О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 02.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1007 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] срещу Разпореждане № 659 от 21.11.2017г. на съдията докладчик по в.ч.гр.д.№ 508/2017г. по описа на Апелативен съд В. за връщане, на основание 275,ал.2 във вр. с чл.262,ал.2,т.1 ГПК и чл.261,т.4 ГПК, на подадената от същото дружество частна жалба пред въззивния съд /входящ номер по сигнатурата на АС Варна № 6226 от 27.10.2017г./ срещу определението по чл.70 ГПК от откритото съдебно заседание от 13.09.2017г. по гр.д.№ 85/2016г. на ОС Добрич.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно по следните съображения:
– Въззивната инстанция в нарушение на разпоредбата на чл.262 ГПК извършила действия по отстраняване на нередовност на частната въззивна жалба – оставяне без движение и даване на указания за представяне на доказателства за заплатена държавна такса 15лв., които е следвало да бъдат извършени от първоинстанционния съд. Поддържа се, че делото е следвало да се върне на ОС Добрич с указания за събиране на държавната такса.
– Преди изтичане на определения с разпореждането за оставяне на частната въззивна жалба без движение срок, частният жалбоподател внесъл изискуемата държавна такса и банковото бордеро било описано като приложение към жалбата, т.е. таксата била внесена своевременно преди изтичане на предоставения от съда едноседмичен срок. Твърди се, че с настоящата жалба се представя банковото бордеро, „видно от което дължимата такса е внесена по сметката на АС Варна на 10.11.2017г.”. Такова не е представено.
– В обжалваното разпореждане неправилно е прието, че разпореждане № 1494 от 30.10.2017г. за оставяне на частната жалба без движение и съдържащо указания за представяне на платежен документ е редовно връчено на Н. Й. Н. /жалбоподателят неправилно посочва Разпореждане № 659 от 21.11.2017г., което е за връщане на въззивната жалба/. Поддържа се, че процесуален представител по делото на „Е. П. М.” е адвокат Н. М. Б., а Н. Й. Н. е член на УС и представляващ дружеството като отсъстват данни той да е уведомен лично за разпореждането.
Искането е за отмяна на разпореждането и връщане на делото „със задължителни указания за администриране на частната въззивна жалба.
С писмен отговор насрещната страна [фирма] оспорва допустимостта /като просрочена/ и основателността на подадената пред ВКС частна жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок /началото на срока е 29.11.2017г., жалбата е подадена на 06.12.2017г. по пощата/, но е неоснователна.
Съобразно препращащата разпоредба на чл.275,ал.2 ГПК, проверката на редовността на частната жалба се извършва от първоинстанционния съд, съобразно правилата на чл.262 ГПК. Независимо от това, извършените действия от въззивната инстанция по администрирането на подадената пред нея въззивна частна жалба не водят до съществен порок и не съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не обуславят отмяната на обжалваното разпореждане.
Твърдението за внасяне на дължимата за частното въззивно обжалване държавна такса не отговаря на данните по делото.
Както се посочи, независимо от поддържаното в настоящата частна жалба, към нея не е приложен вносният документ, който страната сочи, че е от дата 10.11.2017г. Твърденията на [фирма] във връзка с обстоятелствата по внасянето на таксата са противоречиви – поддържа се се, че доказателството за заплащането й и било приложено към частната въззивна жалба, но тя е постъпила в ОС на 19.09.2017г. – преди датата, на която се сочи да е платена. Същевременно липсват данни страната да е представила вносен документ след подаване на частната въззивна жалба, респ. след постановяване и връчване /на 08.11.2017г./ на разпореждане № 1494 от 30.10.2017г. за оставянето й без движение. Очевидно е недобросъвестното упражняване на процесуални права чрез въвеждане и поддържане на твърдения за факти за приложен по делото документ за внасяне на таксата, за които не са представени доказателства нито през въззивната инстанция, нито в настоящото производство.
Неоснователно е и твърдението за ненадлежно връчване на Разпореждане № 1494 от 30.10.2017г.
То е адресирано до дружеството, изпратено е на посочения от страната адрес за призоваване – [населено място], бул.”М. Л. № 21 чрез представляващ Н. Й. Н. чрез адвокат Н. М. Б. и е получено от сътрудник на адвоката – П. К.. Безспорно е, че Н. Н. е член на УС на дружеството и законен представител на търговеца, а пълномощното на адв.Н. Б., с което е преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и П.” с правата за представлява „Е. П. М.” в исковото производство срещу [фирма] до приключването на спора във всички инстанции е приложено на л.28 от материалите от том І на гр.д.№ 2565/2015г. на Добричкия РС /преобразувано в гр.д.№ 85/2016г. по описа на ОС Добрич.
Изложеното обуславя неоснователността на настоящата жалба и потвърждаване на атакуваното разпореждане.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждане № 659 от 21.11.2017г. на съдията докладчик по в.ч.гр.д.№ 508/2017г. по описа на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: