКС.
2/Когато в производството по несъстоятелност не е установено в цялост наличното имущество на несъстоятелния длъжник, независимо дали това е било косвено възможно, и впоследствие това имущество е установено от кредитор, може ли да се приеме за новооткрито по смисъла на чл.744,ал.1,т.2 ТЗ. Как следва да се тълкува понятието „новооткрито имущество”. Следва ли „откриването” да се разглежда и съобразно качеството на поискалия възобновяване производството по несъстоятелност /длъжник, синдик, кредитори, предвид различните им правомощия и задължения в процеса/. Следва ли „новостта” да се тълкува и като установяване на обстоятелство, което не е било известно на синдика и кредиторите поради липса на обективни предпоставки за изследване на дадено имущество/и или разпоредителна сделка.
3/Може ли съдът да откаже възобновяването на производството по несъстоятелност по реда на чл.744 ТЗ когато е налице възможност за частично удовлетворяване на кредитор с приети вземания, който има привилегия спрямо новооткрито имущество.
Въведена е същата допълнителна предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
4/Иска се допускане на обжалването и поради очевидната неправилност на въззивното решение като се твърди, че „строгият формализъм води до необосновани и очевидно неправилни изводи на съда и лишава нормата от практически смисъл”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
На 16.06.2014 по т.д.№ 262/2013г. на Бургаския ОС е постановено решение по чл.630,ал.1 ТЗ за обявяване неплатежосбопосбността на „Емилекстрой”ООД, на 29.03.2016 е постановено решение по чл.710 във вр. с чл.711 ТЗ. С решение №393 от 18.12.2017г. производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.735, ал.1,т.2 поради изчерпване на масата на несъстоятелността и „Емилекстрой”ООД е заличен от търговския регистър на основание чл.735, ал.3, предл. първо ТЗ, с вписване от 08.01.2018г. В едногодишния срок, предвиден в чл.744, ал.1 ТЗ, на 27.02.18г. кредиторът „Банка Пиреос България”АД /чието вземане е прието и не е напълно удовлетворено/ е подал молба за възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност. Молбата е основана на твърдения за новооткрито имущество, което не е било известно на кредитора и на синдика при прекратяване производството по несъстоятелност и което следва да се включи в масата на несъстоятелността, за да бъде осребрено и послужи за удовлетворяването на банката – ползващ се от привилегията на обезпечен с договорна ипотека за вземанията си кредитор. За новооткрито имущество банката е посочила собствени на длъжника идеални части от УПИ І в кв.20 по плана на [населено място], целия с площ от 1307.23 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор №10971.502.1028, с административен адрес [населено място], [улица], върху който „Емилекстрой“ е изградил сграда. Поддържала е, че „новооткритите“ идеални части от терена са останали в патримониума на търговеца след извършено разпореждане с четиринадесет от апартаментите в сградата преди започване на производството по обявяването му в несъстоятелност, ведно с прилежащото им право на строеж, но без съответните идеални части от дворното място, в което се намират; че заличеният търговец е собственик на идеални части от УПИ-то, тъй като при извършване на разпоредителните сделки, не са прехвърлени принадлежащите към самостоятелните обекти в сградата идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, а по отношение на тях е прехвърлено правото на строеж. Банката е твърдяла, че след като й били възложени с постановление на окръжния съд имотите от масата на несъстоятелността, представляващи самостоятелни обекти – част от сградата, построена в същия парцел, между нея и несъстоятелния длъжник възникнала съсобственост върху терена, „установена” със скицата за имота, издадена след прекратяването на производството, на 15.01.18г. Синдикът на длъжника е представил становище пред окръжния съд в подкрепа на искането за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Въззивната инстанция приела, че са изпълнени първите две от предпоставките на разпоредбите на чл.744 и чл.745 ТЗ, които уреждат кумулативно необходимите изисквания за възобновяване на производството по несъстоятелност – депозиране на искането от правен субект, на когото това право е нормативно признато, в законовия срок. Счела е, че не е налице третата кумулативно изисквана предпоставка – твърдяното от кредитора наличие на новооткрито имущество на несъстоятелния длъжник. Мотивирала е, че при постановяването на съдебното решение за прекратяване на производството по несъстоятелност по делото са били налице изобилни и непротиворечиви данни за притежавания от длъжника УПИ І, в кв. 20 по ПУП на [населено място] с площ 1307,23 кв.м. Като такива въззивният състав е посочил: – приложенията към молбата на банката за присъединяване по чл.629,ал.4 ТЗ и конкретно нотариалния акт, с който търговецът е учредил в полза на банката договорна ипотека върху същия имот и правото на строеж върху подробно описани бъдещи обекти, подлежащи на изграждане в него; – доклада на временния синдик на дружеството-длъжник в раздел „Състояние на имущество на длъжника”; – оздравителния план, представен пред съда от управителя на дружеството, в който подробно е описано имуществото на юридическото лице; – описаното имущество като право на собственост върху същия УПИ и в подадената от управителя справка до съда по несъстоятелността, в която парцелът е изрично посочен като изцяло собствен на ответника. Изложени са и съображения, че недвижимото имущество на дружеството-длъжник е установимо ичрез справка от Службата по вписванията по персоналната партида на дружеството, каквато банката е приложила към молбата си за възобновяване на производството по несъстоятелността и с каквото е могла да се да снабди и преди прекратяването на делото. Фактът на притежаваното от длъжника право на собственост върху терена е приет за несъмнено известен и установен в хода на производството по несъстоятелността и чрез приложените по делото технически книжа, с които е определяно площообразуването на самостоятелните обекти в сградата. Този факт е счетен за несъмнено ясен много преди прекратяване на производството по несъстоятелност – от постановлението от 29.03.2017г за възлагане на имуществото на длъжника в полза на банката-кредитор, съгласно което банката не е придобила целия УПИ І, а само онези части, които са приети за принадлежащи към прехвърлените й самостоятелни обекти: апартаменти, гаражи, магазини и ателиета. Въз основа на изложеното е счетено, че въпреки установените преди прекратяване на производството по несъстоятелността вещни права на длъжника, са били преустановени всякакви действия по осребряване на имуществото на дружеството-длъжник, а заключителното събрание на кредиторите е приело, че вече няма имущество, което да послужи за удовлетворяване на останалите непогасени вземания, поради което производството по несъстоятелност е прекратено.
Съставът на ВКС счита за неоснователно искането за допускане на обжалването по първия въпрос. Той се поставя за разглеждане формално и за първи път в касационната жалба и изложението. Такъв довод не е бил заявен пред въззивната инстанция и тя не е излагала съображения за приложението на разпоредбата на чл.607,ал.2 ТЗ в производството по глава петдесета на ТЗ. Поради това въпросът не е обуславящ, а хипотетичен и не може да изпълни ролята на обща предпоставка за допускане на обжалването. Въззивната инстанция е изложила конкретни правни аргументи, които са обусловили изхода на спора – за отсъствие на кумулативното изискване за възобновяване на производството по несъстоятелност – наличие на новооткрито имущество на несъстоятелния длъжник, по отношение на които мотиви, релевантни въпроси не са посочени.
Вторият въпрос е некоректно поставен и е изграден върху тезата на касатора за „новооткрито имущество, което не е било установено преди приключване на производството по несъстоятелност“. Основателността на това твърдение е категорично отречена от инстанциите по същество. Като некореспондиращ на решаващите правни аргументи на въззивната инстанция този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Втората част на въпроса е абстрактна и теоретична и без относимост към конкретните и ясни съображения, с които е мотивиран извода, че притежаваното от длъжника право на собственост върху целия УПИ /а не върху идеални части от него, които да са останали след извършените от дружеството разпоредителни сделки с отделни самостоятелни обекти в построената сграда/ е бил многократно констатиран по делото като заявен и от длъжника в справката за притежаваното от него имущество и включен във всички доклади на синдика като изцяло собствен на длъжника.
При прието от въззивната инстанция отсъствие на предпоставката на чл.744,ал.1, т.2 ТЗ, на която касаторът е основал молбата си за възобновяване на производството по несъстоятелност, третият въпрос е безпредметен.
Поради отсъствие на надлежно въведена обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен настоящия състав не дължи произнасяне по доводите на касатора по посочените от него допълнителни предпоставки.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването на основанието по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК поради твърдяната очевидна неправилност. Наличието й не е аргументирано, а същевременно твърдяната от касатора необоснованост на въззивното решение, произтичаща от неправилно възприемане на събраните по делото доказателства относно притежаваните от длъжника права върху сочения УПИ може да послужи като предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК – при формулиране на въпрос с правна характеристика като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е видна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и обстойна преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Касаторът отъждествява очевидната неправилност като основание за достъп до касация и неправилността като общо касационно основание по чл.281,т.3 ГПК
Несъгласието на страната с изводите в обжалваното решение също не може да обуслови допускането на касационния контрол за проверка на неговата правилност. При поддържането на тезата за очевидната неправилност касаторът не държи сметка, че на първо място самият длъжник в лицето на управителя, в справката, изготвена на основание чл.640,ал.1,т.1 ТЗ и нотариално заверената декларация е посочил притежавания от него урегулиран поземлен имот УПИ І в кв.20 по плана на [населено място], целия с площ от 1307.23 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор №10971.502.1028, с административен адрес [населено място], [улица], върху който „Емилекстрой“ е изградил сграда – стр.236 от том І от от т. д. н. № 262/2013 г. на БОС; На л.254 от същия том е приложена справка на синдика за притежаваните от дружеството недвижими имоти. В позиция 1 от справката е отбелязано, че дружеството притежава процесния УПИ , както и изградени върху него самостоятелни обекти в сградата, по отношение на които е учредена договорна ипотека в полза на банката. На л.257 от същата справка отново е подчертано, че единственото имущество, което дружеството притежава е УПИ № I, кв.20, целият с площ 1 307, 23 кв. м. Същата информация се съдържа и в доклад на синдика от 16.12.2014г. на л.18 от папка по същото дело „Събрание на кредиторите”. В справката на длъжника, съответно докладите на синдика отсъстват данни за продадени преди производството по несъстоятелност припадащи се идеални части от УПИ-то на всеки от самостоятелните обекти, отчуждени от дружеството. На л.307 от т. д. н. № 262/2013 г. на БОС – том.2 е приложен Плана за оздравяване на „Емилекстрой“ ООД, където на л.313 също изрично е записано, че дружеството е собственик на УПИ № I, кв.20 както и на изградени в него обекти; на л.94 от том.І от т.д.№ 262/2013г. е приложен доклад на синдика на дружеството, към който е приложено становище на лицензиран инженер от изготвена справка за площообразуването на идеалните части от недвижимия имот, принадлежащи към изградените обекти в сградата. Изрично е посочено в становището, че приетите в оценителния доклад идеални части от правото на строеж по отношение на всеки един от самостоятелните обекти в сградата, включени в масата на несъстоятелността съответстват на идеалните части земя към всеки обект и пазарните стойности остават същите, ако бъдат продавани със съответната идеална част от земята, определена в площообразуването.
Банката като основание на искането си за възобновяване на производството по несъстоятелност се е позовала на „узнаването за новооткрито имущество” на скица на поземления имот, получена след прекратяване на производството. Фактът, че синдикът е разполагал и със скица на поземления имот е виден от неговия отчет за м.октомври 2016г., приложен на л.90 от том І. Това обстоятелство е отразено и в заключителния доклад на синдика /л.229/ като се сочи, че такава скица е изискана и получена още през 2015г., но такава не е приложена към отчета.
При твърдението си за очевидна неправилност и при тезата, че разпоредителните сделки, извършени от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност не са изследвани; че липсата на разпореждане от страна на продавача „Емилекстрой”ООД с идеални части от терена при продажбите на изградените върху него апартаменти, не е установено от синдика, касаторът не дължи сметка, че тези обстоятелства сочат на пропуск на синдика при изпълнение на задълженията му по чл.658,ал.1,т.5 ТЗ във вр. с чл.660,ал. 1 ТЗ. Същевременно данните от делото по несъстоятелност е видно /л.235сл. от том І/, че синдикът е бил страна по гр.д.№ 2648/2016г. на Видинския РС, към исковата молба /л.236/ по което е било приложен нотариален акт за извършена от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност разпоредителна сделка с апартамент. От това следва, че при проявена грижа, в обема, който законът изисква, синдикът, който е разполагал с достъп до обективни данни за обема на разпоредителните сделки /конкретния нотариален акт/, т.е. с данни, сочещи на отсъствие на разпоредителни сделки на длъжника по отношение на собствеността върху поземления имот, е имал възможност за преценка за предприемане на действията по осребряване на това имущество от масата на несъстоятелността.
Несъмнено е, че данните по делото сочат, че синдикът е разполагал с обилна и непротиворечива информация, въз основа на която да направи извод, че идеалните части от земята не са били обект на разпоредителните сделки, извършени от дружеството и че след възлагането на самостоятелните обекти, включени в масата на несъстоятелността, между длъжника и банката е възникнала съсобственост върху терена. Следователно, не незнанието на факта относно притежавания от длъжника имот – земята върху която е изградена жилищната сграда, а неподвеждането на този факт под правна квалификация, е обусловило непредприемането на действия по осребряването /ако това е продаваема част от масата на несъстоятелността, както счита банката/.
Разноски на касатора не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 159 от 31.05.2018г. по т.д.№ 108/2018г. на Апелативен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: